Естествено че в центъра на съвременното обучение е ученикът, той следва да е и фигурата, която има пълната отговорност; която поема и носи истински ангажираната със собственото бъдеще активност. Ученикът следва да е субектът на своя живот, на своето бъдеще и на своята съдба.
Учителят само подпомага ученика в тия негови стремежи, търсения, постижения. Разбира се, отношението между ученика и учителя е отношение на равнопоставени и свободни субекти.
Център на всичко да е учителят е несъвременна концепция. Тя се компрометира от досегашния авторитарен модел на командното манипулативно държавно "образование", което аз наричам НЕобразование.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
5 коментара:
В образованието поне до 8 клас основната роля и отговорност е на учителя, на 90% от него зависи как ще се справят децата, това е едно от големите открития на когнитивните изследвания
Lachezar Tomov
:-) Зависи какви са разбиранията на хората, които правят въпросните "когнитивни изследвания". Ако са противници на свободата на учениците, разбира се, че ще получат такива данни... в нАуката всеки може да си "открие" това, което си поиска - и което му харесва...
Свободата на учениците е едно, а учителят да не поеме отговорност за резултата им - друго.
Lachezar Tomov
Нещата са дълбоко свързани. Не бива да се мислят поотделно. Който държи на свободата си, който се ползва от нея, който я упражнява - той поема и цялата отговорност; децата и техните родители следва да поемат цялата отговорност (ако вземаха те решенията). Учителят пък ако е свободен може да поеме отговорността за резултатите от обучението, което е избрал; ако обаче той не е избирал подхода при обучението, той не може да носи отговорността за резултатите, постигнати след прилагането на подход, който някой друг (чиновниците от МОН) го е задължил да приложи. Нещата са прости: който избира, т.е. се ползва от свободата си, той носи и отговорността, няма ли свобода, няма ли избор, тогава и не може да има отговорност. (За доказано лошите резултати на настоящата система носят пълната отговорност чиновниците от МОН, които са вземали решенията за налагането й.) В процеса на самото непосредствено обучение обаче отговорността се поделя между учителя и ученика - в степента, в която двамата избират и решават всичко. (Родителят също носи отговорност, стига да участва във вземането на решения, би следвало да участва - понеже става дума за интереси на неговото дете.) В настоящата система, в която и учители, и ученици, и родители са обезправени, а са овластени единствено вземащите решения министерски бюрократи, отговорността не се носи от никой, т.е. това е система на безотговорността - понеже същите тия бюрократи бягат от поемането на отговорността за лошите резултати и се мъчат да е прехвърлят несправедливо върху учителите. Учителите пък се чувстват обидени, защото са принудени да носят чужда отговорност, да носят отговорност за решения, които те не са вземали. По тази причина в една система на безотговорността и на бягството от отговорност, иначе казано, в една тоталитарна образователна система на несвободата, каквато е нашата, цари пълен хаос, анархия, безотговорност, фалшификация, формализъм и какви ли не други уродливости. Нещата ще си отидат на точното място едва след като трите непосредствено свързани с образованието страни, именно родители, учители и ученици, си отвоюват отнетите им от бюрократите права, отвоюват си свободата, а на тази база ще се появят и високи резултати от обучението, и отговорност, и смисленост, и всичко.
Понеже отпочнахме разговор по тия важни въпроси, да си поясня мисълта за това, че център на съвременното обучение е ученикът. Влагам този смисъл: същностната цел е пълноценното и свободно развитие на ученика, училището, пък и учителите съществуват заради ученика, водещи са неговите интереси, по тази причина той именно е и центърът на всичко; около ученика всичко се върти, той следва да е водещата фигура (в противен случай ще бъде обезправен, някой друг ще почне да се меси в живота му, а това е именно несъвременно: свободата на на човека, в случая на ученика, е нещо свято.) От само себе си се разбира, че ученикът, в степента, в която той не може да взема решения на своето бъдеще и в това отношение е подпомаган от родителите си, няма да има пълните права, но той трябва да има съзнанието, че все пак в крайна сметка сякаш има пълните права (щото и родителите му не бива да му налагат решения, които младият човек не желае да приеме). Докато център на всичко не стане ученикът, системата ни на образование няма да бъде адекватна на истинските потребности на младите, тя няма следователно да е съвременна. Център на всичко пък да е учителят е погрешна постановка, която е обременена с авторитарно, недемократично мислене. Вярно е, не отричам, че учителят следва да има огромна отговорност, да проявява голяма активност, да носи огромни отговорности, но той не може да стане център на всичко, не може да измести ученика от това негово суверенно място, щото тогава всичко в крайна сметка отива по дяволите. Обаче се оказва, че постановката "учителят следва да е център на всичко" е заседнала дълбоко в съзнанията на хората, които се съпротивляват да приемат същинската промяна в образованието, с която то наистина ще бъде осъвременено.
Публикуване на коментар