Прочетете въведението в “Доклада за 2016 за свободата на образованието в света”

Из: Теория на правото на образование, преведе: ЯВОР ГАНЧЕВ

Въведение в “Доклада за 2016 за свободата на образованието в света”, Публикуван от OIDEL. Версия за печат на този превод

“Образованието, ако го разглеждаме цялостно, не се ограничава само до позитивно преподаване, до преподаване на истината на фактите и изчисленията, но обхваща всички политически, морални или религиозни мнения. Поради това, свободата на мисълта би била само илюзия, ако обществото добие власт над новите поколения, за да им диктува това, което трябва да вярват.” (Condorcet, Premier mémoire sur l’instruction publique, 1791)

... "Образованието е... най-големият и най-труден проблем, който можем да предложим" (Kant, 1910, стр. 46), защото "човек може да стане човек само чрез образование" (Kant, 1910, стр. 42). Наистина, когато говорим за образование, ние сме в областта на правата на "бъдещето" на някого, в областта на идентичността, а не само на правата "да притежаваме" културни права. Ето защо Фаур (1972) и Делор (1996) настояват че образованието е "да се научиш да бъдеш".

Субектът, всяко човешко същество, не е изолирана идентичност, остров; той изгражда своята идентичност чрез култура, чрез начина си на живот. Човешкото същество, релационният субект "самотен и солидарен" (В. Юго) е "вътрешност, която се нуждае от външност" (Е. Муние). Ето защо трябва да гарантираме "на всички граждани да имат равен достъп до културни контексти, междуличностни взаимоотношения и традиции в степента, в която те са необходими за тяхното развитие и укрепване на личната идентичност" (J. Habermas, 2003, p. 12).

Заслужава да се изтъкне отново значението на това измерение на идентичността, защото ако се съсредоточим само върху правото на достъп (икономически и социални права), образованието се свежда до минимална полза. Формулировката на Декларацията за културно многообразие проследява добре тази концептуална траектория, която започва от социалните и икономически права, за да достигне културните права чрез граждански и политически права (свобода на избор и създаване на училища). По този начин правото на образование съответства на три типа права, но културното измерение оправдава останалите. Като културно право, образованието изглежда на пръв поглед като "самоопределителен инструмент на смисъла" (А. Фернандес, 2009) (2). (Прочети ЦЕЛИЯ ДОКУМЕНТ)

ВАЖНО: С любезното съгласие на преводача целият документ ще бъде отпечатан в следващата книжка на философското списание ИДЕИ.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo