"В България много малко хора искат да дадат нещо от себе си. Всеки пита на него какво ще му се даде. Представям ви едни хора, които нищо искат, освен възможност да дават". Това заяви за "Комбина" журналистът Миролюба Бенатова.
Тази седмица тя разказва историята на Светлин Наков и Христо Тенчев - двама пораснали хакери, които искат да направят университет за компютърни специалисти в България.
"Това са хора, които въпреки държавата успяват да направят това, което правят най-добре. Те се борят. Впечатлява ме, че са устойчиви", каза Бенатова. (Прочети докрая и гледай ВИДЕОЗАПИСА)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Нещо такова каза Св.Наков на едно място, каза нещо подобно, такъв беше смисълът на думите му - както съм го предал в заглавието. Като чух тези думи, си дадох сметка, че аз правя точно това, воювам не толкова със самата държава, а по-скоро с видни властващи представители на държавната образователна бюрокрация; по неговата логика няма друг изход от моята схватка освен... поражението ми. (По същата логика, ако искам все пак да оцелея, трябва да бягам, да отстъпя държавното образование на държавната бюрокрация, трябва да дезертирам: и, примерно, да почна да правя свое собствено училище (на съвсем чисто място). Тия дни ще пиша по повдигнатия проблем, засега само го фиксирам тук. Ако някой има мнение по въпроса, ще съм му благодарен да го чуя или прочета. Чао засега!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар