Аз нямам нищо, но и от нищо не се нуждая...
Сьорен Киркегор
ЗАБЕЛЕЖКА: В заглавието си позволих да "изплагиатствам" изречение от една широко известна, да се надяваме, история, влязла в културата и като римска пословица:
Omnia mea mecum porto - Всичко свое нося със себе си. (Когато градът на велик мъдрец бил завзет от жесток завоевател народът тръгнал да бяга от противоположната страна; всеки гледал да вземе най-важните си неща; а когато видели мъдреца, че бяга без да носи нищо те го попитали защо така. Той отговорил, че всичко свое носи в (със) себе си.)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Както е казал Леонардо: онова, което можем да загубим, не бива да наричаме собственост. Въпреки това аз препоръчвам всеки да си направи списък на най-важните неща, които да вземе със себе си, ако в случай на криза, бедствие или война трябва за десетина минути да напусне жилището си, още повече че светът навлиза в крайно критична фаза и всеки момент може да стане нещо лошо. Това не е параноя, а предупреждение, основано на задълбочен анализ на световната икономика и политика.
:-) Наистина положението Ви се влошава... Вие какви неща сте си приготвили да вземете при евентуалния очакван от Вас апокалипсис? :-) И смятате ли, че има нужда човек все пак да взема нещо, щом като така или иначе гибелта му е неизбежна: при това положение удължаването на агонията само влошава положението... :-)
Това, което някои наричат параноя, аз наричам прозорливост. Не става дума за това да се страхуваме денонощно и да треперим, а да се подсигурим в рамките на разумното. Никой на знае със сигурност кога ще избухне кризата, нито колко сериозна ще бъде. Гибелта не е неизбежна, това няма да е краят на света, но все пак краят на света, какъвто го познаваме в последните 70 години. В света има все още прекалено много огнища на напрежение, напр. в Близкия Изток, прекалено много ядрени оръжия и прекалено много икономически проблеми. Всичко това заедно е много взривоопасна смес, така че не са далеч от истината пророците на голяма криза. Тъй като Ангел Грънчаров е вярващ християнин, му препоръчвам да прочете и Библията, където е пълно с подобни пророчества, макар че аз не строя теориите си върху тях.
Нашата модерна цивилизация е много крехка и чуплива, защото зависи от безброй техничски механизми, уреди, инфраструктура и т.н. Така например при прекъсване на движението и транспорта, да речем, поради липса на горива, храната в градовете ще свърши за 3 дни. За сметка на това почти никакви катаклизми не могат да попречат на примитивни общества, напр. на папуасите в Нова Гвинея, да оцелеят.
Между другото смятам да взема със себе си по възможност поне една книга, например „История на западната философия” от Бертран Ръсел. Не много академична, а силно субективна, но именно поради това интересна. А също и помагало за оцеляване след ядрена война. Иначе сте прав с уж шеговитата си забележка, че понякога удължаването на агонията наистина може да е по-лошо от незабавна смърт.
Между другото вместо Бертран Ръсел бих могъл да взема Вашата книга „Изворите на живота” и това не е шега или подигравка. Мисля, че това е един от добрите Ви трудове, само дето за моя вкус можеше да е евентуално малко по-сбит и концентриран, още повече че напоследък предпочитам по-тънките книги.
Независимо че в блога понякога Ви критикувам, трябва да е ясно, че нашите възгледи по принцип съвпадат, само дето аз съм като цяло по-силно повлиян от суховатата „аналитична” философия. В политиката и двамата сме антикомунисти, но Вие по една или друга причина вярвате в непобедимостта на либералната демокрация, докато аз съм по-скептичен. Хубаво би било в този случай, разбира се, Вие да сте прав, а аз неправ.
Публикуване на коментар