Обявявам всички мои часове за напълно открити, заповядайте ако искате да видите как текат часовете по философските предмети в едно българско училище!

Днес в час по етика и право с моите ученици ще обсъждаме и тази табличка. Ще мислим върху това каква е разликата между успешните и неуспешните хора. Убеден съм, че е полезно за млади хора да се позамислят върху този проблем. Как мислите вие? А имате ли някакви добавки към таблицата?

А пък с учениците ми от 12-ти клас ще се опитаме да си направим заедно план за това с какви теми да се занимаваме до края на учебната година. Ще проведем и анкета (с един от класовете вее проведох такава анкета, резултатите са много интересни, скоро ще публикувам тук техния анализ) за това какви теми искат да се учат, какво проблеми ги вълнуват най-много и т.н. Ще се опитваме да практикуваме на дело демокрацията, а не само да разговаряме теоретично за нея. Моето разбиране е, че ако искаме обучението в училище да има някакъв сериозен, значим ефект върху съзнанията на учениците то младите не бива да бъдат тормозени просто наготово да (у)знаят това или онова, а трябва да им се даде шанс сами да го постигнат практически, да го преживеят и почувстват, да го направят сами, да го изследват непосредствено и т.н., този е верният подход, само благодарение на такъв подход ще можем да им помогнем да станат пълноценни личности и добри граждани. (За мен като техен преподавател по философия и гражданско образование това е най-важната ми цел, никаква друга цел не отклонява моето внимание.) Интересно е, че в тези няколко часа, които имам от две седмици насам с учениците (започнахме заниманията си в началото на януари, от нова година насам) установих две важни неща, за които искам да кажа ето тук:

Първо, като казах на учениците си пределно честно за това какви са моите възгледи за обучението по философия (че младите трябва да заложат на самостоятелното осмисляне на проблемите, че трябва да разговаряме съвсем свободно, спокойно и непринудено по проблеми, които ги вълнуват, че не бива да се задоволяват с това папагалски да рецитират чужди мисли от учебниците, а че са интересни техните собствени мисли и разбирания, че часовете са за тях, да се упражняват да мислят, да изказват с думи своите разбирания, да си защищават позициите, че ще правим много дискусии, състезания, игри и пр., т.е. че ще заложим на съвсем модерни подходи, че никога аз няма да изпитвам "по неволя" или "насила" даден ученик, а че учениците ми сами ще решават кой кога да се изяви, да се изкаже и пр., че сами трябва да решат кога да бъдат "изпитани", като всъщност изпитването ще става ей-така, между другото, докато си вършим истинската работа и пр., да не повтарям сега своя подход, за него цели книги съм писал), та значи като им разказах за тия мои разбирания, установих, че учениците ми ме гледаха "с ей-такива очи", т.е. показаха, че, най-напред, твърде много са изненадани, и то приятно, че изобщо има такива учители, сетне разбрах, че те изцяло споделят и възторжено приемат моя подход, подкрепиха ме изцяло и т.н. (бързам, че имам работа и на ушите, затова употребявам толкова често това проклето "и т.н.", избягвам по този начин подробностите). Та значи това е първата моя важна констатация за тия две седмици обучение.

На второ място се оказа, като разпитвах учениците докъде са стигнали с "учебния матр`ьял", те доста се затрудниха, като пък ги запитах да ми кажат нещо най-важно по тяхна преценка, което са научили по предмета, те доста се замислиха, в един момент се оказа, че никой от тях не се сеща да е научил за четири месеца нещичко по този предмет, а един ученик в един клас най-чистосърдечно каза ето тия забележителни думи:

- Господине, но ние не можем да помним толкова дълго това, което сме научили, щото го учим така, че го помним докато ни изпитат, а щом ни изпитат, веднага го забравяме; така сме научени, да не помним задълго нещата, които учим, щото те ни обременяват психиката, забравяме, та да намерим място за новите неща, които учим, и които също забравяме веднага щом ни изпитат!

Като чух това, аз силно се заинтересувах и предложих да го обсъдим този момент, обсъдихме го. В това обсъждане с учениците постигнахме пълно единодушие по въпроса, че от подобно "учене" няма абсолютно никаква полза, че такова учене е по-вредно и безполезно от неученето (това е моя отколешна позиция, но ето, младите сами стигнаха до нея). И по много други въпроси с учениците си постигнахме пълно единодушие, пълно съвпадение на позициите си, което мен лично много ме радва, това е добра предпоставка да имаме хубави занимания, хубави часове. Учениците също са твърде ентусиазирани и с голямо желание се включиха в тия нови упражнения (игри, дискусии, състезания за обсъждане на интересни казуси), които им предложих до момента; сега като вляза в час те обикновено ми казват ето какво:

- Господине, давайте бързо да започваме пак обсъждането си, да го продължим от миналия път! Или днес по нова тема ще обсъждаме? Хайде и по днешната тема да направим едно обсъждане като миналия път, щото то много ни хареса!

И често като бие звънеца учениците са разочаровани, че не можем да си довършим работата. Понякога и не чуват звънеца и закъсняваме. По тази причина аз реших и ето сега ще си кажа чистосърдечно една нова идея, който ми хрумна и която искам да реализирам непременно (имам и други идеи, но засега няма да пиша за тях, едно че сега нямам време, друго защото се иска известна подготовка по тях, за да могат да се реализират). А ето тази идея, която нищо не пречи да почне да се осъществява още от днес:

Обявявам всички мои часове с учениците ми от 10, 11 и 12 клас в училището, в което работя - ПГЕЕ-Пловдив - за напълно открити, т.е. всеки, абсолютно всеки, било учител, било ученик, било родител, било гражданин, било от това училище, било от някое друго училище, било инспектор от РИО-Пловдив, било какъвто иска да е, може да дойде в мой час, да наблюдава какво правим с учениците, как учим, как обсъждаме, как дискутираме и пр., няма нищо страшно да обявя това, не го правя защото имам толкова голямо самочувствие, не, изобщо не е така; причината е проста: ами защото не виждам нищо лошо, неприятно в това хора, които се интересуват, да дойдат, да наблюдават какво става, това е обществено учебно заведение, би следвало който има интерес да види как текат часовете в едно днешно българско училище, да може да го задоволи, пък и на мен ще ми е много интересно след това да обсъждаме отзивите на разните наблюдатели-посетители от видяното, тези техни анализи за мен, не крия, ще бъдат изключително интересни и полезни. Тази е причината да изляза с такава една инициатива. Смятам, че учениците ми няма да имат нищо против, но днес ще им предложа да обсъдим хрумването ми за тия "открити часове", макар аз лично не виждам причина часовете в училище да бъдат "закрити" за някой. Разбира се, никого лично или поотделно аз няма да каня, който сам поиска, да заповяда, разбира се, преди часа трябва да ми се обади, за да отидем заедно до класната стая. Не вярвам да се юрнат много хора да посещават часовете ми, но все пак нека всеки желаещ да ги посети да ми се обади преди часа.

Толкова засега. Бързам, че закъснявам вече за училище, пък и имам и още друга работа. Желая ви хубав ден! До скоро!Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo