Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 2 юни 2017 г.

От новата книжка на списание ИДЕИ, в която има статия за времето


Времето за различните хора тече различно...

У. Шекспир


Сред неизвестното в обкръжаващата ни природа най-неизвестно е времето – тъй като никой не знае какво е време и как то може да бъде управлявано.

Аристотел


Три неща принадлежат на човека: душа, тяло и време.

Леон Батиста Алберти

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Не мисля, че притежаваме времето - то е в ръцете на Бога. Амин

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Изглежда сте напълно прав. Но Бог ни отпуска известно време за да живеем тук и сега и също така ни е дал неоценимия дар на свободата (наред с с другите щедри Божии дарове, живот, душа, таланти, способности, сили и пр.), което ни задължава в отреденото ни време да разгърнем своя потенциал и донякъде да се отплатим на Бога за всички дарове, които ни е дал... а времето ние не разполагаме и по причина на това, че никой смъртен не знае кога ще свърши отреденото му за земен живот време...

Анонимен каза...

Да се радваме ли, че въпреки всички страдания все пак ни е отредено известно време на Земята – или да се ядосваме и скърбим, понеже може да се аргументира, че най-добре е въобще да не се раждаш? И ако е добре да се родим, как да живеем, за да използваме пълноценно времето и да придадем смисъл на живота си и може ли той изобщо да има смисъл? И кое е по-добре: кратък, но творчески живот или дълъг, но безплоден?