Питам се: мобилните телефони, които носим постоянно със себе си, спомагат ли за подсилване на свободата на човека - или я ограничават? Как мислите по този въпрос? Спомняте ли си времето, в което живеехме без да мъкнем постоянно телефон в джоба си - тогава по-свободни ли бяхме?
Щото тогава не можеше и Сулю, и Пулю като си излезнал на разходка, примерно, да ти звъни и да ти нарушава хода на мислите? А сега може. Сега съм на 24-часово разположение на този същия Сулю и Пулю. И на стрина им Гюрга съм на разположение. Какво стана в такъв случай със свободата ми?! Е, аз често се правя на ударен и не отговарям на някои неприятни позвънявания, пък после се оправдавам, че съм си бил уж забравил телефона, или пък не съм го чул, или пък "батерията му е била най-вероятно паднала", и вие сигурно прибягвате до тези недостойни номерца, какво те обаче ви показват, давате ли си сметка поне за това?
Ето, не съм свободен, примерно, да реша да си оставя телефона в къщи, страх ме е, че нещо важно може да се случи в това време и аз да пропусна някакъв съдбовно важен разговор. Щом съм станал толкова зависим от тази джаджа, значи свободата ми, предполагам, е отишла на кино?!
Вие лично умеете ли да се освобождавате понякога от тиранията на устройствата, които постоянно мъкнете в джоба си? Или сте се отдали всецяло на тази тяхна тирания? Разполагате ли със себе си, т.е. със своето време вече или това стана илюзия, телефонът ви се разпорежда с вашия живот и време, т.е. другите се разпореждат с тях - щото зад телефона стои... мутричката на другите, на вездесъщите други?
А нали знаете ето тази мисъл на Сартр: "Адът - това са другите!"? Е, какво излиза, ний благодарение на тия мобилни устройства, към които сме прикрепени, мъкнем тия същите, именно другите, със себе си постоянно, нали така излиза?! И какво в такъв случай стана със свободата ни?
Само аз ли съм обезпокоен от случващото се? Имам само един приятел, което е толкова старомоден, че не ползва мобилен телефон. Станал е за смях по тази причина сред приятелите си. Даже и аз съм му се ядосвал, че няма телефон и когато се наложи да го питам за нещо, не мога да му звънна.
А пък в други моменти му завиждам. Той успява да остане насаме със себе си през огромната част от времето. Той не мъкне тежкия товар на другите постоянно със себе си. Той има силата да избяга от ада на другите. А ний давате ли си сметка в какво жалко положение сме стигнали с тия телефони?
Просто ви предизвиквам към размисъл и разговор по тази тема, ако обичате, кажете какво мислите. Ако нищо не мислите и ми се подигравате че се занимавам с толкова маловажни въпроси, блазе ви! Но тогава давате ли си сметка какво се е случило с вас самите?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар