Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 декември 2015 г.

Раждането на една мисъл е велико тайнство и затова трябва да уважаваме собствените си мисли



Един млад човек от Бургас (казва се Петър Стоев), с когото вече близо година общуваме често в интернет (той си има и свой блог, твърде интересен и съдържателен), ми изпрати тия дни два свои текста и също така едно клипче (виж: За свръхчовешкото у човека), като ме помоли да кажа своето мнение; той дори специално настоя мнението ми да бъде критично. Обещах му да прочета текстовете внимателно, да изслушам внимателно клипчето му и честно да си кажа каквото имам, както той и настояваше. Между другото аз му бях изпратил два текста, подготвени от мен (единият и написан от мен), касаещи проблема за влиянието на порнографията върху съзнанието на младите и го бях помолил да си каже мнението по този проблем, щото по моето убеждение е много важно и потребно (за да бъдат предразположени младите да се замислят по тия важни за всеки човек екзистенциални проблеми) да им се въздейства чрез провокации, отправени от мислещи млади хора. И той ми изпрати своите текстове (и клипчето) един вид като реакция на моето предизвикателство, щото аз напоследък се опитах да проведа дискусия по тия проблеми включително и като ги поставих за обсъждания във водените от мен часове по философия, по етика и по психология, така също и във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Та ето тази сутрин какво му написах във Фейсбук във връзка с всичкото това:

Здравейте! Да, ще коментирам и клипа, и текстовете. Но първо да Ви кажа ето какво: всеки пишещ човек изпитва съмнения дали това, което мисълта (душата) му е сътворила, не е безсмислица или глупост; аз също изпитвам такива съмнения, особено силни бяха те когато бях млад. С годините разбрах: човек трябва да изпитва пълно доверие и уважение към това, което мисълта му е сътворила, което духът му е създал или родил. Раждането на една мисъл е велико тайнство и затова трябва да уважаваме собствените си мисли. Дори и в някои моменти някаква наша мисъл да ни изглежда глупава, тя има право на съществуване; а пък и за друг човек тя може да прозвучи иначе.

Много зависи и от възприятията на другите, на читателите. Най-умните мисли във възприятието на глупак изглеждат съвсем глупави. А какви са наистина и всъщност не ние решаваме. Времето ще реши. Тъй че пиши и говори съвсем спокойно, което душата и сърцето ти са родили, го уважавай, щото мислите на човека са нещо като децата му, те са всъщност истинските деца на мъжа (според Сократ), знаем, според теорията му, че както жените раждат деца, така и мъжете раждат "деца", но децата на мъжете са именно мислите, истините, които духът им е сътворил или родил. Има и много мъже, чиято душа нищо няма да сътвори, те са именно импотенти и кастрати. Тъй че радвайте се, че душата Ви е плодовита, пък всички останали грижи нека да не Ви терзаят изобщо. При това всяка мисъл си има собствен път и право на живот, веднъж родила се, тя почва своето пътуване в царството на духа. И ние вече нямаме право на контрол върху живота им, както бащата не трябва постоянно (пък и изобщо!) да се меси в живота на своето дете.

Това е главното, което исках да Ви кажа. А на мен лично Вашите текстове са ми много интересни, нещо повече, карат ме да се замисля. Не е в моя маниер да критикувам, щото това по принцип е глупава работа. Това, че някой мисли различно от мен, не значи, че за мен той се изказва "погрешно". Щото аз не съм критерий за истината. Не съм толкова ограничен човек, че да си позволявам да критикувам чуждите мисли щото не били, видите ли, като моите. Ами няма да бъдат, разбира се, та нали това са мислите на друг човек, пълна идиотщина е да очаквам да бъдат неговите мисли като моите! Затуй мога, по повод на твоите текстове или видеа да направя своя коментар, да ти го пратя и така да встъпим в диалог, но не очаквай да ти кажа такива неща: "ти тук грешиш", "това не е така" и да те критикувам.

Виж, да те хваля мога да си позволя, щото за мен е радост да се запозная с мислите на един мислещ млад човек. (Пак минах на "ти", прощавай, но глупаво ще бъде ако такива неща ги пиша на "Вие"!) Знам добре, че мислещият човек е достатъчно неуверен, че се нуждае от подкрепа и от насърчение. А спорът (и несъгласията) ще се породят в процеса на разговора, на обсъждането, когато ти пратя моите размисли по повод на твоите текстове или речи в клипчетата. Прочее, възнамерявам отново да пусна на моите ученици твои клипчета - за да видят и да се убедят, че е възможно да има съвсем усърдно мислещи и търсещи истината млади хора. Да докажа, че в твое лице философията показва жизнеността си, това, че няма намерение да умира. Убеден съм, че твоите размисли имат свойството да провокират (и да насърчат) и тях към мислене. Щото думите на млад човек могат много по-силно да въздействат върху един друг млад човек, тия неща имат значение: имате, така да се рече, онтологическа близост заради младостта си.

Това е в общи линии засега. Тия дни, живот и здраве да е, като намеря време, ще направя или клипче, в което ще коментирам твоите текстове и клипчета, или ще напиша нещо. Може, ако си съгласен, да публикуваме нашия разговор (и, евентуално, нашата полемика) в списание HUMANUS или дори във философското списание ИДЕИ. Но аз като ти отговоря, след това ще ми е интересно да разбера как ти ще възприемеш думите ми, хубаво е да се зароди диалог; ето тия неща са истински важни във философията.

Всичко добро засега, пак ще поговорим скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: