НА РУСИЯ Й Е НУЖЕН НОВ ПЕТЪР I, Виктор Ерофеев (Съветвам ви непременно да прочетете цялото това интересно и много поучително интервю.)
Мислите, че ако го няма Путин, ще спре агресията на Русия?
Ей, Богу, вие сте наивни. Проблемът не е в Путин, а в архаичното съзнание на руското население.
Мнозина в Украйна са убедени, че ако изчезне Путин, ще спре и руската агресия. И вие ли мислите така?
Ей, Богу, вие сте наивни. Онези, които разполагат с голяма власт (а в Русия Путин има практически безгранична власт), си подготвят наследници, коват нови кадри. Около президента на Руската федерация има много хора, които споделят изцяло неговите възгледи по отношение на Украйна.
Съвсем не мисля, че Путин ще остарее, ще се пенсионира, а на негово място ще дойде някой, който споделя западните ценности. Такова нещо няма да се случи. Реалните демократични промени в Русия ще се проточат с години и ще започнат едва с идването на нов Петър I и с неговите принудителни проевропейски реформи. Засега такъв не се вижда. Затова и новата Руска империя иска Украйна. Това е програма “максимум”, програма “минимум” е сухопътен коридор от Русия до Крим.
Но защо обикновеният руснак подхвана така радостно риториката на Кремъл? Защо именно Украйна предизвиква у него такава агресия?
2014 г. се превърна в година-рентген, буквално пред очите ни се разкри душата на обикновения руснак. Оказа се, че по-голямата част от населението изповядва абсолютно антизападни, антидемократични и антилиберални ценности. Телевизионната пропаганда тук няма особено значение, става дума за твърде архаичните руски разбирания. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Руската агресия не е толкова резултат от агресивността на руския народ, колкото от агресивността на управниците в Кремъл, от които Путин обаче е само един. Ето защо смяната на Путин сама по себе си няма да доведе до нищо. Затова и психологическите портрети, които се правят на Путин, са несъстоятелни. Руската политика не е функция на психологията на Путин, понеже той не едноличен диктатор като Хитлер и Сталин, нито самодържец като Петър Първи, а само инструмент на стратегическото ръководство, чиято воля изпълнява. Путин, разбира се, може да бъде сменен и заедно с него и курсът на страната, ако стратегическото ръководство реши това, както стана със смяната на Горбачов с Елцин или на Елцин с Путин. Това не е ирелевантна подробност, а е много важно да се разбере, когато се опитваме да разгадаем следващите ходове на Кремъл.
Но защо обикновеният руснак подхвана така радостно риториката на Кремъл?
Част от отговора дава руският политолог Сергей Караганов:
«Сейчас лишь незначительное меньшинство моих соотечественников выступает против жесткого курса Москвы. 20 лет назад все было наоборот: меньшинство выступало против сближения с Западом. Однако так было до того, как Запад вернулся к версальской политике и решил, что Россию нужно останавливать любой ценой. С таким стимулом, решили иностранные державы, новая буржуазия восстанет против г-на Путина. Вместо этого она сплотилась вокруг президента.
Государственная пропаганда, конечно, играет свою роль, однако у россиян есть доступ к западным СМИ через интернет, и чем больше они с ними знакомятся, тем сильнее объединяются вокруг Кремля. Сейчас не время для отпирательств: населению Запада пора понять, что западные правительства превратили в потенциального врага тех, кто стремился стать их союзником. Россия не отступит. Для нашей страны это стало вопросом жизни и смерти.“
Караганов не е прав обаче с твърдението, че Западът иска да „възпира“ Русия и да разширява своята „сфера на влияние“. Именно това се внушава на руснаците. В действителност Западът се отнасяше изключително благосклонно към СССР-Русия след 1985 и се надяваше и надява на искрено и взаимоизгодно сътрудничество. Той даже беше готов да приеме самата Русия в НАТО, но Русия реши, че по една или друга причина не иска това. Така че „агресията“ на Запада срещу Русия е мит, точно обратното: Русия в един момент реши, че ще стане отново антизападна. С каква цел става това, е друг въпрос.
Публикуване на коментар