Важно е - да се знае!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
4 коментара:
Така ли? Ами аз например щях да предпочета въобще да не се бях раждал. И какво мога да направя, за да променя факта на моята поява в света? Май нищо. Така че някак не всичко зависи от нас.
Руският философ Алексей Лосев (1893-1988) казва: „Аз живея, страдам, мъча се - защо? Съдба. Защо живея така, а не иначе? Защо съм се родил тогава, а не в друг момент? Не аз съм раждал себе си. Защо? – Неизвестно. Предстои ми да умра например утре или вдругиден. Защо? А защо не след година? Така че по отношение на понятието „съдба“ аз в резултат на изучаването на цялата история на философията трябва да кажа, че да се разделим с понятието „съдба“ въпреки всичко е невъзможно… но ако трябва да се издигне един принцип, аз бих казал, че да, свободата е много важна - но и съдбата.“
https://www.youtube.com/watch?v=sApwJFklSi0
Прекалено бързате и не доосмисляте нещата.
Нещата не са така прости както изглеждат преди човек да се замисли. Като се замисли по-сериозно изглеждат съвсем иначе.
Свобода и съдба не се изключват. Напротив, допълват се.
Е, има неща, които не зависят от нас, очевидно. не зависи от Вас примерно, че цветът на косата Ви е черен, а не рус. Ако толкова страдате по тази причина, боядисайте си косата. :-)
Ако са Ви питали преди да се родите дали искате да се родите, едва ли щяхте да можете тогава да дадете смислен отговор на този въпрос. Затова вероятно и не са Ви питали. Не е сигурно и сега че ще дадете отрицателен отговор на въпроса дали искате да се родите. Ако толкова не искате да живеете защо изобщо живеете? Щом живеете, значи вероятно го искате, вероятно значи има смисъл да се живее.
Понякога дадени хора демонстрират "дълбокомислие" като говорят или пишат откровени глупости. Това е признак за разпознаване на особено плитките умове. Не е нужно човек да се насилва да се прави на какъвто не е.
А че има свобода и нейният периметър не е малък е несъмнено. Който не разбира свободата - такъв не я и признава. Което значи че се отказва от нея. Проблемът си е лично негов. Сам себе си ще ощети. Може дори и да не осъзнае какво е изпуснал. Нека тогава да се прави на "дълбокомислен" колкото си иска. Важното е че се е прецакал все пак съвсем сам. С което се е самоопровергал. Всичко в крайна сметка пак си идва на мястото. С тарикатлъци не се философства. Склонността към самопрецакване не е кой знае каква добродетел.
Е, още стоиците са казали, че някои неща зависят от нас, а други не зависят от нас и последните няма защо да ни безпокоят именно защото нищо не можем да направим по тях. Колкото до свободата, това е сложен проблем, ако застанем на натуралистична и научна гледна точка, трябва да признаем, че човекът също е част от природата и тялото му е подвластно на физическите закони, които (въпреки някои тънкости на квантовата механика) изключват свободата. Субективното ни усещане за свобода в този случай е само илюзия. Вие само си мислите например, че може да отидете до Раковски с автобус или с кола, но всъщност по-вероятно мозъкът ви решава това въз основа на вътрешното си състояние и външните дразнители и само съобщава решението си на съзнанието Ви, което обаче си въобразява, че то е взело свободно решение. Американският неврофизиолог Бенджамин Либет (Libet) има много показателни експрименти във връзка със свободата на волята, потърсете информация в интернет.
Въобше свободата на волята е изключително сложен й май неразрешим философски проблем, по който може да се разсъждава безкрайно.
Трудно е да се каже какъв смисъл има въпросът какво съм щял да отговоря преди раждането си на въпроса дали искам да се родя. А защо продължавам да живея, след като не откривам смисъл в живота? Ами най-вече поради „вегетативния“, присъщ на всеки биологичен организъм страх от смъртта, както и поради присъщия само на човека „екзистенциален“ страх от небитието след смъртта – или от неизвестното след смъртта, ако вярваме з задгробния живот. Затова моята позиция е следната: след като съм се родил, макар и не по моя воля, ще съществувам, докато един ден престана да съществувам, без да се замислям много-много дали това е добро или зло, и се надявам да напусна този свят не с огорчение, озлобление и страх, а с равнодушие и облекчение.
Не е неразрешим въпрос свободата, напротив. Свободата е отдавна решен въпрос - не само философски, но и човешки. Друг въпрос е че много хора не са направили нужното да я проумеят. Никакъв нефрофизиолог не може да ми каже нещо смислено за свободата на волята - щото свободата не може да бъде "предмет сред другите предмети".
Тя е състояние на духа, тя принадлежи на един друг свят, надявам се все пак сте чували за "царството на свободата" на Имануел Кант - понеже имате някакви философски претенции?
Ако искате да разберете как се решава въпросът за свободата можете да се зачетете в моите книги - но това едва ли е възможно, защото Вие вече сте си втълпил, че този въпрос е "неразрешим"....
Публикуване на коментар