петък, 31 март 2017 г.

Ако крещящото безхаберие на образователните бюрократи продължи, ще ми се наложи да прибягна до по-екстрени мерки за принуда - примерно като обявя гладна стачка!



До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: до проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
До инж. Б.Стаматов, В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив

Уважаема госпожо Киркова,

На 23 март 2017 г., след като си взех учебните часове на този ден, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Анастасова ме извика в кабинета си и ми връчи заповед за уволнение, влизащо в сила от 23 март, т.е., излиза, самата заповед за уволнение още от минутата на представянето й е незаконна, т.е. на 23 март аз съм водил 4 учебни часа в ПГЕЕ-Пловдив, бидейки вече уволнен, пита се на какво основание съм преподавал на учениците в този ден и как ще ми бъде заплатен трудът, как ще ми бъде изплатена тази надница?!
Но, очевидно, за директорката на ПГЕЕ-Пловдив такива законови тънкости са "излишни лигавщини", са нещо като "излишен лукс". Един документ, който е в противоречие с правото и закона още със съставянето си по начало е нищожен. Та в тази връзка аз искам да Ви запитам в тази връзка, уважаема госпожо Киркова: аз в момента уволнен ли съм или още съм на работа след като актът на моето уволнение се намира в такова остро противоречие с правото и закона? Много ми е интересна Вашата позиция по този въпрос като орган, имащ контролни функции спрямо тъй своеволните изяви на прочутата с неуважението си към правото и към закона директорка на ПГЕЕ-Пловдив.
Ето още един казус Ви представям за размисъл и за евентуална реакция от Ваша страна, стига Вие, за разлика от г-жа Анастасова, да почитате и правото, и закона, и самата разумност:
През тази учебна година до уволнението си аз преподавах на всички 10-ти и всички 11-ти класове. С 10 клас предметът "Етика и право" се учи през първия срок по два учебни часа седмично, през втория срок – по един час седмично. Годишната натовареност на преподавателя е изчислена за цялото учебно време, но тя не е равномерно разпределена през първия и втория учебен срок. (Аз през първия срок съм взел значително повече учебни часове – в сравнение с часовете, които преподавателят взема през втория учебен срок.) Е, на това основание излиза, че значителна част от часовете, които съм взел до момента на уволнението ми, ще ми останат неизплатени, имам предвид часове, взети през първия срок; в същото време за часовете, които аз съм взел през първия срок, ще бъде платено не на мен, а на моя заместник, т.е. получава се следния (не)правен (противоречащ на правото) парадокс: работил е Ангел Грънчаров, часовете ги е взел той, а за тия часове ще бъде платено на заместващия го учител, който ще работи значително по-малко, но ще получава повече пари от реално изработеното от него самия, т.е. ще получи това, с което съм ощетен аз! Това не са "излишни тънкости", тук се нарушава основен принцип на правото, на Кодекса на труда; разбира се, това противоправно обстоятелство, тази очебийна несправедливост изобщо, предполагаме, не смущава директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но ми е интересно да разбера Вас лично смущава ли Ви поне малко, уважаема госпожо Киркова?
И още един момент: внезапното ми уволнение създаде ред проблеми, за които аз имах добрината да съобщя на директорката още в деня, в който тя ми връчи заповедта за уволнение, ала тя, разбира се, не им обърна никакво внимание. Аз Ви писах вече по този въпрос, но държа да му обърнете подобаващо внимание, ето, напомням Ви го още веднъж.
Голяма част от учениците до този момент все още нямат оценка по преподаваните от мен предмети предвид това, че в тази класове прилагам една "точкова система", учениците събират за изявите си точки, които в един момент бива превръщани в оценка. Да, ама директорката ме уволни седмица преди да завърши времевия период, в който учениците могат да събират съответните точки; и така, събраните от тях точки с моето уволнение "изгоряха", т.е. учениците са ощетени; а това са немалко ученици, не по-малко от 150-200 човека! На други ученици пък предложих да дадат писмен отговор на въпрос за да бъдат оценени, е, внезапното ми уволнение ощети и тези ученици, аз не успях да им проверя писмените отговори.
Казах това на директорката, тя ми заяви, че това не било изобщо интересно, но щом като съм бил „толкова съзнателен”, можело след като вече съм уволнен да седна и да нанеса съответните оценки, т.е. призова ме да наруша закона и да нанасям оценки след като вече нямам юридическо, правно, законово основание за това! Моля да се разпоредите как непротивоправно и законно да бъде решен този немаловажен въпрос. Не може повече от 150-200 ученика да останат без оценка, без справедлива оценка на техните постижения само заради един каприз на отмъстителната директорка, копнееща час по-скоро да ме види уволнен, да ме изрита от училището.
Даже учителите, които са на срочен договор за една година, не ги освобождават от работа месец или два преди края на годината, т.е. предсрочно, защото това, както виждаме, вреди на обучението на учениците и създава ред други проблеми. А аз съм на постоянен договор, този крещящ противоправен волунтаризъм (евфемизъм за беззаконие) на директорката, която си мисли, че нейните лични капризи и емоции стоят над закона, кога, моля Ви, ще бъде най-сетне озаптен?! Ето, тя си ме уволнява когато й скимне, първия път месец преди края на учебната година, сега – три месеца месеца преди края на учебната година; очевидно този път е значително по-нетърпелива нашата тъй своеволна директорка, изживяваща се като феодална господарка на това училище, отличаваща се с раннофеодално абсолютистко самосъзнание. Мисля, че Ваш дълг, уважаема г-жо Киркова, е да слагате предел, граница на този произвол, на този безпредел – както казват руснаците. Щото просто такава Ви е длъжността, такава Ви е службата, затова стоите в кабинета си в сградата на РУО, не за нещо друго!
От три дни протестирам пред централния вход за двора на ПГЕЕ-Пловдив, а директорката вътре прави подписки срещу мен и принуждава учениците да се подпишат в тях: допустимо ли е (от гледна точка на закона и правото) непълнолетни ученици да бъдат принуждавани да се подписват в подписка срещу своя бивш преподавател?! А морално ли е едно такова деяние, доколко и в какво то възпитава учениците?
Вие лично, уважаема госпожо Киркова, как смятате: изпълнява ли си отговорно длъжността една директорка, за която такива иначе фундаментално значими неща нямат абсолютно никакво значение?! Понеже Вие, уважаема госпожо Киркова, като ръководител на образователната институция, не си изпълнявате отговорностите и не слагате край на произволите на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, ми се наложи на мен, български гражданин и данъкоплатец, да сторя това, което не сторихте Вие: провеждам на протеста си процедура за ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Знайте, за мен и за мнозина граждани, имащи ясно развито гражданско съзнание и уважаващи правото, закона, истината и морала, г-жа Анастасова вече не е директор на ПГЕЕ-Пловдив. Тя обаче стои все още в луксозно обзаведения директорски кабинет, което ние го оценяваме като самоуправство от нейна страна, дължащо се единствено на това, че Вие лично, като ръководител на висшестоящата контролна инстанция, фактически не си изпълнявате отговорностите!
Интересно ми е докога ще поемате по този начин цялата отговорност за това, което си позволява да прави подконтролната Ви администраторка на ПГЕЕ-Пловдив?! Позволете да Ви запитам и това: ние в каква, моля Ви се, държава живеем, мутренска или европейска?! Само в мутренската държава държавни служители могат да си правят каквото им скимне, потъпквайки и правото, и закона, и морала, и всичко останало! Аз лично като български гражданин решително възразявам срещу подобно беззаконие – аз не желая да живея в страна, която с основание бива наричана МУТРОЛАНДИЯ. За мен ония държавни служители, които дават основание страната ми да бъде възприемана по този начин, са дезертирали от отговорността си и носят пряка вина за ширещото се в страната беззаконие.
С акта на моето противоправно осъществено уволнение (което на това основание е и незаконно, а това значи нищожно) възникна чудесен казус, който Вие, уважаема госпожо Началник, сте призвана да решите разумно и градивно: като призовете потъпкалата правото, закона и справедливостта директорка на ПГЕЕ-Пловдив сама да отмени заповедта си за моето уволнение – на основание на това, че заповедта й е нищожна именно, както доказах, на основание на потъпкването на базисни принципи и правила на правото, закона и морала. Другата възможност е да призовете г-жа Анастасова, в случай че не желае сама да поправи нарушението и грешката си, да се оттегли от заемания пост – щото все пак у нас властта не може да си позволява такова арогантно потъпкване на законите и на правото!
Точно с тия искания аз продължавам да протестирам всеки ден пред училището, призовавайки гражданите да ме подкрепят и да помогнат за постигането на това, за което отговорните институции и висшестоящи длъжностни лица в образованието като Вас нехаят.
Ако безхаберието Ви продължи още, ще ми се наложи да прибягна до по-екстрени мерки за принуда, примерно като обявя безсрочна гладна стачка; знайте, докато съм жив няма да се примиря с безобразията, които се вършат в българското образование и по-специално в училището, в което премина повече от половината от професионалния ми живот.

31 март 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

7 коментара:

Анонимен каза...

Стига плаши с тая гладна стачка! Два пъти го прави вече - първия път за 7 дни, втория за НУЛА. Ясно е, че само говориш. Чел ли си приказката за лъжливото овчарче? Прочети я!

Анонимен каза...

Г-не,видяхте,че при предишната Ви гладна стачка не се трогнаха и нямаше резултат-дори си дъвчеха пред Вас учителите,няма смисъл да си влошавате здравето и да правите добро на враговете си,вредейки на себе си.

Ангел Грънчаров каза...

Към анонимната другарка, която коментира най-отгоре: Другарко, що сте се така изнервила, пазете си нервите, другарко! :-) Без нерви дори и комуноидка не можете да бъдете...

Ангел Грънчаров каза...

Да, така е, смисъл в правенето на гладна стачка няма - особено когато у отсрещната страна човечността твърде е проблематична... но моята надежда е у по-висшите нива на тази противна страна все пак да са останали някакви капчици човечност...

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров!

Жалбата Ви е заведена с № 94-1040/31.03.2017 г.

Приемна на МОН

Анонимен каза...

Уважаеми господин Грънчаров, жалбата е входирана с Вх. № ПД-06-36/31.03.17 г. от РУО-Пловдив.

Хубав ден!

Анонимен каза...

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРЪНЧАРОВ,
Вашата жалба е заведена в институцията на Обществения посредник на Община Пловдив с вх. № С1-1208/31.03.2017 г.

С поздрав,
инж. Борислав Стаматов
В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ