Докога ще робуваме на лъжливи митове, насаждащи руската хегемония у нас?!

Позорен ден за България, тачим измислен руски светец, последовател на Пророка

БПЦ неспособна да пресече измамните митове, насаждащи руска хегемония

23 ноември е позорен ден за българското православие. Църквата отбелязва поредната годишнина от смъртта на Александър Невски, а българите трябва да свеждат глава в знак на почит към натрапения „светец“, на чието име е кръстен и катедралният храм в столицата.

В житието на Невски няма никаква святост, нито чудеса, извършени в името на Бог, а само много кръв, зверства, предателства и лукавство, за да оцелява и пази владенията си.

През различни етапи от живота си Невски се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“.

Александър Невски провежда политика на сближаване и подчинение на Златната орда като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Фаворизира Източноправославната църква в противовес на европейското влияние, но с едничката цел да бъде безпрекословен владетел. Александър нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро. Това са най-големите му „чудеса“, в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монголите собствените си братя и окървавява ръцете си, за да си гарантира власт и почести.

Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение при монголите в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир, но е канонизиран от Руската православна църква едва през 1547 когато кървавите му дела са забравени. Празникът му е на 23 ноември. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo