Из: Да убиеш будител, Автор: Любослава Русева
Плачещо момченце в трамвая и смръщена баба, която го навиква, че си пожелало малка радост, вместо да тачи будителите. Че какво й е на случката? Една детска душа е убита! - с гняв и жал пише Любослава Русева.
Момченцето гледа мрачно през прозореца. Личи, че е плакало, пък и баба му се кара: „Няма да си бършеш сополите в ръкава на якето!”
Детето отново се разревава. „Що плачеш сега, що ме нервираш?”. Баба му, на видима възраст около 70, е ужасно намръщена. Тя май по принцип си е такава – тия бръчки не са от смях, това са бразди от непрекъснато мръщене.
Докато трамваят пъпли по „Шипченски проход”, момченцето (може би на 7-8 годинки) хълца от плач все по-безутешно. Сълзите му извират направо от сърцето. Ама направо ще се скъса това негово сърчице...
„Какво се е случило?” – не издържа един възрастен човек. „Не се месете!” - грубо отговаря бабата, но сетне от намръщената й уста започва да се лее дълъг монолог, който прилича на лай: „Искал да празнува Хелоуийн! Хе лоуийн ще ми празнува! Купил си и маска на вампир! То пари за хляб няма, той си купил маска на вампир! И в училището щели да се маскират! Какво е това чуждопоклонничество! Утре е ден на народните будители! Той тях ще почита! Будителите ще почита!”
Слизам на спирка, която не е моята, защото не мога да издържа. Вървя с усещането, че съм погълнала цял казан гнусна отвара, и си мисля, едновременно с гняв и тъга, дали този вещугер току-що не извърши тежко престъпление.
Хелоуийн ли? - Непозволена радост за бабиното внуче
От болката до омразата
Ако в Наказателния кодекс имаше параграф за убийство на детска душа, смръщената жена би трябвало да получи ефективна присъда. При това деянието й беше извършено пред очите на много свидетели. Всички пътници в трамвая наблюдавахме как тя по особено жесток начин тъпче чувството за радост и смазва усещането за празничност в душата на своето внуче. Влязла е там с взлом и ограбва най-ценното в нея. Вършее безмилостно, понеже знае добре, че стопанинът й е малък и беззащитен...
... Е, после дошла така наречената демокрация и с нея нахлули всякакви обичаи. Например да подариш сърчице или да се престориш на таласъм. „Чуждопоклонничеството” изкушило душите на нейните деца и внуци, защото предлагало веселба. Нещо повече, то предполагало свобода. Свободата пък предлагала и предполагала любов, игра, любовна игра, радост, и приключение, осъществяване и движение...
Не, в случая не влагам антикомунистическа патетика, нито претендирам за психологическа задълбоченост. Просто вървя и си мисля за иронията на живота:
Едно внуче искало да се маскира като вампир. Една баба не дала на внучето си да се маскира като вампир. Самата тя непрекъснато ходела с маска на вещица, защото душата й била опустошена и ограбена така, както сега ограбва и опустошава душата на своето внуче. Тя роптаела срещу Хелоуийн, но несъзнателно празнувала Хелоуийн. Тя апелирала внучето й да се вкопчи в „будителите”, но без да иска го отблъснала от тях. Тя била виновна, но същевременно била невинна... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар