неделя, 19 март 2017 г.

Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?!



Налага ми се отново да пиша в своя "учителски дневник", иначе казано да продължа да пиша нов текст от своята поредица от есета, в които разказвам за ставащото в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия - една общност, която в съвременни условия преживява изключително труден процес на непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията. Разполагам с най-ефективното оръжие - истината, която ни прави свободни. Затова истината не трябва да бъде крита, а трябва да бъде огласявана публично: защото точно по този начин истината освобождава. Работя без дъх за освобождаването на съзнанията от коварните догми на несвободата, на тиранията, на насилието, на апатията, на безразличието, на безчовечността. Последното есе от тази поредица носи заглавието Ще се радвам в моите непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота ни да не си остана все толкова самотен. Ще продължа по-нататък, ще продължа оттам, докъдето стигнах.

В петък сутринта изпратих поредния си доклад до Педагогическия съвет, а когато отидох в късния следобед да си взема единствения час, който имам за този ден, на таблото за обяви вече имаше съобщение, че в понеделник, 20 март, след часовете във втора смяна (18 часа) ще има Педагогически съвет, една от точките в който е "Обсъждане на доклад от г-н Грънчаров"; изненада за мен е това, че самият мой доклад беше прикрепен към обявата, та членовете на Съвета да могат да се запознаят с моята интерпретация на проблемите, разгледани в доклада. Интересен феномен е обаче този: повечето от учителите хвърлят по един поглед на доклада (състои се от три страници), но демонстративно не го четат - щото зачитането в "толкова опасен" и "толкова неправилен" текст може да бъде изтълкувано като съпричастност към въпросния Грънчаров, а такова подозрение е твърде опасен лукс. Забелязах и това, че помощник-директорката (и синдикална лидерка на "Подкрепа") се беше преместила да работи в... учителската стая, което доведе до това, че нито един учител не посмя да се докосне до доклада.

Не знам де, може някой и да се е осмелил да го прочете. А повечето в понеделник ще обсъждат нещо, което не са чели по добре познатия маниер от времената на непрежалимия социализмо-комунизъм; знаете тогава всички бяхме принуждавани да критикуваме "тъй неправилните буржоазни идеи" без да сме имали възможност да се запознаем непосредствено с тях. Не зная дали знаете онази твърде показателна и съвсем реална случка когато един разпалил се "критик на съвременната буржоазна философия" на някакъв конгрес в ония тъй блажени времена на непрежалимия социализмо-комунизъм веднъж произнесъл патетично слово срещу "оная продажна американска пачавра, срещу слугинята на буржоазията Санта Яна", да, точно така възприел това име, он, горкият, не знаел, че името Сантаяна не е, както предполагал, на някаква митична буржоазка "Санта Яна", а е на философа Джордж Сантаяна! Е, тогава станало "малко гафче", голема работа, важното е, че човекът, макар да не знае нищо за Сантаяна, макар да не е чел нищо от него, "добре знае", че няма начин въпросната Санта Яна да не мисли неправилно, щото няма начин да мисли правилно оня, които не мисли кат нас, нали така, сиреч, който не мисли по комунистически, нема начин, другарки и другари, да мисли правилно, то това си се знае прекрасно; голема работа, че Сантаяна, видите ли, бил мъж, а не жена - както предположил оня тъй правилно мислещ, ала малко пообъркал се другар!

Карай да върви, Сантаяна, Санта Яна, мъж ли е Сантаяна, жена ли е, как да не се обърка човек с това тъй подвеждащо име, чийто корен е типичното българско женско име Яна (или Янка)! Голема работа че сме се объркали малко, важното е, че ний мислим "единствено правилно", нали така, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! А сега да започвам да пиша по-конкретно есето си, щото нищо чудно моят постоянен анонимен критик в блога, имащ претенции, че има "единствено-правилно" знание за това що е философия, пак да се провикне ето как:

„Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“… „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“ и т.н. ден след ден до безкрайност! Не Ви и се струва, че всичко, което е можело да бъда казано и написано по темата, вече е казано и написано? Освен това е странно един философ да се занимава с подобни микроскопични детайли и да се задълбочава в плиткостите. Това е най-сигурният начин да се загуби поглед за големите линии и генерализациите, които именно са същността на философията. На мен ми е трудно да си представя, че ден подир ден бих могъл да пиша подобни досадни повтарящи се изложения.

Който иска да разбере как му отвърнах може да погледне там, под предишното есе, а сега да продължа нататък, че имам много за писане, а още сега, в началото, сякаш съвсем не ми се пише, това си пролича, виждате как се отклоних, което е признак, че не ми се пише много за моя непосредствен предмет. И как да ми се пише като сами виждате, че нещата не търпят никакъв прогрес, човекът в някакъв смисъл съвсем справедливо протестира, спор за това нема?! А и работите, за които ми се налага да пиша, не са приятни в по-голямата си част, е, има и приятни де, ще видите, ако изобщо имам търпението да стигна до приятните работи, но ще опитам да стигна и до тях, обещавам! Ох, няма да ми е леко, но се налага да се пише, тия записки, да повторя това, са безценни, нищо че сега съвременниците ми, овладени от някакви глупави страсти на всекидневието, не могат да го оценят; ще се роди ново поколение на свободата, което обаче един ден непременно ще оцени смисъла на нашите тъй епични борби с рутината на миналото, да, аз съм убеден, че такъв ден непременно ще дойде. Толкова и по тоз пункт, минавам нататък.

Откъде ли да започна?! Хайде да почна от ситуацията в тъй революционно бунтуващия се срещу свободата - и тъй сърдечно мечтаещия за робството си! - 11 Ж клас. Аз вече подхвърлих, че там промяна няма, анархията е пълна, да, тече май вече седми месец на пълна анархия в часовете по философия в този клас, но ръководството, кой знае защо, изобщо, ама изобщо не е обезпокоено, напротив, сякаш е много доволно от това, че ситуацията е точно такава! На какво може да се дължи това странно задоволство - щото ако ръководството не беше доволно от нещо, то мигом щеше да направи нужното анархията да спре! - ний можем само да гадаем, можем само да предполагаме, но е факт, че продължаването на анархията в този клас някому най-вероятно е много изгодно, по някаква крайно странна логика трябва се води тоз човек, тази институция, или не знам вече какво е това, което с такова нескривано задоволство наблюдава ексцесиите, които учениците си позволяват да правят в часовете по философия.

А иначе тия същите ученици, другарки и другари, били много добри и примерни, не спират похвалите за този клас; е, те имат само един малък недостатък, имам предвид тия иначе тъй добри и примерни ученици: държат се безобразно само в часовете на "народния враг Грънчаров", което, както сами разбирате, също може да се оцени... положително, зер, ако те се държаха примерно и добре и в часовете на "народния враг Грънчаров" това дали тогава нямаше да навреди на тяхната иначе безупречна репутация?! Амче ето, всичко зависи от оптиката, от която гледаме на случващото се, напълно е възможно един ден тез ученици, дето сега нарушават Правилника по всички линии, да бъдат наградени заради това, което са направили: щото имат заслугата първи да са разконспирирали "тъй злия народен враг Грънчаров" и не само това, ами и са встъпили в безогледна и тежка битка с него, ето, заради това нима тия героични ученици не са заслужили една справедлива награда?! Защо да ги упрекваме, че се държат безобразно с "народния враг Грънчаров", когото те не щат да припознаят за свой учител - ами че тези ученици заслужават похвала заради това, че имат смелостта да се държат с "врага" като с враг?! Тъй че какво има да ги упрекваме тез ученици, та те заслужават направо голяма награда?!

Аз няма сега да описвам как именно се държат учениците от 11 Ж клас в моите часове - по причина на това, че вече съм описал достатъчно красноречиво тяхното поведение в моите часове, което нарушава всички точки не само на Правилника, не само повелите на Етичния кодекс на училището, но също така и предписанията и на съвкупния, на общочовешкия морал и право. Да де, така е, но очевидно на тоз клас, поради неизвестни нам причини, някой е разрешил да си правят каквото им скимне в моите часове, да си нарушават колкото искат и Правилника, и Етичния кодекс, и общочовешкия морал и право; тям е разрешено в часовете по философия да си имат свой оригинален и специален "Правилник", който всичко е именно наопаки на записаното в Правилника на самото училище. Примерно в този техен оригинален Правилник е напълно допустимо да обиждаш учителя си по философия колкото и както искаш, да, това там е не само позволено, напротив, то един вид е нещо като задължение, а пък учениците се надпреварват да се ползват от това толкова похвално правило.

Аз чат-пат питам тия ученици не се ли умориха да правят такива идиотщини в часовете по философия, щото те наистина изчерпаха репертоара си, почнаха да се повтарят, а това води до еднообразие и до скука; те като ги запитам това, сякаш се замислят за малко, но след това пак си почват да се лигавят както им дойде на акъла. И понеже наистина не ми се пише за тия неща, омръзна ми да описвам ексцесиите, на които съм не само свидетел, но и съм обект в този шеметен клас, ще се задоволя този път да кажа само великолепното обяснение, което един ученик има добрината да каже миналия път, каза го ей-така, без да си дава сметка колко важно нещо казва; той каза ето какво:

- Ами държим се така, г-не, щото разбрахме, че онази там госпожа, дето идва преди време, инспекторката по философия де, тя нали дойде с директорката, тя по нашето възприятие не одобрява някъде към 82% от това, което Вие правите, ние така разбрахме нейното отношение към Вас! По тази причина се считаме в правото си да се държим така, протестирайки срещу толкова неправилния Ви начин на преподаване!


Точно тия по смисъла си думи каза той, издавайки без да иска тъй строго пазената тайна за това на какво се дължи вдъхновението на тия ученици да се държат така гаменски в часовете по философия. Освен това те, видите ли, се били държали така, щото моя милост ги бил обиждал, в есетата си съм ги бил наричал "мутри" и не знам си какви, понеже ми били обидени, те се били считали за длъжни да ми го върнат тъпкано. Както и да е, та тия иначе толкова добри и примерни (в другите часове) ученици при мен обаче си показват истинското лице, при мен те поне не се държат лъжливо и лицемерно, което по моето възприятие е направо голямо постижение! И също е достойно за похвала! Тях изобщо не ги е страх от мен, ето, на това основание си показаха истинското лице, предполагам, те са искрени като се държат така, а когато се държат примерно и похвално, изглежда не се държат чак толкова искрено, а, какво ще кажете по тоз пункт, кога тия ученици се държат искрено и истински, нелъжливо, в моите часове - или в часовете, в които те се държат тъкмо наопаки, сиреч, държат се чисто и просто гаменски?! (Като пиша, че се държат така, като квалифицирам така държанието им, аз съвсем не ги обиждам, щото още не е установено те дали пък не се държат така, разигравайки... театър, ако един артист играе убедително ролята на гамен, нима самият артист по тази причина става... гамен?!)

Спирам дотук, повече наистина не ми се пише, писна ми, признавам, да пиша повече, работите са ясни. Между другото забелязвам, че в този клас все пак има ученици, които не само че се въздържат да се държат гаменски, но и в отчайващата ситуация се опитват да се държат що-годе достойно; е, разбира се, те нямат морална сила да се опълчат на безобразията на буйстващите арогантни ученици, ний това не можем да искаме от тях, но аз имам чувството, че в този клас повратът към нормализация вече е наближил, ако не беше тайният фактор, дето ги тласка да продължат с безобразията, в класа отдавна да се беше установила нормална обстановка. Е, за тия неща, да се надяваме, ще си поговорим в понеделник, на Съвета. Разбира се, каквото се случи на Съвета, ще го опиша тук, няма как да не го опиша, стига да оцелея изобщо след Съвета, щото колко му е да получа някой инфаркт там и вече да няма кой да ви известява за тъй епичните случки в нашата толкова знаменита вече гимназия!

И сега да кажа нещичко и за добрите новини, нали така обещах? Да, има и такива новини, случват се и радващи неща, но за тях все не ми остава време да пиша, ето и сега вече ми писна да пиша, изморих се, пък се налага най-накрая да кажа и нещичко добро. Има много добри неща, за които трябва да се пише, но все не остава време за тях, ето сега ще напиша поне за едно такова нещо.

Нали ви писах за оня дебат по философия на правото миналия петък, в който един ученик по едно време замечтано каза: "Ех, господине, има ли някакъв начин да върнем... комунизма?", да, тогава дебатирахме за това кога у нас се е живяло по-добре, сега или при комунизма, учениците тогава ми казаха, че техните баби и дядовци им били говорили все най-прекрасни неща за комунизма, сетихте ли се за това, аз писах вече по този случай в едно предишно есе? Та в този петък, като похвалих учениците, че много ми е харесал дебата през миналия час, аз ги запитах ето какво (понеже имаме темата "Собствеността като налична свобода", темата е формулирана от мен, в моето "тъй неправилно" помагало по философия на правото:

- Ученици, нека всеки от вас за себе си да опита да прецени следното: "Аз лично привърженик ли съм на частната собственост и на капитализма - или съм техен противник?". Разбира се, ще ми е интересно да чуя и вашите аргументи в подкрепа на едното или на другото! Заповядайте, кажете какво мислите!

Казах това и мигновено, без да мислят даже, доста ученици вдигнаха ръка и почнаха да се надпреварват кой пръв да каже какво мисли. Забелязах, че пръв вдигна ръка оня ученик, който през миналия час промълви замечтано сакралната реплика: "Ех, господине, има ли някакъв начин да върнем... комунизма?". Посочих той да каже какво мисли, той тогава каза следното:

- Аз съм привърженик на частната собственост... защото...

И каза нещо, сега да не повтарям, че бързам. (Бързам, защото времето напредна, чувам, че старата ми майка вече се е събудила, аз през уикенда се грижа за нея, трябва да спирам с писането и да отида да видя от какво има нужда.) Други ученици също твърдо заявиха, че са привърженици и на частната собственост, и на капитализма - независимо от това, че и техните баби и дядовци са им разказвали такива умилителни приказки за "великите достойнства на комунизма". Аз, разбира се, не казах нищо за това, че тяхната теория в полза на капитализма много се разминава с възгледа, че комунизмът бил нещо толкова хубаво, че трябвало да се върне непременно.

Такива са младите, такива са учениците - техните съзнания са свежи, гъвкави, неукрепнали, в тях не толкова трудно може да се настани истината - и оттам без особени усилия може да бъде изгонена развращаваща ги лъжа. Друг е въпросът, че няма кой да им помогне да сторят това. Повечето от учителите, уви, не си изпълняват мисията, имам предвид даже и учители, преподаващи философия.

Такива са моите наблюдения. Много от учителите по философия сами не са успели да се освободят от догмите на комунизма - и продължават да страдат от тях. Как на младите да помага да си освободят съзнанията оня възпитател, който сам е несвободен, който сам не е освободил собственото си съзнание?! Може ли освободител на съзнанията на младите да бъде оня, който сам робува на такива коварни догми?! Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?!

Друг е въпросът, че съзнанията на младите, пък и на не само на тях се освобождават не по един външен начин, повратът трябва да се състои вътре в тях, те самите трябва да направят главното и да постигнат свободата си. Но това е тема за друг разговор, сега не мога да продължа по нея.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Грешка би било да смятаме, че стремежът към свобода на мисълта е вътрешно присъщ на младите хора у нас. Един педагог от Вашия ранг може и трябва да се стреми да го събуди. Знам, че това правите. Не се изненадвам на съпротивата им. На възрастта, на която е Вашия 11-ти Ж клас, нашите млади хора са силно манипулируеми, привлечени са от идеята да постъпят хитро, заразени са вече от бацила за бързо забогатяване на всяка цена, разбирай прескачайки етапи от развитието си, с идеята, че ще натрият носа на идеалистите (техни учители и родители, в повечето случаи) като бързо постигнат осезаеми финансови резултати. Това много често проваля живота им, наблюдаваме го и сред студентите. Наистина си заслужава да се обсъди и проучи много задълбочено този проблем, много сериозен проблем в нашето общество днес. Вие сте подходящия, дори може би най-подходящия събеседник на тази тема. Въпреки, че Ви предизвикват, опитайте се да не се настройвате срещу тези млади хора. Те са жертвите в тази игра, но не могат и не желаят да го разберат в момента.

Galia Marinova

Ангел Грънчаров каза...

Да, напълно правилно е това: тия млади хора от 11 Ж клас наистина са жертви, аз тях специално за нищо не ги обвинявам, изобщо не се настройвам против тях - защото добре зная, че те просто са манипулирани. Те бяха използвани за да могат някои хора да си разчистят сметките с тъй неудобния, с толкова опасния за тях и за статуквото преподавател по философия.

Тия ученици се държат неестествено в така възникналата и толкова многозначителна ситуация, учениците изобщо нямат никакъв интерес да воюват с преподавателя си, напротив, имат интерес да се разбират с него и да постигнат все пак нещо по съответния предмет. А щом се държат така ирационално, значи това доказва неправомерните въздействия върху тях от заинтересувани възрастни. Младите са в някакъв смисъл точно копие на настроенията в средите на възрастните. Сред младите има същите ценности, каквито има и в обществото като цяло. И сред тях има конформисти, има и бунтари, разнообразието на реакциите сред тях е именно естественото, неманипулираното състояние. Но щом като 100% от учениците са против преподавателя, това доказва манипулацията, на която тия ученици са подложени.

Аз добре зная, че повечето от тия ученици потискат възмущението си от това, което става, не намират сили да се изправят срещу манипулаторите си - защото това ще им коства много. Страхът от мощта на властващите е много коварен регулатор. Само в условия на страх млади хора могат да се държат така ирационално. Аз не им се сърдя, просто ми е мъчно за тях че им се налага да преживеят тия изпитания. Но изпитанията така или иначе са за тяхно добро. Аз съм убеден, че случващото се въпреки всичко ще им даде възможност да си извлекат безценни уроци.

Преживяното спомага най-много за разбирането на смисъла. Ние в този клас просто не само на теория, но и на практика учим ония неща, които са безкрайно нужни на човека. Животът винаги поставя всяко нещо на точното му място. Животът има духовната сила да надмогне ексцесиите и да спомогне истината в крайна сметка да се възцари на пиедестала си. Иска се само време за да си отиде всяко нещо на точното място...

Анонимен каза...

Ако миналото ти е било хубаво и не го помниш, не виждам нищо лошо в това да го преживееш отново.

Ангел Грънчаров каза...

Здравей,
Стара македонска поговорка:

1. Не се тепај со посилен…
2. Не си го мери со магаре…
3. Не се суди со побогат…
Каквото и да те посъветвам ти ще направиш, каквото си си наумил, защото си Ангел Грънчаров. Съветвахме се началото на миналата година. Ти отново влезе в стария коловоз. Язък ти за таланта, пропиляваш го за дребни неща. Какво ли би родил мозъка ти ако работиш в спокойна обстановка и имаш време да твориш?

Животът е един и не е вечен, а ти си съсипваш и здравето - и то за глупости. Не знам какъв съвет да ти дам, може би да оставиш тоя път и да тръгнеш по нов.

Поздрави!

Ангел Грънчаров каза...

Здравей,

Македонската поговорка е хубава и много мъдра.

А относно съвета ти какво да ти кажа - прав си. Но и не си много прав все пак. Щото човек не може сам изцяло да си определя съдбата. Съдбата ми очевидно е такава. За това нещо ми отредено да работя. Не ща да се оправдавам по тоя начин. Но има и такова нещо като съдба. И коварното е, че човек си мисли, че може да избяга от нея, но това едва ли е възможно. Ние все пак сме човеци, а не богове. Даже и боговете някога са били безсилни срещу съдбата. Зевс има титлата "Върховен бог и изпълнител на Съдбата". Щом Зевс не може нищо да промени в съдбата и само трябва да внимава отсъденото от нея да се сбъдне, прави си сметка какво можем ний, човеците. Нищо не можем да променим в съдбата си. Свободата ни май наистина е една коварна илюзия.

Добре де, да избягам от полесражението и да си отида да си пиша на спокойствие книгите? Къде да отида да пиша тия книги? В манастир ли? Кой ще ме храни за да мога да пиша? Второ, знаеш ли какво ще стане с моя дух като избягам като последен страхливец от полесражението, победен от една жена?! Разбира се, тогава, от срам за малодушието си, няма да мога да напиша нищо.

Истински умрял е човекът когато духът му е вече попарен или пресекнал. Тъй че моята борба ми укрепва духа. А не съм съгласен, че това, което сега правя, са глупости. Една училищна общност, състояща се от почти хиляда млади човека, внимателно следи борбата ми. Аз не мога да предам идеите си, щото сам себе си ще презра. Какво да правя тогава?

Който се е хванал на хорото, ще го играе. Аз ако не бях себе си изобщо нямаше да се хващам на това хора. А пък всяко зло може да е за добро, що пък не?

Голема работа, че ще умра, че няма да издържа в тия битки. Все някога ще умрем. Нима е по-хубаво да умра като опикаващ се старец в леглото си? Нима не е по-достойно да умра сега, докато още съм на крак?

Както и да е. Благодаря ти все пак за съпричастността, приятелю Петре! Освен това може пък и да не умра, чер гологан не се губи така лесно...

Анонимен каза...

"Свободата ни май наистина е една коварна илюзия." - късно, но вярно прозрение, с което всичките ви пледоарии за свободата и книгите Ви се обезсмислят.

Ангел Грънчаров каза...

Няма как да се обезсмислят книгите ми за свободата. Вие за това не берете дерт. За моите книги не страдайте толкова. Пишете си свои книги. Ето, напишете книга за да докажете, че свободата, примерно, е идна илюзия. Аз пък не смятам, че е илюзия. Изказването ми "Свободата ни май наистина е една коварна илюзия." можете да го приемете като една провокация към съзнанията на ония, които не успяват да разберат какво е това свобода. Разбира се, че има свобода.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ