От страницата на Мауа Alexandrova
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Да, само че промяната съвсем невинаги е нещо добро. Консерваторът именно това се опитва да прави – да съхранява. Това обаче е и големият проблем на посткомунистическите общества: в тях няма какво да се съхранява, на тях им трябва промяна и реформи. Само че какво да прави консерваторът в този случай?
Прав е първият коментиращ. Промяната не винаги е за добро. А Буда може да се поучи от западните мислители.
Разсъдъчни изказвания от типа "промяната съвсем невинаги е нещо добро" или "Консерваторът именно това се опитва да прави – да съхранява", коренно разминаващи се със смисъла на обсъжданата мисъл на Буда, са това, което ние, философите, наричаме дървена "философия" или дървено "философстване"...
Публикуване на коментар