И моя милост беше на тази среща.
На 30.11.2016 проведохме среща-разговор в рамките на гражданска инициатива „Нашият Пловдив“ на тема „Развитие и проблеми на образованието в гр. Пловдив“. Срещата имаше за цел да идентифицира наболелите проблеми в сферата на образованието, както на местно, така и на национално ниво.
Българското общество и настоящата образователна система в страната системно подценяват значението и ролята на образователните институции. В отношението към преподавателите и служителите в образованието се достига до крайности. В същото време се шири незапомнена по размери търговия във всички аспекти на образованието. Налице са национално стандартизирани тестове с прекомерно висок акцент върху самата оценка, което се превръща в своеобразен залог за успеха на ученика. „Учител“ не е ценена професия, а от учителите не се изисква (но и не им се предлагат) подходяща квалификация, практически опит, дедактически умения и др. В сравнение с работници, заети например в индустрията и без висше образование, тяхната заплата е под средната за много от производствените сектори. Учителите нямат педагогическа автономия да преподават и оценяват обучението на учениците, което в същото време да е адекватно на капацитета и професионалното развитие и за двете отговорности – на преподаване и оценяване. Преподаваният в училището материал е ненужно усложнен и неприложим към житейските нужди. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар