Още неокантианците навремето (Вилхелм Винделбанд, Хайнрих Рикерт) обосноваха фундаменталното различие между разбиране и обяснение, на това основание те очертаха и различията между "науките за духа" и "науките за природата"; те пишат също и за два вида методи, номотетичен, иде от nomos, отнасящ към закона, този тип познание е валидно за сферата на познанието ни за природата, а културологичният метод, методът, характерен за науките за културата (духа), е индивидуализиращ, иде от individum, отнасящ се към уникалната ценност на нещата. Вилхелм Дилтай, представител на т.н. „стара херменевтика“, също има голям принос в изясняването на тия принципни различия между разбиране и обяснение. Ето какво съм писал в своята дисертация на тема Учението за човека и формите на духа, писана през 80-те години на миналия век:
... Вилхелм Дилтай... ясно разграничи "разбиране" от "обяснение" в своя труд "Описателната психология" (1894 г.). Според Дилтай съществува "обяснителна психология", която иска да обясни душевния живот “чрез неговите съставни части, сили и закони точно така, както химията и физиката обясняват строежа на телесния свят”. Тази психология се стреми да "подчини явленията на душевния живот на някаква причинна връзка при използуването на ограничено число еднозначно определяни елементи". Прилагайки такъв обикновен научен подход, тази психология създава хипотези, между които възниква състояние на "война на всеки против всички" – а такава война никога не може да завърши. Изход от мъгливото море на хипотезите не се вижда. Нуждаем се от психология, казва Дилтай, която да ни дава "пълнотата на човешката природа и вътрешната връзка на нейното съдържание", "могъщата действителност на живота", постижима само в гениалните прозрения на великите писатели, и поети, интуитивно и чрез вдъхновението достигана. Науките за духа (хуманитарното знание) се нуждаят от такава психология, която би била здрава, обоснована и достоверна – а това не може да се каже за "въздушните кули на обяснителната, школската психология", - и която заедно с това би описвала и анализирала – доколкото това е възможно – "цялата мощна действителност на душевния живот". Затова методът на науките за духа трябва да е коренно различен от този на науките за природата, затова Дилтай предлага своето прочуто положение "природата ние обясняваме, а душата разбираме" и това е ясното разграничение, което винаги трябва да имаме предвид – а то съвсем не ни забранява да имаме и разбиращо отношение към природата.
А всичкото това е така, тъй като обяснението се извежда от познанието на каузални връзки и отношения, съществуващи в нещата извън нас, докато разбирането означава интуитивно съзерцание, вглъбяване в интимния вътрешен живот на душата, преживяване и дори "вживяване" във вътрешното на душата, сливане с нея и потопяване в нея или такова отъждествяване, при което “животът постига живота”, а не се дистанцира от него, не му се противопоставя и не го умъртвява – и това е втория значим момент в разбирането на Дилтай, което тук искаме да изтъкнем. Синтетично казано, разбирането е особен род познание, което – за разлика от другото, "обикновеното" познание – е ориентирано към "целостта, душевната връзка в човешките личности" и то се достига чрез особената нагласа на интуитивното проникване и вживяването в живота на душата и духа. Трябва да се стремим – съветва ни Дилтай – към пълнотата на душевния живот, даден ни непосредствено". Същността на душевните явления е разбираема, т.е. е постижима от разбирането, но е необяснима, т.е. е неподдаваща се, изплъзваща се на обяснението и значи е "неясна" за разсъдъка, който никога няма да проумее това "необяснимо" – непосредствено преживяваното, "живата цялост на душата", намираща се отвъд възможностите на голия разсъдък, интуитивно даденото. В описанието, основаващо се на разбирането, винаги се съдържа нещо от живия, художествен процес на разбиране в изкуството. Психологията на Дилтай иска да бъде родствена на изкуството с неговата несравнима способност на разбира и представя живота на душата. Същото трябва, струва ми си, да достигне и философията, опитваща се да разбере и изрази живота на духа. Тези са, смятам, основните моменти, които можем да открием у Дилтай - и които са ни потребни за изграждане на адекватна представа; те обозначават една насока, която аз ще следвам в изследването си.
Това съм писал навремето, преди доста години. Добре е ясно да се разграничават двата принципно различни подхода, двете коренно различни ориентации спрямо двата големи "раздела" на съществуващото (човешкото, духовното и природното, "естественото"), именно на разбирането и на обяснението. И други изследователи са писали доста по тия проблеми, примерно Гадамер. Макс Вебер (1864 - 1920) пък в своя текст "За някои категории на разбиращата социология", както си личи още от заглавието, говори за разбираща социология, прокарвайки тия принципни различия и в тази специфична сфера. Та в тази връзка, ровейки се тия дни из разни стари текстове, които съм чел или писал, изведнъж ми хрумна мисълта: а дали не трябва да направим и разграничение между два коренно различни вида или рода образование (и обучение), именно разбиращо и обясняващо?
Въз основа на вече казаното по-горе могат да се очертаят различията между тях, аз вече писах много по тия въпроси, обявявах, че т.н. традиционно образование е залитнало в крайността на един позитивистичен уклон, при който всичко се прави по модела или образеца на т.н. "точни природни науки", поради което, като този подход се проведе и в науките за човека, той нанася съответните ужасни поражения, а и като цяло деформира типа образование и обучение, основан на безпрекословната доминация на позитивистичната нагласа. Тъй че ропотът за коренна промяна в образованието, за внасянето на нов дух в него, основан на зачитане на безусловните човешки права на участващите в него, дали пък не следва да се сведе до призива да върнем правата на хуманитарното разбиращо вникване и преживяване в оня човешки смисъл на нещата, който отговаря на техните именно чисто човешки измерения? Значи ако искаме образователната система да се очовечи, сиреч, да превъзмогне отчуждения си спрямо човешкото характер, то това не може да стане иначе освен като бъдат възвърнати правата и компетентностите именно на едно разбиращо, основано на духовния характер на разбирането, образование и обучение?
Разбиращото образование, вкратце казано (аз тия дни пак ще се върна към този въпрос и ще се опитам да го развия по-пълно), акцентира върху всичко онова, което е решително игнорирано в позитивистичното и обясняващо образование, скроено по модела на т.н. точни науки. Другояче казано, разбиращото образование се основава на търсенето и постигането на оня така значим за човека смисъл, до който по друг път никак не можем да се доберем; при него на всичко се гледа с човешки очи, всичко е човечно, проникнато е от човешка емоция, страст, преживяване и пр. От само себе си се разбира, че при разбиращото образование не е възможно да бъдат игнорирани човешките права на участващите в реалния образователен процес, именно на учениците и учителите, напротив, тези неотнимаеми права са водещото, благодарение на тях именно се постига онази иначе непостижима атмосфера на човешка съпричастност, която е така потребна на едно човечно, близко до човека образование и обучение. Всичко нечовешко ("строго обективно", "тоталитазиращо", "генерализиращо" и пр.) тук бива озаптено и остава да съществува единствено в собствената му сфера, без претенции за монополизиране на цялата образователна сфера, като даже и в обучението по т.н. точни, природни и математически науки поне атмосферата на човешка топлота следва да бъде насърчавана, та да не бъдат отблъсквани душите и сърцата на участващите в него млади хора. Сиреч, доминанта на ориентираното към разбирането образование и обучение следва да е пълноценната изява на човешкото и личностното в един свободен процес на саморазкриване, при който не генеразирането (обобщаването на безличните "общи положения"), а тъкмо индивидуализирането би следвало да е водещият подход или методологически принцип.
Аз тук, както забелязвате, само нахвърлям някои опорни точки, които подлежат на разгръщане и обосноваване, а това може да стане на друго място, като тогава, предполагам, за да развия мисълта ми, най-вероятно ще се наложи да напиша една нова книга, книга именно за РАЗБИРАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ. Образование и училище, което помага на младите да разбират, да творят смисъл, да постигат смисловото, човешко богатство на съществуващото, да разгръщат ценностния потенциал на личностите си, а не да бъдат ограничавани в тесните рамки на голите и суховати разсъдъчни обяснения, празнословни общи теоретизирания, безчовечни в същината си абстракции и пр. Разбиращото образование и училище е именно на тази база и човечно и човешко, сиреч, то успява да надмогне античовечността на образованието, което беше основано върху въпросната позитивистична и безразлична спрямо човека образователна парадигма.
Толкова засега, тъй като тази сутрин се занимавах с други неща, тук нямам възможността да развия по-цялостно мисълта си. Но тия дни, живот и здраве да е, ще се върна към разработването на очертаната тук само в принципен план идея. Хубав ден ви желая и до скоро!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар