През 1745 г. кралят на Прусия Фридрих II (Фридрих Велики) започнал край Потсдам строителството на своята лятна резиденция "Сан-Суси". По време на строителството кралят се натъкнал на мелницата на някой си ван дер Бош, холандец с пруско гражданство. Предложил му да я откупи. Холандецът отказал. Кралят недвусмислено му намекнал, че може просто да я отчужди. "Да, бихте могли", отвърнал ван дер Бош, "ако в Берлин нямаше съдебна палата."
Въпросната мелница
Фридрих II все пак бутнал мелницата. Ван дер Бош го дал под съд - и спечелил. Разгневеният крал наредил на магистратите да отменят присъдата. Под заплаха от арест съдиите отказали да го сторят. Кралят платил солена глоба като освен това му се наложило да възстанови мелницата. Тя стои там и до днес.
Фридрих II все пак бутнал мелницата. Ван дер Бош го дал под съд - и спечелил. Разгневеният крал наредил на магистратите да отменят присъдата. Под заплаха от арест съдиите отказали да го сторят. Кралят платил солена глоба като освен това му се наложило да възстанови мелницата. Тя стои там и до днес.
Казват, че след края на процеса Фридрих Велики не се сдържал и рекъл: "Е, явно все още има съдии в Берлин!"
Manol Peykov (цитиран от Anastas Delchev)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
3 коментара:
Същото се случва при разширението на двореца Тюйлери/ Tuileries/. Кралят-слънце, Луи 14, пожелава да разшири двореца си. Но прекрасните къщи на други богати парижани му пречели. Поискал от тях да ги откупи. Те отказали. Заплашил ги с конфискация. Парижаните не се предали и не отстъпили. Тогава всемогъщият крал заповядал да изградят палатите му на граница като прозорците на палатите му останали зазидани. Парижани отнесли въпроса в съда и спечелили делото. Съдът наложил много висока първоначална глоба на самодържеца и му наложил да плаща много висока годишна рента на парижани за неудобството прозорците на къщите им да останат заслепени. Това продължило и при неговите наследници, Луи 15 и Луи 16. Едва, когато бутат Бастилията, разгневените тълпи разрушават и много красиви къщи на богати аристократи и нобили в центъра на Париж, в това число, и около двореца Тюйлери. Самият дворец го спасява фактът, че от две кралски поколения той не е бил ползван от кралското семейство. Кралят на Франция го предоставя на художници и артисти за изложбени експозиции и за ателиета. А кралят се премества да живее в новата си резиденция, Версай/ Versailles/.
Rumen Zdravkov
Когато бях там 1965 (студент, последна година) тя си стоеше като паметник на пруската съдебна система. В нея сервираха бира Берлинер Вайс (на немски: Berliner Weiße) и разказваха този прецедент. Интересно какво може да послужи за паметник на нашата съдебна система??!!!
Radomir Parpulov
Трудно е да изберем оъ многото
Todor Vlaev
Публикуване на коментар