Georgi Pavlov Okolski е написал следното утринно поздравление, на което се наложи да отговоря, нищо че съдържа една уж "общоприемлива" и "очевидна" истина; ето за какво става дума:
Добро утро! Живей за днешния ден, никога няма да има друг такъв! Всичко е около нас, на една ръка разстояние! Да отворим широко сърцето и очите си! Иначе рискуваме животът ни да мине в очакване!
На което отвърнах ето как:
Звучи убедително тая мислЪ, ала е непремислена и затова крие твърде подвеждащ и в крайно сметка неверен смисъл: защо да е "единствен" и "неповторим" точно този ден или миг? Всеки ден или миг ни дава безчет възможности, да се уловим за този ден като за уникален и неповторим, сякаш е последен, и да се постараем да се отживеем тъкмо в него, сякаш животът утре ще престане, е една рискована философия, която може да доведе дотам този днешен ден да стане наистина последен: примерно като си счупим някъде главата - понеже сме се забързали да се наживеем в този наш единствен и неповторим ден.
Има много дни, в които ние ще работим неуморно за своето бъдеще, идещо към нас с толкова много неоползотворени възможност, не бива да се обвързваме така тясно с бързопреходния момент или ден. По тия въпроси съм писал много в своята книга ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие ИЗКУСТВОТО НА СВОБОДАТА), тъй че сега не ми се налага наново да развивам концепцията си; само исках да предупредя, че следва да се мисли по-основателно когато се подхвърли нещо тъй подвеждащо, нищо че ни изглежда безкрайно убедително...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Аз мисля, че посланието тук е да се насладим на настоящия момент, като си отворим широко очите
за да забележим красотата му и сърцето за да почустваме радостта от живота, точно сега. Това значи да осъзнаем,че съществува само настоящето, в което можем да действаме, миналото няма да се върне, бъдещето е с неясни очертания. "Работейки неуморно" за бъдещето може да се окаже, че сме пропуснали да бъдем днес щастливи, очаквайки утре това да се случи. Не мисля, че да се живее будно и осъзнато в настоящето, оценявайки неговата неповторимост с радост не е рисковано, а доста мъдро.
Поздрави Мими
Всички максими и принципи, доведени до крайност, стават абсурдни. Без мисъл за утрешния ден, разбира се, не може, макар че аз продължавам да харесвам мисълта на Витгенщайн, че ако под вечност не се разбира безкрайно времетраене, а безвремие, тогава вечно живее този, който живее в настоящето. Животът в настоящето не познава страх и надежда. Това, разбира се, не е нова или особено оригинална мисъл.
Последното изречение от горния коментар трябва да започне с "Аз мисля..." Извинете. Мими
Публикуване на коментар