Учителите поне видяха, че не те са виновни за все по-затъващото образование

КАК УЧИТЕЛСКИЯТ СЪБОР МОЖЕШЕ ДА НЕ Е ПЪЛЕН ПРОВАЛ, от Емил Джасим

В деня след широко рекламирания Учителски събор има еднозначна оценка от всички, които не са свързани с организацията и не работят в МОН – Съборът е пълен провал. Мрънкането не помага, затова е редно да се направи анализ защо се стигна до този провал и по-важното – как можеше да бъде избегнат. Ако се водим от максимата, че „историята е учителка на народите“, нали…

Провалът

Съборът се провали, защото не успя да постигне целта, която МОН заяви – да възвърне авторитета на Българския учител и да ни убеди, че „учителят е в центъра“. Не само ни убеди, че министерството и лично министър Кунева са в центъра на този абсурд, ами и много други неща. Ето и причините за провала.

1.Защо сега и защо така?

Съборът е свикан и случен 40 дни преди да влезе в сила от 01. 08. 2016 г. новоприетият Закон за предучилищно и училищно образование. А можеше да бъде организиран поне 40 дни преди да се гласува този нов закон, за да се чуе какво има да кажат учителите като хората, които ще реализират т.нар. реформа. Как се прави ли? Не е лесно, но не е невъзможно – свикват се регионални конференции по общини и по области, които да покажат проблемите по места. Ясно е, че проблемите на Бургаска област са несравними с проблемите на Видинска, например. Всяка област излъчва свои делегати с конкретни задачи – да известят колегите от страната и МОН, а най-вече обществото какви са възможните решения на тези проблеми според учителите, които са се консултирали с работодателите (т.е. директорите), синдикатите, родителите и неправителстевния сектор по места. Така на практика в рамките на един национален форум (впрочем единственото сполучливо в случая беше наименованието – Събор) за два или три дни учителите се овластяват наистина и показват, че са загрижени за бъдещето на децата хора, които имат реална експертиза. Нищо от това не се случи, защото… (Прочети ДО КРАЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo