Интервю с мен беше публикувано в сайта НОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО 2017

Младите трябва да развият адекватно на нуждите на съвременния живот съзнание за свобода

Ангел Грънчаров получи две номинации – в категория „Училища“ и в категория „Обучения“. Можете да разгледате пълните номинации на ТОЗИ и ТОЗИ адрес.

Разкажете ни повече за дейността си.

– Преподавател съм по философия непрекъснато вече 34 години, от 1983 г., когато с дневник в ръка за първи път влязох в класна стая, пълна с ученици; това стана в гимназията в гр. Своге, където ми се наложи да учителствам "по разпределение“. След това, през 1985 г. спечелих конкурс и станах асистент по философия в Пловдивския университет. В онова време по държавен план се преподаваше т.н. „марксистко-ленинска” философия, която беше пълна със „свещени догми”; още тогава (започнала беше „перестройката” на Горбачов) се захванах с алтернативно, на почвата на свободата, обучение на студентите – с група студенти създадохме (тогава ни наричаха „неформали”) Философски дискусионен клуб, място за напълно свободни дискусии по истински важните човешки и граждански въпроси. Клубът просъществува 5 години въпреки идеологическия диктат на БКП и имаше голяма роля за моето формиране като различно мислещ преподавател. За мен истински важното от този момент стана пълноценното общуване с младите хора: за да стане човек свободна и отговорна личност не е достатъчно просто „да знае” (да „поназнайва”) нещичко от философията (от учебника по философия), както си представя това обучение традиционния подход, а трябва самоотвержено да търси истината, и то именно в сътрудничество с други заинтересовани като теб от истината самостоятелно и творчески мислещи хора. (Да, човек дори трябва да изстрада своята пристрастност към истината – и отдадеността на нея! Щото този лукс в общества като нашето се наказва…) Аз винаги съм бил поклонник на Сократовия метод, свеждащ се до създаването на всички необходими за раждане на истината в душите условия: обучението наистина е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Защото да си пълним главите с някакви информации, дадени ни в готов, в завършен вид, не е кой знае какво, смисълът му е нищожен, истински ценното е по някакъв начин тази наша душа да бъде „оплодена”, да стане „плодовита”, т.е. да започне да ражда идеи, истини – да преживее тази вдъхновяваща авантюра на духа, благодарение на която се ражда мислещата, самоотвержено търсещата и живеещата според истината на живота личност, иначе казано, пълноценният, автентично, действително свободният човек. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo