петък, 12 май 2017 г.

Предлагам казусът с поведението на директорката на ПГЕЕ в Пловдив да бъде възложен за разследване от нарочна министерско-гражданска експертна комисия



Публикацията от вчера със заглавие Дали да не докарам тия дни... бъчвата?! породи някои много показателни, направо многозначителни и твърде важни за мен реакции във Фейсбук и тук, в блога ми (разбира се, официалните длъжностни лица в образованието упорито мълчат: сякаш са каменни египетски сфинксове!), сред които откроявам два коментара, ето ги:

Добромир Игнатов каза: Г-н Грънчаров, толкова рядко се среща човек в такива екстремни обстоятелства да запази моралната си чистота и здрав разум като Вас! Бъдете здрав и успех в отстояването на идеите, които изповядвате!

Анонимен каза: Напълно споделям мнението на г-н Игнатов и искам да добавя, че аз съм учител в периферен софийски квартал и при нас има ясно разделение между ръководството и нас останалите, които симпатизираме на г-н Грънчаров. Спасително ще бъде ако по някакъв начин г-н Грънчаров бъде забелязан и оценен справедливо от реформаторското крило в държавната администрация та да можем и ние да подкрепим без страх от някакви репресии неговите идеи. Дори и при сегашното положение е впечатляващо, че всекидневно се следят с интерес текстовете на г-н Грънчаров и от съгласните, и от несъгласните с неговите реформаторски идеи.

Това пишат тези двама човека, единият от тях (а може би и другият?) е и учител. Той подхвърля нещо, което ме заинтригува, той пише за "реформаторското крило в държавната администрация", нима има и токова?! Възможно е да има, но ако има, то явно съвсем няма надмощие, аз лично не съм забелязал то нещо да е направило по-специално спрямо мен, но е напълно възможно да има такова крило, ще се радвам да има. (Дали ще ме забележи мен това крило е отделна и съвсем несигурна работа, щото те може да са реформаторски настроени, но, да не забравяме това, са... българи, а това вече значи много, българин да подкрепи българин и то по чисто идейни, ценностни, идеалистични подбуди е много рядък случай!) И разсъждавайки в тази посока в един момент ми хрумна следната кощунствена мисъл: ами ако новият министър на образованието и науката е... водач на това "реформаторското крило в държавната администрация", леле, представяте ли си?! Същинска фантастика е такова едно екстравагантно допускане, но, хипотетично казано, ами ако е истина?! Не, туй нещо трябва да се провери, ето, по своя си обичай устройвам такава една проверка, ще тествам нещата, ще си устроя експеримент, аз съм вече в такова положение, че почти нема какво повече да губя (мога да си загубя само... главата, единствено тя ми остана, но голяма работа, за една глава сега да се притеснявам?!); затова, ето, позволявам си да напиша, да публикувам и да изпратя на новия министър следния документ:

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, началник ан РУО-Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив,

Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Такева,

Решавам да Ви запозная с моя случай, той е изключително показателен, направо е многозначителен, твърде богат е на смисъл - понеже показва истинското, действителното, съвсем реалното състояние в българското образование и училище. А това състояние, според фактите е направо катастрофално, то е плачевно, тук няма да ни помогнат никакви полуистини, единствено цялата истина, по моето дълбоко убеждение, има значение, единствено на нея следва да заложим. Ще бъда пределно кратък - понеже Министерството на образованието и науката многократно е било уведомявано за случващото се в ПГЕЕ в Пловдив, в училището, в което работя вече 17 години, от 2000 година та досега (иначе в сферата на българското образование, гимназиално и средно, общо работя вече 34 години).

ПГЕЕ в Пловдив е едно авторитетно, елитно в миналото училище. В това училище обаче в последните 6-7 години се случват крайно нередни, недопустими, немислими, направо абсурдни по неправомерността си административни ексцесии, които, за жалост, си позволи да извърши неговата директорка от 2010-та година г-жа Стоянка Анастасова, иначе учителка по български език и литература. Тя има един напълно недемократичен, авторитарен, дълбоко порочен, изцяло несъвременен управленски подход, който е в пълно противоречие с реалните потребности на учебното заведение и на неговите възпитаници. Освен това, освен толкова анахроничните представи на директорката проблемът в училището се усложнява и от това, че тя се изживява властник, който има за своя главна грижа колкото се може по-продължително да е неговото управление, т.е. тя заложи на грубото администриране, на бумащината, в сянка останаха истински важните за едно учебно, образователно и възпитателно учреждение проблеми, свързани с отношенията учител-ученик, с прилагането на съвременни образователни технологии, със създаването на условия за новаторство, за творческа изява на учителите и на учениците. Главната грижа на директорката е в "колектива" да има пълно подчинение на нейната тъй капризна, ала знаеща една-единствена доминанта воля: безпроблемното властване на директорката и по възможност безкрайното й властване.

Тя най-напред успя да направи така, че синдикатите в училището да станат "патерици" на самовластната директорка, след това направи нужното да прекърши ония учители, които имат демократичен манталитет, които са склонни към свободомислие, които не биха допуснали да се отнасят към работата си чиновнически или водени само от чисто прагматични, кариеристични импулси; за целта се пусна в действие онази същата добре позната ни от ерата на комунизма система от шантажи, изнудване, сплашване, интриги, отмъщение (примерно като направят на непослушния учител най-гадната програма, та да дреме по цял ден в училището, чакайки разпилените нарочно негови часове и пр.), клюкарстване и какво ли не още, примерно, най-близките, приближените до директорката, ще получават най-голям дял от диференцираното заплащане, "колективът", разбира се, беше разделен на "наши" и "ненаши", което принуди безскрупулните да демонстрират непрекъснато показна любезност към директорката и тесния й кръжец от нейните най-доверени приятелки, лицемерието и подлизурството станаха в един момент нетърпими, вкратце казано, за кратко време в училището беше възродена онази непоносима психологическа атмосфера на крайна деморализация, която помним от времето на разложението на късния комунизъм, от времето на тоталната деморализация на гниещия комунизъм. На ония неколцина "безумци", които показаха склонност към критичност, директорката бързо видя сметката, някои ги прекърши като направи нужното да нямат повече часове и да се принудят да просят за благоволението й (примерно най-яркият й критик, преподавателят по френски език Стефан Кралев беше принуден да миряса след като директорката направи нужното френският език да отпадне от програмите, е, когато този преподавател почна да се държи "разумно", тя благоволи да му окаже милост, тя му даде часове по... психология и по... "Свят и личност", колкото да докрета някак до пенсия!)

Разбира се, нейните най-доверени и най-приближени хора бяха обсипани с директорската милост и щедрост, примерно учителките Л.Попова и Т.Манолова учителстваха даже и в пенсионна възраст - за отплата за заслугите им. А "волнодумци" като (инж. Калин Христов) бяха подложени на най-унизителни репресии, а в един момент бяха и "опраскани", бяха уволнени; когато съдът отмени заповедта за тяхното уволнение, директорката пак ги "опраска", пак ги уволни. Моя милост пък, понеже, бидейки философ, по презумпция съм длъжен да ценя най-високо истината, свободата, правото, достойнството и човечността като цяло, а също така, разбира се, и демокрацията и законността, имах щастието да съм подложен на пълния репресивен репертоар от страна на директорката: на мен специално ми беше устроена най-бруталната, най-безогледната кампания по личностно и професионално дискредитиране, увенчана с двукратно опраскване-уволнение; когато Върховният Касационен съд ме върна на работа, директорката показа завидна жажда за мъст, трескаво подготви (по изцяло фалшива, по напълно лъжлива мотивация) уволнението ми и ето, от 23 март тази година отново съм уволнен, отново съм опраскан! Разбира се, същинските, истинските, действителните мотиви за моето поредно уволнение са чисто политически: аз съм привърженик на непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, а директорката Анастасова се изживява като заклет враг не само на демокрацията, но и на самата свобода (ако поне малко разбираше и уважаваше свободата на личността нямаше да постъпи така грозно с мен, по нейна преценка "неправилно мислещия", а аз всъщност мисля другояче, различно от нея; да, ама в нейните очи аз съм нещо като "народен враг", заслужаващ безпощадно ликвидиране, г-жа Анастасова, излиза, е верен следовник на тъй "хуманната" сталинова управленска директива: "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!"!)

Вътре в нашето училище, естествено, няма никакви условия за демократичен дебат, цари обстановка на патологичен страх, колегите (пък и учениците) се сплашени така, че не смеят да гъкнат за нищо, даже и най-дивите административни ексцесии на директорката не могат да срещнат никакъв отпор: защото който се обади, го чака незабавно опраскване, чакат го репресии, чакат го големи главоболия. По тази причина, след като нямах възможността да кажа в спокойна обстановка какво мисля (на Педагогически съвет подлизурковците на директорката се нахвърлят срещу мен още щом си отворя устата!), ми се наложи да изнеса цялата си полемика с авторитарната, нетърпящата критика директорка на страниците на моя блог, аз от много години съм блогър, моят блог (предимно по образователните проблеми) е един от най-активните в българския интернет. В блога си под формата на поредици от есета, очерци, отворени писма, доклади, изложения и жалби до висшестоящите административни звена и длъжностни лица на образователното ведомство и т.н. аз в последните 5-6 години успях да нарисувам, доколкото ми стигат силите, пълна картина на ставащото в това елитно и много авторитетно някога, повтарям, учебно заведение, което в наше време, за жалост, стана синоним на директорска ретроградност, на директорски произвол. Разбира се, с директорката на ПГЕЕ в Пловдив ми се наложи, за да си защитя правата и достойнството, да водя поредица от няколко съдебни дела, които спечелих, включително и съдебното дело за клевета, и него спечелих на решаваща първа инстанция.

Господин Министър, случаят ми е толкова известен, в деловодството на МОН има всички мои изложения, жалби, доклади, отворени писма, петиции и какво ли не още, че нищо чудно даже и Вие, в качеството си на доскорошен главен секретар на МОН, да се наясно с цялата история, но нищо не Ви пречи да изискате тия документи и да се запознаете с тази наистина пищна административна епопея, подарена ни от тъй щедрата и толкова усърдна директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Поразително е, уважаеми г-н Министър, че Вашите предшественици на поста от 5-6 години насам кой знае защо не се трогнаха от поднесените от мен факти за своеволията и беззаконията на тази така безцеремонно властваща особа от най-ниско административно ниво, което за мен е свидетелство за нещо крайно обезпокоително като български гражданин: изглежда министрите на образованието и науката, изредили се на поста до този момент, смятат положението с директорския произвол в училищата едва ли не за "нормално", възприемат го за неспасяемо и непоправимо; вероятно им се чини, че стореното от тази отдала се на директорски волунтаризъм администраторка е сякаш "в реда на нещата"! Не крия, много ми е интересно Вие лично какво мислите по този великолепен казус, който е нещо като непогрешим лакмус за определяне на истинското, на действителното отношение на министъра на образованието и науката към многострадалната реформа в българското образование. Явно тия министри досега не са имали сериозно, делово отношение към реформата, не са имали воля за реформа, оказва се, че фактически те са били закрилници на плачевното статукво в българското образование. Няма да скрия, че много ме интересува истината по този въпрос за Вас специално, уважаеми г-н Министър, искам да разбера Вие също ли сте менте-реформатор, или имате известни реформаторски наклонности, вълнува ме да разбера Вие лично привърженик ли сте на репресивната и авторитарна командно-административна система в образованието (наследена от ерата на непрежалимия комунизъм) или имате известни намерения да спомогнете, докато сте на поста си, за нейната решителна демократизация, либерализация и декомунизация. Преизпълнен съм с нетърпение да разбера истината по този въпрос, г-н Министър, Вашата реакция (или липса на реакция, няма значение: щото липсата на реакция също е реакция!) по повод на това мое отворено писмо ще ми каже цялата така силно вълнуваща ме истина!

Не завърша с нещо крайно интересно и също така симптоматично: от 50 дни вече (да, точно ден е 50-ия ден!) всеки ден аз протестирам на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив, моят граждански протест е за свобода в образованието, там, на тротоара, провеждам всеки ден на моите ученици съвсем нагледни, практически уроци по свобода, по демокрация, по гражданско достойнство, аз отколе съм привърженик на иновациите в образованието, ето, уволнението ми даде този шанс да направя нещо, което никой досега не го е правил: основах т.н. Алтернативно училище на... тротоара ( Алтернативно училище на протеста), там всеки ден изнасям открити уроци, беседи и дискусии по най-различни теми, всичко записвам на видео, след това клипчетата ги качвам в своя блог, по тази начин много хубава работа свърших по разгръщането, по реализирането на моята отдавнашна идея за създаване на онлайн-училище. По време на този свой граждански протест (който нямам намерение да спирам!) аз проведох и 13-дневна гладна стачка, беше ми интересно отново да тествам реакциите на административните велможи от ПГЕЕ в Пловдив и РУО-Пловдив (първия път тествах реакциите им през декември месец 2016 г., по времето на най-разюзданите ексцесии на грозен административен произвол от страна на директорката, пак се видях принуден да обявя гладна стачка, тогава разбрах интересуващото ме само за 7 дни!), вълнуваше ме дали те имат някаква промяна в съзнанията си, оказа се, че не, там промяна никаква явно не е възможна! Всеки човек (а аз имам чувството, че даже... котките, да не говорим да невръстните деца от квартала, успяха да разберат това!) без усилие разбира, че моят граждански протест е безценен шанс за директорката да преоцени своето собствено поведение, да встъпи в диалог с мен, протестиращия, а в този диалог тя ще успее да осъзнае тъй потребната за спасението на собствената й душа истина, а именно, че е постъпила спрямо мен по един изцяло грозен, безцеремонен начин, че си е позволила да извърши грубо беззаконие, нещо изцяло неправомерно, което е в пълно противоречие не само с правдата, с правото, със закона, но и с човешкия морал, т.е. с протеста си й давам изключителната възможност да си осъзнае грешката с моето поредно опраскване-уволнение, да си отмени заповедта, за да не ни се налага още веднъж да се излагаме да решаваме този изцяло училищен казус в съда; да, ама ето че на директорката на ПГЕЕ не й стигнаха цели 50 дена, за да осмисли разумно създалата се ситуация и да си извлече толкова полезните за нея самата изводи. Потресаващо е и това, че нейното пряко началство в РУО-Пловдив изглежда също като нея "не живее в този наш тукашен грешен свят", а вероятно обитава някакви извънземни административно-бюрократични светове, ето, тия началства от РУО още не са намерили доблестта да й подскажат какво всъщност става, правете си сам извода докъде сме я докарали, уважаеми г-н Министър!

Аз лично смятам, че този прелюбопитен и затова така полезен казус следва да бъде възложен за разследване на нарочна министерско-гражданска експертна комисия, чиято обективност може да бъде гарантирана от участието в нея на следните доказани образователни експерти, на които имам пълно доверие - понеже не мога да се усъмня не само в тяхната квалификация, но и в техния безупречния им морал:

- инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ в Пловдив
- г-н Райчо Радев, философ, бивш директор на СУ "Олимпиец" в гр. Перник
- инж. Радомир Парпулов, бивш учител и заместник-директор в ПГЕЕ в Пловдив
- инж. Иванка Топалова - бивш учител от ПГЕЕ в Пловдив
- инж. Жак Асса - бивш учител в ПГЕЕ в Пловдив
- инж. Калин Христов - бивш учител в ПГЕЕ в Пловдив
- инж. Вангелина Искрова - бивш учител в ПГЕЕ в Пловдив
- г-жа Мина Ветренска - бивш учител по философия и педагогически съветник в ПГЕЕ в Пловдив

Не крия, че нямам доверие само на министерските експерти, те са зависими от някаква чудата бюрократична солидарност, показаха пристрастността си към своята самозабравила се административна сестра от Пловдив. Смятам, че Вие като министър, ако държите на истината, на правото, на законността и на справедливостта, следва изцяло да се съобразите с препоръките на тази комисия в своето окончателно управленско решение по казуса.

Толкова. Към г-жа Такева се обръщам само със следното: г-жо Такева, аз имах известно доверие във Вашата привързаност към правдата, правото и справедливостта, нима съм се излъгал по този въпрос?

Желая Ви приятно министерстване, г-н Министър!

12 май 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-673/15.05.17г.
Хубав ден!
РУО -Пловдив

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Писмото Ви е заведено с № 94-2537/15.05.2017 г.

Приемна на МОН

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ