Прав е г-н Минчев, макар че същевременно в някакъв смисъл не е прав: да, наистина трябва да се подхожда отговорно и сериозно, но истинско сработване на две политически сили не е възможно на лицемерна основа, когато те взаимно се щадят, ласкаят, когато не смеят да си показват кусурите, и то в името на докопването до властта си прощават съмненията, подозренията и пр.; на чиста и здрава основа РБ и ГЕРБ може да се споразумеят едва след като преминат през горнилото на нравственото очистване, през така потребния и целебния за душите нравствен катарзис, а той е невъзможен без пределна откровеност.
Допуснат ли се половинчатости и прекалени нравствени компромиси в името на общото употребяване на властта, тогава нещата ще бъдат поставени на нездрава, нечиста основа, а значи ще бъдат и краткотрайни. Премине ли се обаче през въпросното очистване чрез пределна и болезнена откровеност, издържи ли се на това по същество нравствено изпитание, тогава сътрудничество на двете сили може да бъде и по-ефикасно, щото ще е поставено на солидна, на здрава основа. Да си казваме смело в очите всички "кривици", дефекти, да изразяваме открито подозренията и съмненията си, изобщо честността, принципността, откритостта, публичността за мен са за предпочитане пред сговарянето на нечиста, на тайна, на заговорническа основа. В този смисъл смятам, че РФ блок пристъпва към преговорите с един душеспасителен предварителен стадий, имащ нравствен смисъл, а е крайно време деморализацията в българската политика да бъде надмогната; е, кой ако десницата ще даде пример в тази посока?
Написах горното във Фейсбук по повод на следния коментар на Ognyan Minchev: В продължение на цяла седмица новинарският поток е плътно наситен с публичните диалози между лидерите на Реформаторския блок и между представители на РБ и ГЕРБ. Поредица от позиции и оценки се изказват само за да бъдат много скоро атакувани, отхвърлени, променяни или оттегляни. "Трикът" на Лукарски, реформаторският сюжет "Борисов - премиер, да или не...", както и предусловията и застраховките за политически консултации превърнаха темата за евентуална коалиция между ГЕРБ и РБ в любима дъвка на всяка медия. Кой за какво е готов "да чупи ръце" и кой няма да си подаде ръката за чупене...
Всичко това заприличва на пародиен флирт между партньори, които нямат търпение да се обяви денят на развода им още преди да са се събрали. Към всичко това днес се прибавя и информацията, че г-жа Кунева е с намерение да организира вътрешно-партиен референдум за... евентуалното участие в бъдеща коалиция. Дами и господа от РБ и от ГЕРБ, при цялото ми уважение, това е несериозен подход към проблем, който е от важно национално значение. От вашата взаимна сериозност в подхода ви един към друг зависи в значителна степен възможността България да има отговорно правителство през следващите месеци и - може би - години. Сериозното партньорство, сериозните разговори за коалиция са дискретни и внимателни. Необходимо ли е един външен човек като мен да ви го напомня? Пресечните точки, сферите на съгласие, както и разногласията трябва внимателно и практично да се дефинират в непублично работно общуване между вас, да бъдат положени усилия за сближаване на позициите и едва тогава да се излезе пред обществото с позиция за постигнато съгласие или установена невъзможност за коалиционно партньорство.
Защо превръщате една от малкото разумни възможности за коалиционно сътрудничество в публичен спор със стилистика на панаир? Ако РБ държи да бъде възприеман като сериозна политическа сила, публичните разногласия между лидерите трябва незабавно да бъдат прекратени. Борисов и другите лидери на ГЕРБ също трябва да се въздържат от оценки - каквото и да им струва това в психологически план. Освен ефектът на смразяването, породен от продължаващото копаене на пропаст между малката и голямата партии на ЕНП, публичните заяждания и неадекватните реакции в отговор на "закачките" създават ефекта на димна завеса пред реалните процеси на договаряне между основните политически играчи в навечерието на новия парламентарен мандат. Хората все по-основателно се питат какви договорки текат зад кулисите, ако партньорите в най-спряганите коалиционни формати разиграват оперетъчен "семеен скандал"?
Коалиция вдясно от центъра е желанието на голямото мнозинство десни избиратели. Това, че те могат да останат разочаровани е по-малката беда. Голямата беда е, че българското общество си остава заложник в плен на мафията, след като политическите сили, претендиращи, че могат да го освободят предпочитат да разчистват сметките помежду си преди изобщо да са се хванали за сериозна работа.
Огнян Минчев пък коментира ето какво: Радан Кънев: Борисов трябва да произнесе името "Пеевски" (Гласувалите за нас и за ГЕРБ казаха: "Спасете ни от Русия!", обобщи лидерът на ДСБ)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Не, няма да имат такъв ефект, макар че на България наистина й трябват не толкова формални реформи, колкото НРАВСТВЕН ОБРАТ, т.е. съгласен съм с Вашия постоянен акцент в блога върху морала, върху нравственото обновление на България. Именно това беше пропуснато след 1989. Икономическите и политически реформи са важни, но още по-важна е промяна в морала, вкл. осмислянето на комунистическото минало. Наивно е да се мисли, че страни като Албания и България могат за кратко време да достигнат стандарта на Швейцария например, макар че ако след 1989 бяха правени последователни реформи, те можеха да са много по-напреднали и в материалната област. Какво пречеше обаче след 1989 да се изживее един нравствен катарзис, като обаче и комунистическите престъпница си получат заслуженото? Та в НС след 1990 с изключение на 1994-96 винаги е имало некомунистическо мнозинство! Е, пречеше това, че промяната беше дирижирана и контролирана и комунистите запазиха властовите си позиции. А сега вече системата е изградена по начин, че никой вече не може да промени нищо. Показателно в това отношение е неадекватното поведението след изборите на самопровъзгласилите се т.нар. „реформатори“, които, донякъде с изключение на ДСБ, не са, разбира се, никакви реформатори. Тук не става дума само за Пеевски – реформаторите, ако са такива, трябва да искат едно: пълна декомунизация и разграждане на олигархическата система. Само че това няма как да стане с ГЕРБ, който не е решение, а самият е част от проблема.
Публикуване на коментар