Още един откъс от моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, чието пето пълно издание подготвям тия дни; книгата ще трябва да излезе от печат към края на септември:
Всъщност при ученето учещият е активната страна, субектът, който всичко сам върши – защото именно в неговото съзнание става дълбоката трансформация на съзнанието, наречена познание, а също и разбиране. Затова самостоятелната активност на учещия е самата въвлеченост на душата му в процеса на учене и познание – и ако тя липсва, тогава никаква методика и дидактика (“теории” за обучението) няма да ни помогнат (както не са помогнали на никого досега!).
От тази гледна точка ролята на учителя не е нищо друго освен създаването на подходящите условия (атмосфера, психичен комфорт, при който душата иска и желае да учи и се чувства приятно при учене) за появата на подобна въвлеченост и активност на съзнанието в заниманията му с наука и познание. Учителят не бива да “дава” готови знания, които да бъдат след това механично заучавани (“зазубряни”). Ако един учител си позволява това, той вече се е провалил като учител. Истинският учител е този, който подобно на Сократ твърди, че “нищо не знае” и затова оставя учениците да правят опити сами да достигнат до знанието – насърчавайки и стимулирайки ги в техните усилия. Ако не възникне ситуация, благоприятстваща ученето, и нагласа, съответстваща на нея, ученето става мъчение и движение по омагьосани кръгове, а излизането от тях е безкрайно трудно. Такова механично учене е по-лошо от неученето, което е за предпочитане пред него: защото учейки по неподходящ начин, ние можем да намразим ученето изобщо, да се отвратим от него.
За това доколко порочна и извратена е представата на мнозинството от хората у нас – относно ролята на учителя – свидетелства поне това, че самите учители считат за най-дълбоко свое унижение и оскърбление ония случаи, в които им се налага да кажат думите “не зная”. Същевременно учениците смятат за безспорно изискване учителят всичко да знае и от всичко да разбира. Затова се срещат учители, разхождащи се със самочувствието на подвижни… “британски енциклопедии”; подобни екземпляри страшно се обиждат и дразнят от поставен им от техен ученик въпрос, на който те не могат да отговорят. За което сами са си виновни: тяхната позиция е силно уязвима и лесно могат да станат за присмех и посмешище – ако не са станали такива отдавна. Подобни куриози биха изчезнали, ако всички – учители, ученици, родители, цялото общество – разберат някои прости неща. А именно, че ученето е едно човешко отношение между свободни индивиди и личности, че учители и ученици са партньори и съ-участници в тази най-свободна дейност – човешкото познание – която трябва да се осъществява непринудено, приятно, с желание и въодушевление и за двете страни. В подобна творческа атмосфера, жизнено необходима за ученето, учителят вече е партньор и сътрудник, в чиято опитност никой не може да се усъмни.
Човечността в отношенията ученик-учител е първото условие за появата на благоприятна познавателни ситуации, в които съзнанията им се поглъщат еднакво без остатък, а ученето става откривателство, живо творчество на ценности. Само в такива ситуации душата и паметта на ученика работи интензивно, с целия си капацитет. В такива редки случаи – а защо и да не станат по-чести, от нас зависи това! – душите изпитват неописуемо наслаждение, така силно, че Аристотел с право е поставил интелектуалните удоволствия на душата на първо място сред душевните състояния, определяйки ги като блаженство на духа.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар