Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 14 март 2017 г.

Срещнах се с омбудсмана на Пловдив, разказах му за тъй епичната административно-образователна сага в ПГЕЕ



Днес се срещнах с обществения посредник, иначе казано с омбудсмана на Пловдив г-н Борислав Стаматов, разговарях с него, разказах му за своя толкова интересен и тъй невероятно звучащ казус (читателите на този блог са добре запознати с тъй епичната административно-образователна сага в ПГЕЕ-Пловдив), той ме изслуша внимателно, зададе ми няколко въпроса, издаващи недоумението му, че такова нещо изобщо е възможно да се случи в наше време, уверих го, че се случва, че е истина това, за което му говоря, независимо от това, че звучи крайно невероятно и абсурдно, понеже много бързах за работа (от 11.00 часа имах час в училището, а при омбудсмана влязох накъде към 10.30 ч.) се наложи обсъждането на казуса да бъде пределно кратко, малко преди да си тръгна г-н Стаматов ми каза, че е добре да представя сигнала си в писмен вид, което обещах да сторя, след това той пък ми обеща, че по така или иначе вече подадения (макар и в устна форма) сигнал той ще направи каквото може, а именно, ще разговаря с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив, или ще й звънне, или, ако се наложи, ще отиде да говори с нея на място, това е в основни линии, все пак успях, чини ми се, в едно изречение да разкажа за своята среща с омбудсмана.

Толкова засега. Пиша това нещо от училището, от библиотеката, където има компютри, имам свободни часове, та си запълвам времето като чета и пиша разни неща. Но сега не ми се пише въпросния писмен сигнал до омбудсмана на Пловдив, живот и здраве да е ще го напиша обаче съвсем скоро.

За много интересни неща около моята история в училището имам да пиша, но в момента не ми се пише, предпочитам да си почина малко. Аман от писане, дето се казва. Който си мисли, че писането е лесна работа (и особено пък писането по такива щекотливи и деликатни, наистина сложни и тежки теми), да има много здраве от мен, но не е прав изобщо. Писането не е лека или лесна работа. Мисленето по такива казуси също не е лека и лесна работа. Лесно е да не мислиш и да не пишеш. Затова повечето хора точно така и постъпват. Идиотите, дето се претрепваме от писане и от мислене (пък и от говорене) сме малко, да, твърде малко сме - в нашето тъй свидно отечество, а и не само в него е точно така.

Чао засега! Бъдете здрави! Приятен следобед и хубава вече ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Тоя омбудсман от Норвегия ли си го внесохте, ама забравяте че зад това екзотично селско име стои байганьовец, а?...