Няколко лоши новини за привържениците на социалистическото ни образование

Прогресивните реформатори на образованието много настояват, че едно качествено образование ще реши куп други проблеми - с безработицата, с икономическото развитие, с престъпността и с гадния дъжд през уикенда. Това от една страна, а от друга, същите прогресивни хора твърдят, че за да е качествено образованието, трябва да се заделят не 3, а 5 или 6% от БВП (както е в страните, в които образованието е качествено). От трета страна, те обичат да отдават всички неудачи на (иначе претенциозната в амбициите си) системата на качеството на семействата, които я захранват със свежа плът.

Е, аз имам за тях една музикално техническа аналогия. Образователната система е усилвател. Това е онзи компонент от музикалната система, преди който е плейърът (може и грамофон, за снобите като мен), а след него са колоните. Усилвателят прави това, което казва името му - усилва сигнала от плейъра, за да може да засвирят силно колоните. Та, аналогията е следната.

- да твърдиш, че от образователната система зависи решаването на плеяда от социални проблеми, от безработицата до престъпността, е като да твърдиш, че ако си купиш качествен усилвател, музиката, която си пуснал (чалга), ще излезе през колоните като Моцарт.

Лошата новина (истината): каквото си пуснеш, това свири, и колкото повече усилваш чалгата, толкова по-силно свири... чалга.

- да твърдиш, че в образователната система трябва да влизат повече пари, за да се подобри качеството й, е като да се надяваш, че ако си купиш скъп усилвател, лайняната ти чалгаджийска фонотека ще се превърне в изискана колекция с джаз и класика.

Лошата новина (истината): изисканите слушатели харчат много пари, за да угаждат на вкуса си, но това съвсем не значи, че имат вкус, защото имат пари.

- да твърдиш, че образованието не върви, защото едни хора не му подават подходящите деца, или защото подходящите деца все гледат да избягат от него, е все едно да твърдиш, че от колоните излиза лайняна музика, защото в стаята не са влезли подходящи слушатели.

Лошата новина (истината): подходяща публика има само там, където публиката може да си избира музиката.

И да си кажа за Картаген. Една жестока предпоставка за това иначе интелигентни хора да се държат неадекватно е социалистическата вяра (убеждението, че с инструментите на социалното инженерство може да се постигнат социални чудеса). Вяра е точната дума, защото където има вяра, няма разум, нали така? Разликата с християнската вяра е в йерархията на двете - християнинът се уповава на вярата в Бог за всичко, което е отвъд възможностите на разума му. Социалистът се уповава на вярата в магическата сила на идеите си против всичко, за което говори здравият разум.

Явор Ганчев

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo