Ето как върви обсъждането на чудесната инициатива на г-н Пецов, даваща възможност за творческа изява на младите хора, на учениците от горните класове на училищата, а именно, списание ИДЕИ и неговото приложение за съвременно образование, за насърчаване на личностното и духовното развитие на младите (списание HUMANUS) да дадат възможност на учениците да се изявяват със свои текстове на страниците на списанието и на приложението. Ето докъде стигнахме с г-н Пецов в обсъждането на тази идея:
Здравейте г-н Грънчаров,
Да, напълно сте прав по отношение на философската общност. И аз съм забелязал същото - няма ги. И изобщо не знам как биха реагирали и дали нещо ще се получи. Но можем да опитаме да използваме вече установените контакти, в училищата, в които направихме дарения. Нещо като пилотен проект, не на територията на цяла България, а конкретно в Силистра. От Вас очаквам да изработите кратка анкета или анкети на определена тема, от които те да имат възможност да си изберат. Мисля, че ако изработим няколко варианта на анкета по няколко ключови теми с добре обоснована мотивировка за целите, които искаме да постигнем; и им дадем възможност да си изберат, това ще сработи. Важното е да имаме конкретен модел, опорна точка, която да им предложим - основа за взаимодействие и взависимост от техните реакции ще променяме модела в движение. Ако например кажат, че други теми интересуват учениците или пък искат първо да се допитат до тях за теми ли пък да им ги предложат на учениците да си изберат от темите, които предлагаме. Нямам представа какво би се получило на практика, но дори нищо да не постигнем ще имаме някакъв опит и информация защо нещата не стават. Но на първо време трябва да предложим някаква "стръв". Ако отвсякъде отвърнат с тотално игнориране, което би ме изненадало, можем да търсим ивънучилищни форми - например местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, която също осъществява подобни проекти. Аз ще търся първо ръководствата, а не самите учители по философия, защото в България са малко хората, които могат сами да преценяват и вземат решения, докато не им каже началника. Тази дейност може да бъде успешна, ако бъдат обединени комплексни усилия.
Моето представяне на идеята пред тях може да бъде в следния стил:
Философското списание ИДЕИ (броеве от които вашето училище получи като дарение пролетта) замисля създаването на печатно приложение. Идеята на проекта за такова приложение е то да има насоченост към младите хора - към философски проблеми, в обсъждането на които те да могат да вземат дейно участие със свои мнения, теории, анализи и есета. С други думи да философстват свободно и творчески, което смятаме ще допринесе за развитието на тяхното философско мислене за битието като цяло и за себе си - за тяхното личностно развитие. За осъществяването на тази идея сме подготвили няколко анкети по определени философски проблеми. В този смисъл, ако ви харесва идеята, бихме искали да получим подкрепа в найното осъществяване сред учениците на вашето училище. А резултатите впоследствие ще бъдат публикувани в това издание.
Това пише и предлага г-н Пецов. Ето аз какво му отговорих:
Здравейте, уважаеми г-н Пецов,
Съгласен съм, прав сте, аз ще помисля да подбера по-подходящи въпроси, теми, проблеми за анкетите, за това ми трябва време. Моля обаче да ми напомняте, да не стане така, че да забравя, тъй като се занимавам с много други неща и просто физически нямам време. Ще се постарая по-скоро да направя това, което предлагате (анкетите с предложение до ръководствата на училища), но то се иска време за осмисляне и за реализация. Тъй че моля да ми напомняте, да ме "тормозите", та да изпълня проетия ангажимент.
Впрочем, вижте това, на което случайно попаднах. Подобни форми за изява има, ала не се използват кой знае колко, по моето възприятие. Има и философска олимпиада. И знаете ли каква е причината? Ще Ви я кажа:
Учениците са съвсем претоварени, нямат време, настроение и желание да се занимават (особено пък истински) с допълнителни неща, да пишат есета, да правят анкети, да изследват, да се изявяват творчески. Системата ги е натиснала така, тя изсмуква силите им без жалост, по тази причина те нямат сили за такива неща, творческата им способност е блокирала. (Може пък и точно тази да е целта на системата!?!) Та ме е страх че ние със своята инициатива искаме от учениците невъзможното: да променят решително ситуацията, в която се намират, сиреч, искаме от тях геройство, искаме чудо, искаме невъзможното. А такива неща не стават, особено в наше време. Тъй че ми се вижда, в този момент, че иначе хубавата идея на това основание е осъдена на неосъществяване. На провал е осъдена. Пък и знаете, насила хубост не става, в смисъл някой ученик да се захване да се самопринуждава, един вид на инат, но да участва, в крайна сметка няма да се породи кой знае какъв резултат. Ето от това ме е страх. Но нищо не пречи да опитаме. Въпреки всичко. Но е добре да бъдем и реалисти. Пиша това за да покажа, че няма да се изненадам ако в крайна сметка нищо не се получи.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар