петък, 17 февруари 2017 г.

Аз съм най-посещаваният и проверяваният от властта учител в цялата история на българското образование, а нищо чудно и в световното такова!



Изпратих току-що следния документ до съответните длъжностни лица и органи на властта:

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

 

ДОКЛАД ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

 

Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги,

Уважаема госпожо Киркова,

 

На 16 февруари т.г. мой час с 11 Ж беше посетен от г-жа А.Кръстанова, експерт по философия в РУО-Пловдив и от г-жа Ст.Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив. Установи се хубава традиция моите часове по философия да се ползват с особено внимание и уважение най-вече от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но също така и от г-жа Кръстанова: аз съм най-посещаваният от началствата учител по философия не само в нашето училище, не само в град Пловдив, не само в цялата Пловдивска философска губерния, не само в тъй щастливата наша страна (в която не само образованието като цяло, но и всички останали сфери на живота се намират в съвсем бляскаво състояние, остана само да оправим… часовете по философия на учителя по философия Ангел Грънчаров и ще станем най-после съвършената страна и държава!), но и, предполагам, аз съм най-посещаваният учител по философия в цялата история на българското образование и култура, а нищо чудно и в световните такива! Както и да е, след като вчера тези две властващи особи посетиха моя час, г-жа Кръстанова ме уведоми, че трябвало да се състави протокол за това знаменателно събитие, с което да се отчете по надлежния начин „мероприятието”. Аз обаче бързах (защото имах час при лекар в болницата) и затова не можах да запълня в този документ мястото, отредено за моето становище и виждане. По тази причина си позволявам (в иновативен маниер) под формата на мой коментар да Ви изпратя два мои текста, публикувани в блога ми, в които обстойно разказвам за своето възприятие и отношение по повод на така похвалната инициатива на г-жа Кръстанова и на г-жа Анастасова. Моля да приемете този текст като своеобразен мой отчет, който нека да се приеме като органична част от въпросния протокол на г-жа Кръстанова.

На членовете на Педагогическия Съвет също предлагам тези два текста, тъй като те имат пряко отношение по дискутирания на предишното заседание на Съвета казус около положението в 11 Ж клас, казус, по който Съветът предстои да се произнесе на следващото си заседание.

Желая ви приятно четене и приятни размисли!

 

17 февруари 2017 г.

Пловдив

 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

 

 

Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже!

 

четвъртък, 16 февруари 2017 г.


Тази сутрин пак ми се налага да напиша нещичко в своя дневник, в който описвам и представям всички ония тъй вълнуващи преживелици, явления и случки, свързани с моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия. Вчерашният ден, няма как, беше наситен с такива преживелици, заслужаващи увековечаването си в дневника ми, днешният се очертава да бъде още по-богат. Понеже ми се налага да ставам рано от компютъра си (имам първи час, той започва в 7.30 ч.), ще бъда пределно кратък.
Вчера нашето училище беше посетено от едно образователно началство от РУО-Пловдив, именно беше посетено от инспекторката по философия А.Кръстанова, която, естествено, дойде да инспектира... мен, кого другиго да инспектира ако не "тъй непослушния учител по философия Грънчаров"! Нещо повече, както се оказа, тя била дошла с една, тъй да се рече, "хуманитарна мисия", а именно да ми била окажела "методическа помощ", щото аз спешно съм се бил нуждаел от просветлението на чиновническата методическа премъдрост! Именно - дойде да ми помага да разбера кой е "единствено-правилния и държавно-чиновнически одобрен начин за преподаване на философия"! Ще каже някой: "Леле-мале, тия чиновници наистина са непоправими, не мирясват, няма да престанат докато, Ангеле, не те натикат и теб в Прокрустовото ложе на "единствено-правилното преподаване"! И съвсем правилно ще го каже, що се отнася до това, че чиновниците няма да мирясат – и че са непоправими, че са прекалено упорити. Така е. Зер, битка за техния хляб тече, как така да мирясат, как така да се помирят. Аз ратувам за тъй опасната идея, че няма нужда от чиновническо началничество и опекунство над учителите, които се нуждаят само от две неща, нуждаят се от доверие и от свобода, боря се за премахване на властта на държавната образователна бюрокрация над многострадалното българско образование, което означава, че управленията по образованието (бившите инспекторати) следва да бъдат закрити, е, проповядвайки толкова опасни неща, разбира се, че докато ги има, чиновниците от застрашеното ведомство ще се опитват да ми отмъщават с каквото могат поне, разбира се, че ще се мъчат да се гаврят с мен, да ме тероризират и прочие. И ето, вчера на моя милост се наложи да води повече от час един крайно емоционален, даже страстен "дебат" с г-жа инспекторката Кръстанова, а също така и с г-жа директорката Анастасова, те двете, разбира се, действаха в единен фронт с "тъй злия враг" на тяхното чиновническо или властническо всемогъщество. Да, ама са дошли пусти демократични времена и такива... чешити като мен не мълчат, не изпълняват, не са покорни, а спорят, дебатират, същински кошмар, не, това вече не се издържа! За какво спорихме толкова ли? Ще ви кажа, ама вкратце, щото нямам време, щото бързам, щото трябва да ставам след някоя и друга минута.
Искала г-жа Кръстанова да дойде с мен в час със световно-известния вече 11 Ж клас (с класа, състояща се предимно от бунтари срещу свободата – и срещу "тъй неправилно преподаващия учител по философия" Грънчаров, т.е. класът, който активно и всеотдайно сътрудничи в "доказването" на директорската теза, че учителят по философия в ПГЕЕ-Пловдив, известен все още като ТЕТ-ЛЕНИН, е, видите ли, "пълен некадърник", "изцяло му липсват качества да бъде учител", той, значи, е "абсолютно негоден за Системата" и прочие), та значи искала да дойде с мен в този именно клас г-жа Кръстанова за да ми... помага в провеждането на часа, заедно двамата с нея да сме били водели часа, та аз, благодарение на нея, най-после да се науча да водя по "единствено-правилния начин" тия прословути часове по философия! Моя милост, не крия, се фана за главата, като чу тъй екстравагантното предложение на тъй загрижената чиновничка! Попитах я: дава ли си сметка колко унизително за мен е нейното безпрецедентно предложение?! Попитах я: дава ли си сметка как това нещо ще се приеме от учениците в така и така създалата се тежка ситуация в този клас?! Тя ми отговори, че не усещала и не съзнавала никакво унижение, напротив, вероятно трябвало било да се лаская, че ми се оказва толкова "специална методическа помощ" от самото височайшо началство! Опитах се да й помогна да осъзнае какво се кани да направи, положих доста усилия, ала, уви, това не ми се удаде. Открито заявих, че ми предлага нещо много глупаво и вредно – включително и за нея самата, което е израз на безпомощността на перверзната терористична система да унижава всичко живо както си знае и може. Не и не, инспекторката и директорката положиха кански усилия да ми наложат тия унизителни вериги, да ме натикат в това пусто тяхно тъй любимо Прокрустово ложе!
Аз обаче твърдо заявих, че няма да приема толкова грозната им и агресивна при това, сиреч човеконенавистническа инвазия в моята преподавателска суверенност, свобода и лично достойнство, в прав текст им казах, че няма да позволя да се гаврят с мен. Те в един момент омекнаха сякаш, аз предложих два варианта: или инспекторката, ако иска, да проведе сама часа, да ми демонстрира "единствено-правилното преподаване" на дело, практически, любопитен съм да видя какво тя ще направи. Другият вариант е аз да си водя часа, тя само да наблюдава. (Тоест пак да ме проверява, т.е. да си се занимава с любимото си нещо, да проверява как Грънчаров си води часовете!) Даже в един момент предложих на директорката нещо кардинално: на тъй специалния 11 Ж клас ако иска да назначи за учител по философия самата г-жа Кръстанова, тя да вземе да води този клас, какво толкова, директорката вече ми е отнемала по никое време класове, ето, сега, ако иска, да даде този клас на въпросната г-жа Кръстанова! Не могло - каза директорката, която се престори че не помни как преди 3-4 годинки ми отне не един, а цели 4 класа от преподаване и то два-три месеца преди края на учебната година! Абе спорът ми с въпросните властваща администраторки си го биваше де, много неща се казаха и от двете страни, но диалог (или дебат) не се породи, имаше само поредици от монолози, това е неизбежно, причината е, че моя милост и образователните началства обитаваме две съвършено различни вселени, между които няма нищо общо, да, ний живеем в два свята, единият от които просто е излишен. И борбата е кой да е излишният свят. Те се борят за запазване на своя монопол, на своето всевластие. Власт у нас, знаете, лесно не се пуща. С кръв се зема, с кръв се дава властта у нас, нали така?! (Вий не гледайте как сега Боко лесно дава властта на комунистите, това не е даване на власт, щото двете партии са нещо като два отбора юнаци на все една и съща партия, това ако не знаете, значи нищо не знаете!)
Накрая г-жа Кръстанова сякаш се отказа от опита си да ми нахлузи юзда или да ми надене вериги, видя й се неизпълнима задачата, за която беше дошла. И се прие това нещо: аз ще си водя урока, тя ще гледа и ако иска, на моменти може да помага, да се включва в часа. Искаше да започнем с учениците от първата тема, щото пет месеца при тях не се е водил пълноценен учебен процес. Моята теза пък е: пълноценен учебен процес не се е водил, но се е водил непълноценен такъв, пропуснатото учениците могат да го наваксат сами (или дори с моя помощ) – и това ще бъде за тяхна поука. Даже предложих да се обявят, на доброволна основа, извънредни часове за наваксване на пропуснатото, който от учениците иска, да идва на тия часове, който не иска, да се справи сам, но всички трябва да имат заверка от мен за тия пропуснати заради тяхното упорство теми. Това не се прие решително от директорката и от инспекторката, било "незаконно" и прочие. Аз пък предложих, понеже има съвсем резонно съмнение, че ученици са били използвани от администрацията за разправа с неудобен преподавател (моя милост), да се създаде независима комисия, която да разследва случая. Разбира се, и двете властващи особи въстанаха срещу това мое кощунствено предложение. Аз пък заявих, че щом така реагират, значи не искат истината да бъде установена по несъмнен и обективен начин, което само засилва съмненията ми. И така, не се разбрахме почти за нищо. Ще видим днес какво ще се случи, как ще се държат учениците в присъствието на тъй вдъхновяващото ги височайшо началство. Обикновено, знаейки отношението на началството към мен, те се вдъхновяват дотам, че си позволяват съвсем недопустими атаки срещу моята личност и достойнство. Ще видим дали тази славна традиция днес ще бъде продължена. Любопитно ми е да разбера какво ще стане, въпреки че си имам своите очаквания и подозрения.
Темата е голяма, но ще завърша със следното. Заявих на г-жа Кръстанова следната си теза, от която тя направо онемя. Ето какво й казах, ще се опитам тук да предам почти дословно думите си:
- Г-жо Кръстанова, Вие идвате в нашето училище и проверявате само мен, забравяйки, че има и друг преподавател, той преподава психология и гражданско образование, именно предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Него изобщо не го проверявате. Става дума за г-н Стефан Кралев, преподавателя по... френски език, на когото директорката възложи да преподава философски предмети след като преди това направи така, че повече френски език в нашето училище да няма. Вярно, този човек през далечните си студентски години бил завършил като втора специалност психология, но той никога в живота си не е преподавал тези предмети. Сега ги преподава вече втора година. Вие него не проверявате, а проверявате само мен. Аз пък тия предмети ги преподавам вече цели 34 години. Какво Ви говори това? Имате ли свое внятно обяснение?!
Инспекторката, притисната, не можа да каже нищо и се изчерви. Аз продължих.
- Ами оказва се, че Вие имате пълно доверие на тъй неопитния в преподаването на тия предмети г-н Кралев, а нямате доверие на мен, тъй опитния в преподаването на тия предмети! Любопитно е защо е така. Ето моето обяснение. В нашето училище властва следната "мъдра" директорска максима: който учител е лично предан на директорката, на това основание той вече е... "много добър професионалист", който обаче като мен не й е лично предан, той е много лош, то не става за нищо, той е некадърник, той следва да бъде гонен и преследван, тормозен и тероризиран! Иначе казано, който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от нашите, той е лош! Това е чисто мафиотски принцип на управление, така се управляват, позволете да Ви уточня, единствено мафиотските организации. Тази е моята аргументация на Вашето поведение. Толкова. Всичко е ясно.
Инспекторката се покри с обилна червенина по бузите. В интерес на истината нищо не можа да каже, даже не се опита да замазва положението. Щяла била да проверява "някога" и г-н Кралев, щяла да го проверява "догодина", ето, сега, след моето напомняне, щяла да го провери, видите ли, "още догодина". Когато г-н Кралев, предполагам, вече ще се е... пенсионирал! Точка по въпроса. Нещата са ясни. Пределно ясни.
Ами спирам дотук. Има още за писане, но нямам време, за съжаление. Пък може и да е за добро че няма повече време. Щото и на мен ми омръзна да пиша за тия неща. Напредък, виждате сами, никакъв нямаме. Положението е тежко, да не кажа трагично. Диалог и дебат не може да се води. Два свята, между които няма нищо общо, не могат да се разберат за нищо. Онтологично е това основание за пълната несъвместимост на тия два свята.
Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете и човечни, ето това е най-важното! Да добавя, сега се сетих: моето преподаване било лошо щото, видите ли, по думите на въпросната инспекторка Кръстанова било "нямало добри резултати" от него. Аз й казах, че има много добри резултати от моето преподаване, но са такива, че тя не може да ги оцени. Примерно, мои ученици почват да се замислят, почват да мислят самостоятелно, критично, почват свободно да изразяват мислите си, почват да са граждански активни (имам такива ученици, някои от тях в листите за Парламента влизат даже!), стават добри, свободни, достойни личности и граждани, този е ефектът от моето обучение, а г-жа Кръстанова под "добри резултати", разбира се, си представя или сфаща нещо съвсем друго: примерно учениците ми да са покорни, да рецитират добре "единствено-правилните мисли" на "единствено-правилния учебник" и прочие. Това е, дето се казва, положението. Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

 

 

Поне духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази превъзходна история, случила се в нашето знаменито школо!

 

петък, 17 февруари 2017 г.

 

Вчера написах текст със заглавие Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже!, в който разказах за последните тъй чудати "явления и процеси" в нашата така трудно демократизираща се училищна общност, общността на училището, в която работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив). Знаете, там вече пета година директорката води титанична война с "тъй неправилно мислещия" учител по философия Грънчаров, който мисли неправилно (по нейната логика) само защото, първо, не мисли като нея, второ, има "опасни идеи", свързани с истинско, същностно, коренно, реално и практическо реформиране, промяна, либерализиране и демократизация на съществуваща тъй уютна (за всевластните чиновници от (не)образователното ведомство (нео)образователна система, на трето място, щото този въпросният Грънчаров също така има непростим грях защото не си мълчи, а всеки ден пише за случващото се в нашето тъй напредничаво, въпреки всичко, училище, тоя проклет Грънчаров е привърженик и на тъй неприемливата пълна гласност и откритост, за което, разбира, трябва да му бъде отмъстено със всички средства за упражняване на най-перфиден административен тормоз, произвол и терор.
Интересно е да отбележа, че в нашите тъй напредничави демократични времена – живеем все пак в края на второто десетилетие на толкова модерно мислещия XXI-ви век! – въпросната властваща особа не само си мисли тия неща, а и има дързостта да ги прави на дело, на практика, всекидневно, сиреч, общо взето тя сякаш друго не прави, освен да се занимава с провеждането, с упражняването на този същия най-перфиден и при това почти всекидневен административен тормоз, произвол и терор. Поради което тази властваща особа, няма как, среща моя всекидневен отпор, аз се боря с едно-единствено средство, което ми е останало, а именно: със словото – и с мисълта! Оказа се обаче, че това средство е все пак доста мощно, щото то има духовно естество, има духовна природа, влияе върху душите. В това число и върху душите на младите хора. Поради което не може да ми бъде простено. Затова аз официално съм обявен за "върл народен враг" и съм произведен в ранг на официален дисидент спрямо официалната (не)образователна система, от което произлиза това, че цялата бюрократична машина на (не)образователното ведомство, чиято монополна власт застрашавам, вижда в мое лице именно враг, който безпощадно трябва да бъде унищожен. Защо използвам този израз - (не)образование, (не)образователна и пр. производни – вече съм го разяснил пределно всеобхватно в своята книга със заглавие Реформа на НЕобразованието, а също и не само в нея, а и в останалите ми книги, в които излагам своите възгледи, а и описвам своите борби за истинска промяна в (не)образователната сфера на България. Чиято чел е един ден в България най-сетне да имаме образование, а не НЕобразование, както е сега.
Та в този контекст пиша аз своите всекидневни есета за случващото се в нашето славно училище. Ето и тази сутрин ми се налага да пиша, има за какво: вчера се случиха интересни и многозначителни събития. Аз вече ви уведомих, че вчера, в четвъртък, отново бях удостоен с честта да бъда посетен в час по философия не само от тъй усърдната си директорка, но и от специално поканената за целта инспекторка по философия от РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова. И при това бях посетен не в кой да е клас, а в световно-известния, заради моите репортажи в блога, XI Ж клас, единственият клас в нашето училище, който близо пет месеца има силата да води непрекъсната война срещу своя учител по философия – и то именно за да подкрепи тезата на казахме тъй усърдната директорка; нейната теза, читателите на блога знаят, е умилителна: учителят по философия в училището Ангел Грънчаров, понеже изобщо не ще да капитулира, сиреч да стане и той послушен и безличен типов учител, явяващ се винтче на безчовечната и дехуманизираща (не)образователна система, а държи да бъде и да си остане учител-личност (с достойнство и със свобода), понеже има дързостта да мисли различно и да има поведението на една свободна, суверенна личност, само на това основание е обявен от директорката за... "пълен некадърник", а също така си възприема от началството като "изцяло негоден за системата", той, излиза, "няма абсолютно никакви качества да бъде учител" и прочие, поради което трябва непременно да бъде изгонен, опраскан, уволнен от училището. Та единствените поддръжници на тази смехотворна директорска теза бяха учениците от този клас, е, направиха се опити от всеотдайни класни ръководителки и други класове да се включат в бунта срещу тъй неправилно мислещия и преподаващия учител по философия Грънчаров, но тия "бунтове", кой знае защо, не пожънаха успех и... "спихнаха", учениците от останалите 14 класа, в които преподавам, в мнозинството си се държат достойно.
Както и да е, та ето, директорката, няма как, на това основание полага специални грижи за този същия бунтарски XI Ж клас, по-миналата седмица го посети тя с цяла депутация учители, а през тази седмица го посети със самата височайша г-жа инспекторка (преди години даже тя успя да извика и да доведе за посещение даже и самия републикански началник на философията от МОН-София Коста Костов, ех, какви славни времена бяха тогава, преди първото опраскване на "злодея Грънчаров"!). Да, ама... не, ето, вчера се случи нещо като чудо: часът в този същия бунтарски XI Ж клас, за пълно неудоволствие на директорката, премина бих си позволил даже да кажа чудесно, да, часът мина добре, този път не се произведе скандал, учениците се държаха напълно приемливо, не бойкотираха преподавателя, включиха се в обсъждането, темата, която обсъждахме, беше за истината; това е цяло чудо щото с този клас, факт е, през първия срок наистина почти не се водиха учебни занятия, сиреч, има симптоми на настъпващ, дай Боже, поврат в отношението на класа и към философията, и към преподавателя. Аз не се изненадах от тия неща, понеже в последните часове все пак се отпочна някакъв учебен процес, осъществи се известно взаимодействие между ученици и учител, е, разбира се, напрежение все още съществува, но конфликтът сякаш замира. В този смисъл учениците се държаха вчера съвсем адекватно, дотам, че накрая на часа самата инспекторка Кръстанова се видя принудена да каже, че й било "изключително приятно" по време на часа, а директорката се въздържа от каквото и да било изказване пред учениците. Това е в основни линии. На мен също ми беше приятно, потвърди се моята теза, че главното е в часа да има подходяща приятна атмосфера, която обаче да е постигната по един естествен, непринуден, иначе казано, свободен начин; има ли я тази атмосфера, тогава учениците могат да покажат най-доброто от себе си.
В много от класовете, с които се обучаваме по философия, в основни линии има такава една атмосфера, е, разбира се, има ученици, които пречат, не съм казал, че трудният поврат сме го постигнали изцяло, но с повечето ученици полагаме усилия в тази посока, за мен важното е, че мнозинството от учениците разбират верния смисъл на такъв един неавторитарен, демократичен, свободолюбив, нетерористичен спрямо личността на учениците преподавателски подход. Това за мен е истински важното. Ето, вчера този подход проработи и в XI Ж клас, което може само да ме радва, това е добър симптом. Разбира се, нека повече "да не дърпам Дявола за опашката" като пиша тия неща, щото точно във вчерашния ден в училището пристигна самозваната лидерка на борбите срещу "злодея Грънчаров", имам предвид пенсионираната вече учителка Лили Попова, тия, които знаят нещо за тази особа, на това основание се досещат сами, че нейното идване нищо чудно да ознаменува началото на нова офанзива на силите на "антигрънчаровисткия обединен фронт", да, може да се очаква в скоро време нов юруш на тия сили, щом самата неформална, сиреч истинска вождица (тази ли е производната от женски род на думата "вожд"?), добре де, самата им лидерка се наложи да дойде и да стегне собственоръчно редиците на силите от фронта! Толкоз и по този многозначителен щрих на вчерашния тъй паметен ден. Какво са обсъдили и какви атаки са предначертали тия сили под вещото ръководство на своята фюр... пардон, да не употребявам таз противна дума, на своята лидерка-вождица, това ще се разбере тия дни, когато атаките започнат непосредствено. И когато ги усетя на самия си гръб де.
Да се върнем сега на описанието на самия час. Той мина под формата на "свободен разговор", като пиша тази дума, знам, че с това дразня много образователните началства, е, нарочно, приемете, я пиша; всъщност аз обявих в самото начало на часа, че ще се опитаме да водим часа по модела или под формата на т.н. "научна сесия". Моя милост, като водещ "сесията", направи кратко встъпително изявление. Зададох и няколко въпроса. Е, отпочнаха се след това изказвания на учениците, никой не ги принуждаваше да говорят, просто разговорът в един момент взе да си тече, самите ученици си обменяха мисли, поставяха въпроси и пр. В такъв един момент учителят, по традиционната представа, трябва да почне да се меси по-активно, та да почне да насочва дискусията в "единствено-вярната посока"; е, аз пък решително се отказвам от такива груби манипулации-интервенции, щото лично на мен са ми неприятни, щото съм осъзнал, че работата тук не се свежда до това да бъдат "пълнени" главите на учениците с някакви казионни (учебникарски) "единствено-правилни мисли", цялата работа е да се направи така, че в главите на учениците да почнат да се раждат техни собствени мисли, ето това за мен е истински важното, това за мен е истински ценното, този за мен е верният смисъл на цялата работа – особено пък на обучението по философия, където ситуацията е твърде различна в сравнение с останалите учебни предмети. За мен е истински важно, ако ми позволите да използвам израза на Сократ, да се запали, да загори пламък в душите на учениците, да се запали пламъчето на тяхната собствена мисъл, а не тия техни глави, сякаш са кофи, да ги напълним с въпросните "информации", "единствено-правилни мисли", "обективни съдържания" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Та значи на това основание и по тази причина аз обикновено стоя и изчаквам, та белким се случи великото тайнство или свещенодействие на истинското учене и истинското философстване, тук свободата единствена е благодатна, а външната инвазия, натискът, принудата са изцяло злотворни.
Да, ама г-жа инспекторката не мисли така, тя е привърженичка на манипулативното и натискащото учене и образование, при което учителят е именно този, който трябва да насажда в душите на учениците "единствено-правилните мисли", съдържащи се в "единствено-правилния учебник", одобрен, естествено, от "единствено-правилно решаващите всичко" височайши началства, именно министерските чиновници, сановници и шамани. Ето защо във вчерашния час г-жа инспекторката, за да изпълни своята предварително заявена задача "да помага" на имащия "някои странности в разбиранията" учител по философия, в един момент взе думата, включи се в разговора и съвсем монологично общо взето каза всичко онова, което тя си знае по темата, абе един вид ни изнесе нещо като лекция, в която бяха употребени куп купешки и учени думички (като "херменевтика" и прочие), с което, разбира се, учениците бяха шашнати от многоучеността на г-жа началничката в сферата именно на философията. Да, ама речта й има този недостатък, че особено на места, въпреки старанията на изказваща се, изказването й беше твърде тъмно, неразбираемо, та по този начин то се вмести именно като "кръпка" върху иначе тъй интересно течащия между учениците непринуден разговор или дискусия. Аз, понеже съм твърде възпитан и толерантен човек, не прекъснах увляклата се в словоизлияние философстваща началническа особа, а изчаках да се наприказва, "да си изнесе урока", пък след това взех думата и поставих въпроса в един друг, по-човешки план, учениците тъкмо се оживиха, то пък проклетият звънец взе, че звънна. То така стават работите винаги в нашето тъй умно, с извинение, устроено училище: таман учениците почнат да мислят и да обсъждат истински, звънецът звънва и прекъсва тази непозволена волност да се мисли, което иде да докаже моята теза, че Светата Система е така измислена, че младите хора в никакъв случай да не могат да мислят, от тях Системата иска само папагалски да повтарят чужди мисли; за Светата Система на необразованието мисленето е забранено, а звънците служат точно за изпълнението на тази заветна цел, щом учениците почнат да мислят, звънецът звъни, мисленето е предотвратено! Да плюем в пазвите си, да, учениците е много опасно да почнат да мислят, всичко в системата ще отиде по дяволите ако младите хора започнат да мислят, ето затова такива като "злодея Грънчаров", като моя милост, които работят в такава посока, именно младите да мислят истински и пълноценно, са врагове, подлежащи на безжалостно изтребление.
Друго нещичко още искам да кажа, мисля, че е важно: бяхме се разбрали с г-жа инспекторката тя да не афишира толкова това, че е дошла в час за да ме "подпомага", да ми оказва "методическа помощ" и прочие; аз й бях предложил, ако иска, сама да води часа, а аз пък да я гледам отстрани и да се уча от нейното неръкотворно преподавателско майсторство, но тя, кой знае защо, се уплаши, както усетих, от една такава евентуалност; още по-скандално й прозвуча предложението ми ако иска, тя самата, под формата на иновация, да бъде назначена от г-жа директорката за учителка в този същия XI Ж клас, аз заявих, че нямам нищо против да бъде направена такава една иновация; но и двете, и директорката, и инспекторката, мигновено възроптаха, противопоставиха се, кощунствено, изглежда, им прозвуча моето предложение. Тогава именно се реши аз да водя часа, а пък инспекторката просто да участва, да се включва в обсъждането; да, ама още с влизането си тя взе думата за да се представи и мигновено обяви, че идва, за да "оказва методическа подкрепа" на преподавателя, с което, да си го кажа директно, успя да ми подлее известна вода, та да направи движението ми по терена значително по-трудно, да направи самия терен още по-хлъзгав – щото той и без такива "подливания на вода" си е достатъчно хлъзгав за мен, и в това училище, и в този XI Ж клас особено и най-вече. Както и да е, отбелязвам този факт, радващо е, изрично подчертавам, че учениците не се поддадоха на инспекторската провокация, не се вързаха на думите на инспекторката, което именно и доведе до провеждането на един доста приемлив, а в дадения контекст и дори бляскав час. Такава е моята преценка. Така, погледнато от моята оптика, изглежда всичко. Такова е моето възприятие на случващото се. Разбира се, то се разминава с възприятието на съответните проверяващи ме и "подпомагащи" ме така усърдно необразователни началства, сиреч, началствата, служещи така усърдно на съществуващата, ала подлежаща на незабавно реформиране НЕобразователна система у нас. Остана да почнем да мислим еднакво с тия необразователни началства, та тогава ще я втасаме, дето казва народът, а народът, знайно е, никога, ама никога не греши!
Още по-интересен дебат се получи след часа, в т.н. "конфериране" на часа или както там го наричат това обсъждане. Г-жа Кръстанова ми каза своята меродавна оценка, в корена си разминаваща се с моята. Апропо, забравих да кажа това, че в началото на часа с XI Ж клас аз предложих на учениците да седнем около една "мислима правоъгълна маса", която се състои от средната редица от чинове, просто да си вземем столчета и да седнем около тази "мислима голяма маса", с оглед учениците да не стоят с вратовете и с гърбовете си към уважаемите гости; идеята или предложението ми се прие, г-жа Кръстанова отбеляза, че това било "удачно предложение"; но общо взето останалото съвсем не й беше харесало, пак в часа ми било "нямало учебен процес", щот учителят не преподавал, ами само насърчавал учениците да разговарят на едно "всекидневно обичайно ниво" и прочие, нямало било "нищо философско" в часа, имало само разни там "човешки неща", г-жа Кръстанова явно не е информирана за това, че в моето разбиране философско и човешко съвпадат, те са неделими, но както и да е. Та нейната оценка на часа, няма как, пак е пределно критична, тя пак всичко е видяла в черни краски, само дето този път краските не са толкова гъсти и обилни, но пак, разбира се, са черни. Толкова, понеже моя милост бързаше защото имах приемен час в болницата при пулмолога (имам белодробни здравословни проблеми!), се наложи обичайният ни дебат или спор ни с г-жа инспекторката и с г-жа директорката този път да бъде сравнително по-кратък, интересно е да се отбележи, че в един момент в директорския кабинет дойде самият... Румен Радев, моля, не се плашете, това не беше Президентът на славната ни Республика, спокойно, а това беше един друг Румен Радев, съименник на г-н Президента, който работи като началство на професионалните гимназии в РУО-Пловдив. Успокоихте ли се сега? Той, г-н Радев, също в един момент се включи в дебата, но аз се наложи да бягам за автобуса, за да не закъснея за доктора.
Имам крайно интересни неща за писане около подготовката за моето явяване за ТЕЛК, но това е съвсем друга тема, ще пиша скоро и по нея, там се случиха невероятно вълнуващи и интересни неща, нямам предвид онази "сянка" на рентгеновата снимка, моля, не мислете в погрешна посока, за съвсем други неща става дума! Покъртителни неща! За бюрократичната система в здравеопазването ще пиша, а днес лично ще посетя въпросния ТЕЛК за да поставя някои въпроси във връзка с идиотщините, които са замислили. Понеже казах и това, ще добавя главното, то е сюблимно, ето, сервирам го тук, въпреки всички рискове: ТЕЛК във връзка с мое фантастично "психично заболяване" (уредено ми е от тъй загрижената за моето здраве директорка на училището!) ми поиска... "Епикриза от университетската психиатрична клиника", аз предполагам, че това е във връзка с моето обжалване пред НЕЛК на скандалното потвърждение от страна на ТЕЛК на самоделната директорска "психиатрична диагноза"; е, решили са да искат от въпросната клиника становище по конфликта, а пък от клиниката, като отидох да покажа какво иска от тях ТЕЛК, приелият ме лекар първо се хвана за главата, а после каза, че единственият начин те да издадат именно епикриза (на човек, който никога не е имал, слава Богу, оплаквания, свързани с психиката си!), е да го... приемат на лечение, нелекуван при тях няма как да има епикриза! Та значи някой умник от ТЕЛК като иска този именно документ, иска... да ме натика за лечение в... психиатрична клиника, и то без да съм имал никога, слава Богу, оплаквания във връзка с психиката си! Здрав човек в психично отношение (имам съответните документи за това) да го натикаш за лечение в психиатрична клиника само и само за да докаже, че не е болен, това давате ли си сметка какво е?! И това, отбележете, се случва не през 30-те или 50-те години на комунистическия СССР, където психиатрията беше използвана за такива репресивни цели спрямо другоячемислещите, а се случва в... европейска, демократична, натовска и още каквото си искате България, какво ще кажете по този повод, кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, тази история си я бива, нали така, ще кажете ли нещо, или ще си замълчите благочинно и сега?!
Спирам дотук. Има още много за писане, особено по училищните проблеми, явления и процеси, но спирам, щото ще стане прекалено дълго. Имам да пиша за много хубави неща, за радостни неща, да, и такива се случват, има прогрес, напредък, наистина хубави неща се случват в някои други класове, но ето, понеже ме е приклещила репресивната система в образованието, се налага да пиша предимно за лошото, а за хубавото не остава време. И аз ще стане черноглед, а това не е хубаво. Ще пиша и за другото, живот и здраве да е само. Да не пропусна да кажа и това пак: пак попитах и директорката, и инспекторката на какво се дължи този така жив техен интерес само към моите часове, защо не проверяват някой друг, дали пък истината не е, че са се така привързали към моето толкова иновативно, творческо, необичайно, прогресивно общуване с учениците, дали пък, засега в несъзнаван план от и за тях, те не са обикнали моя метод и по тази причина станаха така редовни посетителки на моите часове; като казах това, те силно възроптаха, ядосаха се, абе стана една, която не е за разправяне, оказа се, че изобщо не можаха да понесат язвителността на приложената от мен в случая сократовска ирония, ама да спра дотук. Че да не кажа нещо излишно или нещо обидно. Нека да бъдем пределно великодушни към грешките и заблудите на другите хора, те просто страдат от някакви свои коварни илюзии, да, робуват на някакви илюзии, а освобождаването на съзнанията им от оковите на тия илюзии изобщо не е нито лека, нито лесна работа.
Като казах "сократова ирония", се сещам да кажа и нещо съвсем весело, което ми хрумна в тази връзка. Г-жа инспекторката Кръстанова ми съобщи, че за да ми покаже, че моя милост всъщност изобщо не разбира Сократ, нищо че толкова парадира с привързаността си към неговите методи, е поканила и дори планирала посещение в мой час на една университетска преподавателка, извинявам се, забравих й името, която щяла с мой клас в мое присъствие да демонстрира как е "единствено-правилно" да се провежда "Сократическа беседа", та тази доцентка, видите ли, щяла да демонстрира уменията и познанията си за горкия Сократ за да ми докаже, че аз нищо не разбирам от неговия подход, и прочие, и ала-бала. Като чух това нещо, аз започнах да се смея. Г-жа инспекторката сбърчи недоумяващо вежди. Казах й: леле, как ли самия Сократ би реагирал ако разбере, че... жена се е захванала да използва неговия метод за философстване, това наистина е крайно смешно ако си спомним каква е работата на жените според Сократовите теории?! (Женската работа, според Сократ, е жената да прави онова, заради което всъщност я е създал Бог, а именно, да ражда деца, да готви, да пере и прочие, философията и философстването според Сократ си е чисто мъжка работа, за което пък именно са създадени мъжете, но само истински мъже си вършат тази работа, освен това мъжете също раждат, но за разлика от жените раждат... идеи и истини, децата на мъжете са по-особени, безсмъртни и прочие!)
Та в този контекст нали наистина е много смешно да се помисли жена да се занимава с философия, да изневерява на предназначението си, да се напъва да мисли, нещо, за което природата се е погрижила да не го може, за сметка на това жените обаче имат ред безспорни предимства, женската душа за разлика от мъжката е крайно чувствителна, там е силата на жената и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала! Като чу моето изказване, израз на пределно безочие, г-жа инспекторката не само че се изчерви като рак от възмущение, но и за малко да скокне да се бие, щото наистина е грозно да се напомнят в днешно време тия така остарели Сократови идеи, нали така?!
Да, ама аз й казах, че Сократ мисли така, аз казах, че си позволявам да говоря в случая от негово име, питам се как той би реагирал ако можеше да разбере, че жени се занимават с такава чисто мъжка работа като мислене, провеждане на философски беседи, с раждане не на деца, а на мисли, на идеи и на истини; казвайки това, аз усетих, че налях още малко в огъня на инспекторското възмущение и се наложи сконфузено да млъкна! Г-жа инспекторката как понесе тази гавра от моя страна аз не знам, но очевидно много ми е насъбрала, от което съдя, че доколкото познавам женската душа тя никога няма и да ми прости, от което пък произлиза, че мога да очаквам посмъртно да ми отмъщава: леле, виждате ли докъде ме доведе моята тъй беззаветна вярност към идеите на учителя ми Сократ?! (В интерес на истината трябва да призная, че г-жа инспекторката се опита да ми затвори устата като ми напомни Сократовото изказване, че който мъж има щастието да живее с лоша жена, ще стане... философ, санким, жените били имали големата заслуга за да има изобщо на земята философи, което донякъде е вярно, но донякъде не е, примерно великият Кант пък никога не е имал никаква жена, и гей, предполагам, не е бил – да кажем и това за успокоим все пак народа и блюстителите на морала от патреотичните мъжкарски нашенски родни партии!)
Е, мен пък ме успокоява само това, че духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази история в знаменитото ни школо, пък когато и аз умра и се присъедини и моя дух към сократовата компания на небето, тогава лично ще им разкажа за всичките си преживелици тук, на грешната земя – и тогава ще си се посмеем още повече и до насита!
Хайде стига, толкова за днес, бъдете здрави и се усмихвайте през целия ден! Радостта е здраве, а здравият дух господства в здраво тяло, както твърди известната поговорка. До скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

22 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-223/17.02.2017г.
Успешен ден!
РУО-Пловдив

Анонимен каза...

"ТЕЛК във връзка с мое фантастично "психично заболяване" (уредено ми е от тъй загрижената за моето здраве директорка на училището!) ми поиска... "Епикриза от университетската психиатрична клиника", аз предполагам, че това е във връзка с моето обжалване пред НЕЛК на скандалното потвърждение от страна на ТЕЛК на самоделната директорска "психиатрична диагноза"; е, решили са да искат от въпросната клиника становище по конфликта, а пък от клиниката, като отидох да покажа какво иска от тях ТЕЛК, приелият ме лекар първо се хвана за главата, а после каза, че единственият начин те да издадат именно епикриза (на човек, който никога не е имал, слава Богу, оплаквания, свързани с психиката си!), е да го... приемат на лечение, нелекуван при тях няма как да има епикриза! Та значи някой умник от ТЕЛК като иска този именно документ, иска... да ме натика за лечение в... психиатрична клиника, и то без да съм имал никога, слава Богу, оплаквания във връзка с психиката си! Здрав човек в психично отношение (имам съответните документи за това) да го натикаш за лечение в психиатрична клиника само и само за да докаже, че не е болен, какво е?! И това, отбележете, се случва не през 30-те или 50-те години на комунистическия СССР, където психиатрията беше използвана за такива репресивни цели спрямо другоячемислещите, а се случва в... европейска, демократична, натовска и още каквото си искате България, какво ще кажете по този повод, кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, тази история си я бива, нали така, ще кажете ли нещо, или ще си замълчите благочинно и сега?!"
Тия чиновници, а не лекари-хуманитаристи и хуманно заклели се да действат...са луди, или са временно луднали :-)! Какво друго бих могъл да...им подскажа тук!
На "научно-чиновническото основание" действащи, според народната поговорка , Че всеки си бил башка луд!
Голям смях и тъга!
Така те, като едното нищо могат и да те подлудят! Теб високо разумния Хомо-сапиенс!Стига да си малко по-нормално-емоциален! :-) Ега си й тъпанарщината и ненормалщината ... Ега сий и чиновничарството им и безумната им бюрократична формализация...Значи на заключение от епикриза, а не от кабинетно приемащ и лекуващ специалист, че си здрав, а не болен вярват и го изискват тези от ТЕЛК...ма те, или законът им са, наистина и леееко ли само, или сериозно ....мръднали!Дан би да са си чисто и просто ...и, само и единствено професионално изкривени бе, Ангеле?! Та те хорицата, само с болни и болести по цял ден се занимават и с процентите си неработоспособност...та как и те дан се разболеят...Как да не луднат и те в някаква степен..:-) Как да си мръднат ума и как да заключат, без ДОСТОВЕРЕН, ЗАКОНЕН И ГОДЕН ДА УДОВЛЕТВОРИ И ЗАДОВОЛИ ЗАКОННИТЕ ИМ ИЗИСКВАНИЯ ДОКУМЕНТ ГОСПОДИ !?, че си здрав психически?! Ега сий...Със сигурност специалистът в болницата, или клиниката не можел да бъде корумпиран, или по-малко от кабинетния си колега и не можел да напише в своята епикриза каквото му поиска заключение клиентът...пардон ...пациентът....Ама, че смехории....Влизай...влизай в болницата Скъпи Приятелю, да ти сложат епикризата - КЛИНИЧНО И ДЕЙСТВИТЕЛНО, ЧЕ
СИ СЪВЪРШЕНО ЗДРАВ! :-) Моя милост гарантира, във всеки случай, за ТАКОВА и за ТОВА ИСТИНСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ!Пък ти после, ако си луд, без работа! :-) ги съди за разхищение на бюджетните средства и данъци...Или, ако някой друг... вместо тебе заинтересуван - плати на болничния специалист, но... да те изкара луд!Или...само лееекичко чалнат бе, чоджум! :-) С каква лекарска експертиза ще оборваш после в съда твоята така и толкова ли истинна епикриза...:-) Ми, съвсем сериозни въпроси...

Анонимен каза...

...Ангеле, пишеш от името на А. от Австралия и още един друг на има Владо, и не помниш... И А. и Владо са психично болни, личи си от несвързаните коментари. Значи нещо не е в ред. Грънчаров, провери със сигурност дали А. съществува, ако не, по-добре е да вземеш мерки и да се лекуваш. Имай предвид, че без медикаменти сътстоянието на психично болния се влошава прогресивно... Първата стъпка към лечението на психично болен е да осъзнае, да признае пред себе си, че има проблем.

Анонимен каза...

XM, A. ne sy6testvuva, duh e... Duha na mydrostta, neponjatna za 4erveni smahmuzeni mutanti, predstavljava6ti duha na glupostta i satanizma... ...

Анонимен каза...

Ангеле, имай предвид, че ти изглежда си влязал в ролята на покойния Ангел Грънчаров-Елтимир. Той беше дисидент, бореше се срещу комунистическата власт. Не те ли притеснява факта, че постоянно виждаш комунистически заговор? Това не е нормално. Непрекъснатото подозрение за комунистически заговор само по себе си говори за нездрава психика... Да, А. съществува само в твоята фантазия. Ако съществува, нека се обади, и да си поговорим с него на английски.

Анонимен каза...

... това безумие по-горе, написано на латиница, е пак твое творение.

Анонимен каза...

Сериозно психично болен си ти гаден, отвратеняко, анонимен страхливецо, дето си се бил усъмнявал че Ангел Грънчаров си пишел и коментарите под текстовете си, подписвайки ги с моето име и с това на Александър Йоцов от Австралия!
Ма, ти си бил голямо и много тъпо говедце бе, анониммен чуждоезичен ентилегенте!Язък ти на ученето и на простотията след нея!Без капчица логична мисъл си в голата си кратуна! Дан хортуваме за морал, за съвест и за елементарната човечност, от които си нямаш, нито представа, а нито и срама, че ги нямаш!Типично за мутренското и за комунното ти супер бедно, ниско и тъмно съзнание! Тъй да знайш, чоджум, от мен:

2017.02.17г. Владимир Петков-Трашов!
ПП : Увлечен в коментара си (към 11:49 часа, вторият по ред !), съм пропуснал да сложа името си под него! Моля коленопреклонно и добрите , и лошите тук за прошка и за извинение! Ми, в края на краищата ...петък е! Бас хващам, че лошо анонимстващият перверзник с психо-морално-етични, но и със забележими, с просто око умствено-разсъдъчни отклонения...бас хващам, че хал хабер си няма от ...петъчното информационно влияние....:-)

Анонимен каза...

Сериозно психично болен си ти гаден, отвратеняко, анонимен страхливецо, дето си се бил усъмнявал, че Ангел Грънчаров пишел сам и коментарите под текстовете си, подписвайки ги с моето име и с това на Александър Йоцов от Австралия!
Ма, ти си бил голямо и много тъпо говедце бе, анониммен, "чуждоезичен" ентилегенте!Язък ти на ученето и на простотията след нея!Без капчица логична мисъл си в голата си кратуна! Дан хортуваме за морал, за съвест и за елементарната човечност, от които си нямаш, нито представа, а нито и срама, че ги нямаш!Типично за мутренското и за комунното ти супер бедно, ниско и тъмно съзнание! Тъй да знайш, чоджум, от мен:

2017.02.17г. Владимир Петков-Трашов!
ПП : Увлечен в коментара си (към 11:49 часа, вторият по ред !), съм пропуснал да сложа името си под него! Моля коленопреклонно и добрите , и лошите тук за прошка и за извинение! Ми, в края на краищата ...петък е! Бас хващам, че лошо анонимстващият перверзник с психо-морално-етични, но и със забележими, с просто око умствено-разсъдъчни отклонения...бас хващам, че хал хабер си няма от ...петъчното информационно влияние....:-)

Анонимен каза...

pgee plovdiv (pgee_plovdiv@abv.bg)

Вх. № 408/17.02.2017 г.

Анонимен каза...

Моля те да не се безпокоиш за Джино Бианкалана (звучи ми кат патка заклана), той е добре, но ах, тази лоша връзка с Гала...

Нещастието на тоа турски пич е, че той не разбра едно нещо - Америка ненавижда гъзари... После се хлъзна с мотора си на динена или бананова кора, не знам, и сега любимеца на изкукуригалата ментално (това значи психически, ама не е модно, а?) бълхарска публика прилича на старец и ах, как се възстановява и мачка, мачка... Урода балкански, и за кво е отишъл в Америка, на мене лично не ми е ясно... Да преебе наивни кат турска рая бълхари да му дадат $100 000 които ще види иначе през крив макарон, това си мисля...

Безумната Бълхария, населена със странното подобие на човеци, даде на тоя путкозаклан $100,000 в Биг или ВИП (има ли келяв бълхарин който знае кво означава VIP, освен че е нещо мноо дебело и важно) брадър...

Има ли един мухлясал бълхарин да е гледал филма “1984” по Джордж Оруел и да знае, че Биг Брадър е всъщност комунистическата диктатура?...

Само че разглезените англичани минаха комунизма на кино, а аз и ти го минахме реално, има разлика, а?... Нещастните руснаци да не споменавам...

Kомунизма уби опорните точки в човека... Рускиня 15 години по-млада се жени за... турчин. После той уби нея и двете им деца, после себе си...

Как тая маймуна реши, че е ОК да се жени за турчин, но това е комунизма, една психиатрия и не всички издържаха, особено онези с по-слаба психиха (а често това са талантливи хора в някаква сфера), но канибалски комунизъм разбира ли от талант?...

Това го казвам, щото знам трагедията на една бълхарка, женена за турчин 3 години, също като рускинята... Но той беше добър човек и тя отърва кожата, сега се друса в Западна Европа, казвал съм ти, беше спряла цигарите и марихуаната и надаваше кански вой 9 месеца докато роди (едно малко копелдаче - от бълхарин) и после обратно към кефа, тя си мисли че това е целта на света, да се надруса и напие кат животно...

Това роди психиатрията Бълхария, аз хиляди пъти съм казал: Блаходаря Боже, че Бълхария е малка, щото иначе щеше да погребе света, те са уродите на тая планета... Братята на Сейтън... И само да слушаш сълзливите им вайкания, но капитализма не им верва и това ще ги тури в ъгъла...

Егати, руснаците в наше време дори не са противни като вас...

А. от Австралия

Анонимен каза...

What? Speak white, please...

Анонимен каза...

Сега малко върху темата философия. Прав си, Сократ говореше, мисля че в Държавата беше, за раждането на идеите, и за жените, по един по-скоро презрителен начин, но важното тук е, че учениците трябва също и нещо да научат. Защото, да дава мнение, всеки може; но има разлика между знанието и мнението има голяма разлика. Това, сам знаеш, Платон, го е казал (и неговият ученик Аристотел го е повторил)... Учениците трябва да се запознаят с класически филосовски текстове, да ги четът, обсъждат, и дискутират. Дай им да разсъждават върху диалозите, върху Етиката на Аристотел, върху Цицерон, Августин, и Аквински. После ги запознай със Спиноза, с Теологическият-политически трактат, с етиката му. С Декарт. С Русо. Дай им да четът Джон Лок, преведен е. И Хобс. Говориш за Путин и комунизъм. Какво по-добро начало за дискусия на базата на Хобсовият Левиатан. Защо Левиатан е нужен? Нужен ли е автократичният тоталитарен режим за да се осигури мир в общността. После им дай Лок. Дай им да четат Локовото Писмо върху Толерантността, от него ще научат какво означава съвест, свобода на съвестта, и право на мнение. После мини в Просвещението. Дай им Кант. Кант има прекрасни есета върху морала и способността ни да мислим самостоятелно. Кантовата Критика на Чистия Разум и трудна книга, но ти може да им я обясниш, да им кажеш, че спекулация без действия е нищо, фантазия. Може дори да ги запознаеш с Маркс. Маркс макар и погрешен е интересен и силен интелект.... Така учениците ще се научат не само да мислят, но и да разбират чуждото мнение, да внимават в думите на авторите, да уважават книгите и мъдростта в тях... Вместо да изразходваш енергията си в тъпи, провинциални, дребни ежбици и делби, по-добре е да използваш бласловената си професия, да учиш младите, да им покажеш богатството на културата... Angele, do not waste your time, use the blessing of your great profession.

Ангел Грънчаров каза...

На последния другар нещичко да кажа все пак. Първо, другарю, разбрахме, че знаете някои имена на философи, успяхте да ни шашнете колко сте запознат, ако това сте целял, постигнахте го :-) Второ обаче, не аз решавам какво да учат учениците, това вече е решено от МОН, има си задължителни програми. Трето, личи си, че никога не сте преподавал нищо, не стават така нещата, както си ги представяте. Колективно не се четат текстове, а индивидуално. Не сте сфанал нищо за моя подход, а се изказвате. Работата не е да се пълнят главите на учениците с предварително зададени чужди мисли, а да се създадат нужните условия самите ученици да почнат да мислят, с оглед на това в главите им да започнат да се раждат техни собствени мисли. Този е смисълът. Иначе общо взето и Вие си представяте ученето по модела на тухларната фабрика, не стават така тия работи. Претенцията Ви, че от всичко разбирате, е само претенция. Не изпитвате ли известно неудобство Вие, дето никога не сте преподавал философия, да поучавате как се прави това мен - дето цял живот само с това се занимавам? :-) Сериозно Ви питам, опитайте да сфанете какво си позволявате да правите...

Анонимен каза...

Преподавам философия в един от най-добрите университети в света. Но не това е важното. Човек се учи да мисли като общува с големите умове. И книгите се четат индивидуално, но се дискутират публично. Така правим на Запад. Дискутираме, със съзнанието, че стоим на раменете на големите. Децата има нужда да знаят класиците, да ги изучават дори систематично, да им се разкрие хармонията на мисълта... Ти си много интелигентен човек, затова те чета от време на време, не си губи времето с дребни свади, а преподаваъ...

Анонимен каза...

Уважаеми преподавателю по философия, в един от най-добрите университети в света :-), надявам се, ще се съгласиш, че не е никак маловажно кой ти преподава! Коя преподавателска личност?!Следиш ли ми логиката?! :-) Тук в чудесния блог на Ангел Грънчаров сме всички и учители, и ученици! Ето и по тази причина е важно да ни се представиш с прекрасното си и с истинското си име!
Кой си бе, чоджум?Откъде си?!:-) Как си се пръкнал толкоз учен и мъдър?!:-) Нали схващаш, че такива елементи от биографията са много поучителни и влиятелни!Замълчиш ли ...Ще те считам по-скоро за страхливо магаре, а не за философ и преподавател в един от най-добрите университети в света - посочи го на учениците си - всичките ние тук сме и такива! Какъв ти е проблемът, та се тайнстваш толкова плоско - анонимно и ниско морално, сравнено с признанието ти!Ако е истинно!Нима не ти е ясна българската поговорка, че На лъжата краката са къси?! :-) Нима наистина животът те е мачкал толкова много и силно те е боляло, че те направил един, макар и мнооого мъдър, но ...мизантроп, човеко (в частност бълхаро) мразец! :-)!... Казвайки ти тези неща Право куме у очи, предполагам (а и усещам го!, подушвам го с върха на носа си), че ще си замълчиш - отново и пак в плен на своите ...видения! Нищичко повече от това, обаче, не мога да сторя за тебе...:-) Чоджум! Искрено съжалявам!А той Ангелчо ли ...Ми, трудно мож му угоди и лесно обори...Истински философ...нали!:-) А тиии!Еееех, че я ...забатачи...:-)


2017.02.18г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Интересно ми е като преподавате и то философия в "един от най-известните университети в света" защо криете своята самоличност? :-) Ако обичате, разбулете тази загадка.

Аз това правя, обучавам младите на философия, с никакви "дребни свади" не си губя времето. Не зная как е възможно да си въобразявате, че си губя времето, просто не сте информиран и си говорите наизуст. А това, което Ви изглежда, че били "дребни свади", е борба за промяна в образователната сфера на България, ето това изцяло нефилософско (несмислено) изказване от Ваша страна ме кара да съм уверен, че философията Ви е чужда, ако се занимавахте с философия, нямаше как да Ви убягва толкова решително смисъла на нещата...

Анонимен каза...

Хах, Владко използва същият израз (бълхар) като А., а пък А. който е от Австралия не може дума да обели на английски... Абе цялата тая работа е ясна. Имаше една прекрасна книга на Набоков за един бабаит, който си въобразяваше, че е цар на мимикрията. Книгата се казваше Отчаяние, мисля.... Няма случай в историята, революция да се прави с отворени писма, да тръгне от провинцията, или от частен случай.... Няма значение. Хайде живо здраво. Гледай да научиш децата на нещо.

Анонимен каза...

Само жалки, нищожни личности могат да твърдят за някакви/нечии логорейни изяви!

Светослав Стойков

Maria Vassileva каза...

И аз да кажа нещо, макар и жена, да ме прощава Сократ, ако съм родила някоя идея!
Анонимникът, дето твърди че Ангел се представя за А. от Австралия и за Владимир Петков-Трашев, ме натъжава много. Не затова, че е психясал, а за това, че съзнанието му е толкова порочно, че всичко вижда опорочено. Напълно съм съгласна със С.Стойков.
Аз не разбрах преподавателя по философия и А. от Австралия една и съща личност ли са.. Но не искам да премълча, че въпреки цинизмите и ненавистта към българите, австралиеца има добри попадения в сравнението на така наречените Запад и Балканските народи, по - точно в нравствени и интелектуален дефицит на последните. Мисля, че западняците така ни виждат.
Дори ме привлякоха имената и заглавията, които препоръчва на Ангел. Допускам, че могат да събудят интереса и на добрите неопростачени ученици, като индивидуална работа за тях.
Доколко трябва да имат превес знанията над уменията или обратното е от компетенциите на Ангел и аз безрезервно му вярвам, моята специалност е чуждоезиково обучение. Нашата родна образователна система е наблегнала на знанията и спряла до тук, грубо казано. Целта на средното образование е основни понятия по всички предмети за обща култура. Затова инспектората и тя до тук е спряла развитието си...не разбира Ангел. То повече и не може да стане според мен, с наличните преподаватели. Тези по философия бъкат от знания, но не са философи, какъвто е Ангел. Плагиатори могат да бъдат, да се възхищават на философската мисъл, в редки случаи, но да умеят да мислят самостоятелно - неее! Така че това, което прави Ангел от тях не може да се поиска, те не са обучени в Санкт Петербург и не са обучавани от мислещи философи, та да го прилагат при учениците си. Мисля си, че на Ангел мястото не е в гимназия, а по- нагоре, откакто го познавам и че от тук произлизат някои разминавания с установените норми.
Това, което си казал на проверяващите е много правилно и навременно, Ангеле! Само още един единствен такъв учител познавам сред моите учители по време на престоя ми в средно и висше учебно заведение и сред многобройните ми колеги. Но виждам твоите стремежи, вече реализирани в обучението на внуците ми в Швейцария.Моят внук чете по 60 страници всяка вечер на немски, английски или френски, това не е задължително, прави го, за да получи някакъв брой точки. После отваря програма с въпроси към прочетеното и отговаря на тях. Получава според отговорите определен брой точки, които се сумират и отиват, където трябва в сайт с неговото име и негови постижения. Училището си е присвоило изцяло функцията да ориентира професионално децата и да ги праща където трябва да учат, както и да ги направи добри, съвестни, добре интегрирани в обществото швейцарски граждани. Той е само в трети клас още. Всеки месец учителите имат неучебен, методически ден, самообразоват се и дебатират през целия ден.
Възхищавам ти се като учител, философ и човек. Поддържам те изцяло, нещо повече, живея с проблемите и радостите ти, бъди силен и все такъв!

Ангел Грънчаров каза...

Искам само нещичко да вметна, което в контекста на написаното от г-жа Василева би трябвало непременно да бъде казано - и то с пределна яснота. Понеже е много важно.

Ония хора, които са си втълпили, че знаят, на това основание не чувстват нужда да мислят. Те си знаят нещичко и са си въобразили, че това нещо им стига, на това основание са си спокойни. Затова именно Сократ обичал да повтаря, че за разлика от такива той самият "Знае едно нещо: че не знае", което именно е предпоставка да почнеш да търсиш истината, в противен случай, ако си мислиш, че си знаеш, няма никаква нужда да търсиш истината, да мислиш, да изследваш и прочие. Да осъзнаеш собственото незнание е първа предпоставка да почнеш да се замисляш по проблемите и да се опитваш да узнаеш как стоят всъщност нещата и пр. Сократ именно това правел когато почвали да обсъждат с учениците си някой проблем, първом помагал на претендиращите че знаят да осъзнаят незнанието си и едва тогава започвало истинското изследване, след като всички се освобождавали от кухата претенция, че знаят. Сега моля да се вслушате в това, което искам тук да кажа в тази връзка, важно е, то касае господстващата методология на немисленето, до която се свежда бюрократичният подход в нашето родно образование.

Инспекторката ми каза, че в моите часове било нямало "резултат", по тази причина тя смята, че в моите часове било нямало и "учебен процес", а под учебен процес тя разбира следното: в главите на учениците да бъдат набити някакви "знания" по обсъжданите проблеми, вече постигнати преди самия процес на мислене, дадени в своя готов вид в учебниците и пр., сиреч, в края на часа, според нейната бегла представа, ако учениците вече нещо знаят, то било, видите ли, имало резултат, но колкото повече си въобразяват, че знаят, толкова повече учениците не считат да нужно да мислят, нали така излиза? Значи господстващата методология на немисленето се мъчи да набива в ума на учениците някакви знания само и само да ги успокои, че по проблемите няма нужда да се мисли, щото всичко преди нас вече е измислено, при това във възможната перфектна, видите ли, форма на "единствено-правилните" казионни мисли на казионния учебник и пр. Та значи тази господстваща казионна методология затова прави всичко нужно да пресече всеки порив на младите към мисленето, тя затова така старателно се мъчи да набива в съзнанията им купища съвсем непотребни им "единствено-правилни" знания, мисли, концепции и пр. Учениците щом сфанат, че всичко преди тях е вече е било измислено, съвсем почват да не чувстват нужда да мислят, отказват се от мисленето и затова стават... папагалчета, които знаят едно-единствено нещо, а именно, да рецитират чужди мисли от учебника. Затова и мен инспекторката и директорката ме натискат да направя нужното та и моите ученици да почнат да папагалстват, с оглед на това да не се занимават с толкова опасно нещо, а именно да мислят. А мисленето в тази казионна представа е опасно понеже се опира на свободата, без свобода няма мислене, ето, в основата на всичко стои ненавистта на Системата и на нейните служители към свободата, благодарение на тази ненавист те също така ненавиждат и мисленето, и творчеството, и всичко.

Ангел Грънчаров каза...

Ето защо, видите ли, било нямало, по тяхното възприятие, никакъв "учебен процес" в моите часове, щото в моите часове аз правя нужното учениците да почнат да се замислят, а това, както вече казахме, в оптиката на Светата Система е най-страшното и опасно нещо, което може да се случи в нашите училища. Мислещият млад човек или ученик е кошмарът на държавното образование, чиито принцип е немисленето, затова именно и то се опира на това въпросното пълнене на главите на младите хора със "знания", с оглед те да не чувстват потребност изобщо да се замислят. Виждате ли колко е актуален "проклетият Сократ", какъв динамит полагат в основата на Системата неговите идеи - и неговия подход?! Той пък, както знаем, е казал, че обучението не е пълнене на съд, а запалване на пламът, именно запалване на пламъка на мисленето и на творчеството, пламъка на свободната мисъл, което пък, както видяхме, а най-страшният кошмар на държавното папагалстващо "образование", което има една-единствена реална цел: да прави младите хора тъпи, т.е. немислещи. И то доста успешно си изпълнява целта. Затова и такива реформатори като мен са така вредни, те затова и трябва да бъдат безпощадно унищожени, щото разбулват тайната, на която се крепи въпросната дехуманизираща система. Защото какво е човекът, който не може да мисли? Ами той не е човек, а е... животно (говедо и пр.)

Сега разбирате за какво иде реч, драги ми анонимни преподавателю по философия в "един от най-реномираните западни университети?! Това ли са "дреболиите", с които моя милост се занимава - по Вашето тъй учено и многознаещо "разбиране"?! Сфащате ли сега за какво точно става дума?!

Анонимен каза...

...в плен на своите ...видения!

AIG, ти за тоя пич ли каза, че атакува английския ми (смех в залата)??... Ама той е много симпатичен, свеж е, не е улав кат повечето бълхари...

------------------------------------

А оня с блудкавото изказване - нима не се усещате, че това е празен човек или MBP може би... Ей, докога ще ви поучавам, егати и сте глупави... На ви видео за разтуха, а?


https://www.youtube.com/watch?v=gnM8CHlex-o


За съжаление поколения в Бълхария се изродиха, аз лично не разбирам защо Русия се отърси по-лесно от идиотщините на соц. секса след 70 години комунизъм и имат достойнство, а BG зацикли...

Нема друго обяснение освен турския манталитет, руснаците нямат това... Те ако си спомняте освободиха усраната ви страна 1878, ОК?...

Оная учителка ми вика имал съм ненавист към BG - че кой няма, нима не се усещате, че сте отвратителни по всички показатели?...

Майната ви на прехода, заврете си го отзад, ще отнеме много, лично аз съм ОТДАВНААААААА на кеф че не съм при вас и червените ви комисари с нова маска...

A.