Във Фейсбук-страницата Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на Човека към Бога е сложена тази снимка на страници от списание ИДЕИ и е добавен ето този текст:
Почти във всеки брой на интересното философско списание ИДЕИ биха могли да бъдат проследени и интересни гледни точки върху творчеството на Фридрих Ницше.
И в тази връзка там има няколко коментара, по които ми се наложи да взема отношение, ето какво си казахме:
Peter Yosiphov каза: Не знам дали знаете, че Хитлер някога подарил на Мусолини всичките книги на Ницше, като му казал, че Ницше ще ни освободи от любовта към ближния. :-)
Ангел Грънчаров каза: Любовта към ближния не е толкова застрашително разпространена че да се налага някой да ни освобождава от нея. Ницше не е чак толкова страшен както си въобразяват тия, които не са го чели, а пък и да са го чели, не са го разбрали - щото са били наплашени от личарите, от социалисто-комунистите, лъжещи, че Ницше бил, видите ли, "идеологът на национал-социализма"; ако има нещо, което Ницше най-много мрази, то това е социализмът във всичките му разновидности, от национален до комунистически. Всъщност между национал-социализъм (фашизъм) и комунистически социализъм разликата е нищожна: еднакво мразят човека, индивида и неговата свобода. Ницше обаче обосновава, че комуналният човек, безличният човек от тълпата не заслужава никакво уважение, което е самата истина. А че Хитлер бил подарил на Мусолини книгите на Ницше - това нещо като компроматче ли е? :-)
Nikola Donev каза: "Вярата означава нежелание да осъзнаеш, че съществува истина." Фридрих Ницше
Ангел Грънчаров каза: Ницше има много изказвания, които силно впечатляват материалистите и атеистите, защото за разлика от тях той е мислещ човек. :-) И по тази причина казва умни неща, пък дори и понякога да звучат парадоксално. Примерно, вярата е път за постигането на някои истини, които просто не са по силите на разума. Ницше също има доста мъдри изказвания до какво води залагането и предоверяването на самонадеяния ум или разсъдък, наричан толкова често "разум", въпреки че ум и разум не бива да бъдат смесвани, разликата между тях е колосална. Примерно, както Кант убедително доказа, разумът не може да реши въпроса има ли Бог, този въпрос просто не е по силите на разума, опитвайки се да отговори на него, той стига до неразрешима антиномия, до пълна безпътица, до съзнанието за безсилието си. Но това, което разумът не може да реши, бива решавано превъзходно от такава една чудесна способност, каквато е вярата. А без вяра човекът просто не може да живее.
Ницше цял живот е търсил отговора на съдбовния въпрос: в какво може да се вярва ако Бог не съществува или ако Бог е достоен предмет на вярата. И стига до един умен нихилизъм, понеже е сериозен и честен мислител: щом "няма Бог" (което никак не може да се "докаже" с разумни средства!), то единственият "бог", който има, е... Нищото!!! Вярата в Нищото, явяващо се "бог" на безбожниците е една парадоксална вяра, която отприщва пътя за какви ли не чудовища и кръвопролития. Комунизмът (комуно-социализмът) и фашизмът, т.е. националсоциализмът са пример до какво води бесовщината, свеждаща се до вярата в Нищото, т.е. безбожието. Аз имам едно есе за вярата, в което съм обяснил всичките тия неща най-подробно. Който иска, може да го намери и прочете. Нещата не са така прости както ни се иска да бъдат, драги поклонници на "разума", щото разумът може да ражда най-страшните чудовища. Докато вярата винаги и благословена и благодатна. Истинската и неподправена вяра обаче, т.е. вярата в Бога. Бог е единственият достоен предмет на вярата.
Peter Yosiphov каза: "Бог умря" за Ницше.
Георги Хаджийски каза: Ницше умря. През 1900 г. :-)
Peter Yosiphov каза: От сифилис.
Nikola Donev каза: Той поне живя и умря. Бог дори не се и роди.
Ангел Грънчаров каза: Nikola Donev Простете, но съждението Ви "Бог дори не се и роди" е пределно глупаво, щото Бог, бидейки по идея вечно съществуващ, няма как да се "ражда", раждането не важи за вечно съществуващите неща, вярвам, ме разбрахте... и че ще осъзнаете колко глупаво изказване направихте.
Не е зле да се позанимавате повечко с философия та да избягвате занапред такива несъстоятелни и компрометиращи Ви изказвания...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар