Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 21 август 2014 г.

И тук може да се прочете въпросното възвание до първите двама мъже на республиката ни и отговорната за образованието дама...




Ангел Грънчаров

Не само защото обещах на групата на активно коментиращите (предимно учители) под публикацията Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа!, но и понеже сам бях решил да спазя традицията от няколко години вече да пиша Открито писмо на всеки пореден нов министър на образованието и науката, тази сутрин решавам да зарежа цялата си останала работа и напиша това дълго отлагано писмо. Отлагах писането на това писмо не просто поради прекалената си заетост с други неотложни работи, но и защото ми се щеше да мине известно време, та нещата да отлежат в съзнанието ми, щото ми се искаше да напиша едно пределно кратичко, синтетично, ала богато на смисъл, сиреч въздействащо писмо.

От само себе си се разбира, че този род писания, минаващи под рубриката "Открити писма" (аз сума ти писма писах под тази рубрика напоследък, писал съм до кого ли не, до Президента на републиката, до Министър-Председателя Бойко Борисов (докато беше такъв, а като падна от власт, му писах в качеството му на вожд на ГЕРБ), до Омбудсмана г-н К. Пенчев съм писал, до Комисията за защита от дискриминация, до кого ли не съм писал; почти не се сещам до някого да не съм писал), та значи наистина е ясно само по себе си, че тия т.н. "Открити писма" са адресирани всъщност не толкова до непосредствения си адресат, а най-вече са писани за хората, за читателите, за гражданите, адресирани са най-вече до членовете на нашата в общи линии толкова заспала общност, че едва ли може повече от това да се заспи. Явно намерението ми е с тия открити писма да успея да посъбудя този или онзи от хъркащите непробудно, а пък то пак от само себе си се разбира, че разните му там отговорни лица едва ли ще се стреснат от това, че някакъв си философ им е писал писмо, те едва ли и ще прочетат каквото и да било открито писмо, колкото и да е експресивно, то, прочее, едва ли и ще стигне до адресата си. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: