Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 24 юли 2017 г.

Отворено писмо до Прокуратурата по безпрецедентно безчовечния казус на баба Марийка



84-годишната баба Марийка, изгонена от собствения си дом със съдебно решение за три години, от март насам спи на улицата - сякаш е улично куче или коте, а не човешко същество. Съдебното дело за изгонването на баба Марийка е инициирано от нейните съседи, по-точно от домоуправителката на входа, които пет години преди това са й спрели водата, да, баба Марийка е живяла пет години без вода в апартамента си на 13-ия етаж; същите тези толкова хуманни съседи, дето са й спрели водата, след това са обвинили бабата в "нехигиеничност" и на това основание са успели да я изгонят от дома й на улицата. Това е вкратце и в резюме историята на баба Марийка. Знаете, писах отворено писмо до Президента по нейния казус (с молба за помилване, за отмяна на съдебното решение - понеже то я обрича на неминуема гибел и затова е равностойно на смъртна присъда!), от канцеларията на Президента разпоредиха проверка по случая, администрацията на пловдивския кмет и социалните служби, които са му подведомствени, написаха оправдателно писмо (с което си измиха ръцете, демонстрираха, че били, видите ли, направили всичко, което е по силите им, но поради "вироглавството" на самата баба Марийка нищо не могат да направят!), а пък баба Марийка продължава междувременно да си спи на улицата, интересно е да проверим (това е важно за науката!) колко време старчески организъм като нея може да издържи като спи на голата земя (знайно е, у нас науката е на голяма почит и за науката ний сме готови на всякакви жертви!). Писах още едно писмо до Президента, но смятам, че повече няма да ми отговорят. Но баба Марийка не може да продължава да спи на улицата, ако допуснем това, ще докажем за сетен път, че сме едно безчовечно общество. Тя иска едно нещо: да си доживее старините в собственото жилище, което е купила със собствените си пари. Не иска да бъде натикана в старчески дом - и това е нейно право да избере начина, по който иска да си доживее отредените й от Бога дни. Трябва да направим нещо проклетото и безпрецедентно по безчовечността си съдебно решение да бъде отменено. По тази причина тази сутрин сядам да пиша ново отворено писмо, ето, прочетете го, за вас го публикувам и тук:

До Районна прокуратура гр. Пловдив
До Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив
До група правозащитни организации
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

СИГНАЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, ангажиран гражданин, философ, дългогодишен преподавател по философия на правото, правозащитник, живущ в гр. Пловдив, Ж.Р.Тракия, бл. ..., вх. , ап. , тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Уважаеми г-н (г-жо) Прокурор,
Уважаеми г-н омбудсман,
Уважаеми дами и господа правозащитници,

Пиша от свое име този сигнал, тъй като госпожа Марийка Жекова Иванова, чиито ужасен казус е предмет на настоящия сигнал, няма адрес, на който да си кореспондира с институциите, тя е изгонена със съдебно решение от собственото си жилище и от месец март насам живее на улицата, спи на голата земя и под звездното небе. (Може би е уместно тук, след като стана дума за звездното небе, да цитирам известната мисъл на немския философ Имануел Кант, която е свързана със същината на разглеждания казус - понеже той касае нашата човечност, свързан е с моралното ни чувство, по-точно казано, с моралната ни безчувственост, ето го този знаменит цитат, който няма начин да не го знаете, но не е зле да ви го припомня: "Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото и по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен."). Госпожа Марийка Иванова ми се довери и ме упълномощи от нейно име да направя нужното с оглед компетентните институции у нас да разберат цялата истина за упражненото спрямо нея фрапантно беззаконие.

Накратко за цялата история, понеже държа да се концентрирам върху онова, което би следвало да заинтересува най-вече прокуратурата, явяваща се по идея бдителен и безкомпромисен защитник на законността. Баба Марийка, казахме, е изгонена за три години от собственото й жилище със съдебно решение, делото по изгонването й е заведено от "етажната собственост", иначе казано, от живеещите във същия вход на блока, в който бабата живее от години. Причината е, че съседите на баба Марийка се възмущават от това, че баба Марийка не поддържа в хигиеничен вид жилището си; любопитна добавка е това, че пет години преди да се стигне до въпросното дело за изгонването й на улицата съседите на баба Марийка предвидливо са й спрели... водата! Баба Марийка освен това има следния недостатък: обича котките, привързана е в своята самота към тези мили четирикраки същества, отглеждала е котки в апартамента си, е, на това именно основание са възроптали срещу нея тъй фанатично привързаните към хигиената нейни съседи, които, казахме, са проявили завидна "човечност" спрямо нея - изискват от нея хигиена след като обаче, повтарям, са й спрели водата; по тази причина, естествено, няма как в жилището да се поддържа каквато и да било хигиена. (Освен това социалните служби на общината и държавните служби по хигиената едва ли са си свършили работата предвид възрастта на старата жена, могло е, разбира се, преди да се стигне до такова драстично и унизително решение, а именно изгонването на бабичката на улицата, да се намери и по-приемлив и човеколюбив начин за решаване на възникналите проблеми!) Както и да е, бабата е изгонена от своето жилище понеже, предполагаме, инициаторите на този брутален акт са горещи привърженици на тезата на другаря Сталин, а именно "Есть человека - есть проблема; нет человека - нет проблемы!". Разбира се, всичко е "законно", изгонването става по силата на съдебно решение; да, ама при организирането и провеждането на скандалното по безчовечността си съдебно дело са допуснати следните "малки недостатъци", които, надявам се, силно ще заинтересуват уважаемите Прокурори:

1.) Подписката на тъй "справедливо" възмутените съседи, с която е заведено съдебното дело и която, предполагам, е основа на "писмените доказателства" на етажната собственост пред съда съдържа доста нарушения, а именно: в нея са се подписали хора, които не са собственици на жилища, които са наематели; те не се упълномощени от собствениците да се подписват под подобни документи; в нея има имена, които не са на собственици, напълно е възможно да има и съвсем фалшиви подписи (информация за това получих от самата баба Марийка, а също и от сина й Красимир Иванов);

2.) На общото събрание на "собствениците" е присъствал представител на неправителствената организация за защита на животните "Четири лапи" (да добавя името му като питам сина на бабата), той се е опитал да се изкаже в защита на баба Марийка (тя не е присъствала на събранието, събранието се провежда в нейно отсъствие!), но някакъв крайно нервен съсед се нахвърлил на говорещия и се е опитал да го набие, не му е позволено да се изкаже!

3.) За самото съдебно дело по изгонването на баба Марийка от жилището й тя самата не е получила призовка, призовка не й е била връчена, не й е било съобщено за това кога се провежда самото дело, делото е проведено в нейно отсъствие, не е известно имало ли е "служебен защитник" и доколко той изобщо си и свършил работата (ако изобщо е имало такъв!);

4.) След като излиза съдебното решение по делото то не е връчено на баба Марийка, поради което тя е изпуснала срока за обжалването му; дори и само на това основание, смятам, би следвало съдебното решение да е нищожно - понеже тук са нарушени базисни принципи на правото и на справедливостта!

5.) Съдебното решение по делото не е връчено на баба Марийка (интересно е да се разбере чия е заслугата за това, подозирам, че някой е получил документа и най-вероятно се е подписал вместо баба Марийка, щото при невръчено съдебно решение то нима изобщо може да влезе в сила?!), но на баба Марийка все пак, доста по-късно, са успели да й връчат... изпълнителния лист, според който тя трябва да плати... съдебните разноски на нейните екзекутори, именно "човеколюбците" от т.н. "етажна собственост", т.е. нейните съседи; представяте ли си, уважаеми дами и господа Прокурори, колко "справедливо" и "човечно" е това: изгонват те от собственото ти жилище на улицата и те принуждават "за благодарност" да им платиш парите, с които тия "правдолюбци" са се охарчили за да те изгонят! Аз обаче възприемам това като нетърпима гавра, не зная вие, уважаеми дами и господа Прокурори, как възприемате този факт, интересно ми е да науча вашето меродавно становище.

Аз написах и отворено писмо до Президента на Републиката (в него отразих волята на самата баба Марийка) с молба тя да бъде помилвана - защото една такава присъда, именно възрастна и болна стара жена на 84 години за три години да бъде принудена на спи на улицата, на голата земя и под звездното небе не само е безчовечно, то е равносилно, по всеобщото разбиране, на смъртна присъда: разбира се, че баба Марийка няма да оцелее дълго; тя обаче, уважаеми дами и господа Прокурори, вече няколко месеца е без дом и спи на улицата, подобно на единствените същества, които, предполагам, й съчувстват - става дума за уличните котки и кучета, за които баба Марийка така всеотдайно се грижи, тя цялата си пенсия дава за тях, а сама живее както дойде. Социалните служби знаят за цялата история, но си измиват ръцете с това, че баба Марийка не желае принудително да бъде натикана в старчески дом, тя има едно-единствено простичко желание: да си доживее дните в своя собствен дом. Да, това е единственото й желание: да бъде поправена крещящата несправедливост и да й бъде позволено да живее в своя дом.

Моля, уважаеми дами и господа Прокурори, да извършите необходимата проверка по този случай на безпрецедентна безчовечност и беззаконие и ползвайки се от властта си да направите нужното справедливостта да бъде поправена. Грозно е институциите, прехвърляйки си "топката", да наблюдават безстрастно колко време слабичката и болна баба Марийка ще издържи да спи на голата земя, на улицата, под звездното небе!

С надежда справедливостта все пак да бъде защитена: (подпис)

24 юли 2017 г.
Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Моля, направете петиция до парламента за отмяна на този нечовешки член от закона.

Анонимен каза...

Трогателно и многозначително е подобието на отношението на етажната собственост към баба Марийка и отношението на педагогическата общност към г-н Грънчаров... Дано съдът и в двата случая произнесе справедливо решение!
Стефан Т. Каравелов