Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 22 септември 2017 г.

Да живей свръхавангардната образователна риформа в тъй напредничавата и непрекъснато модернизираща се приказна страна МУТРОЛАНДИЯ!


Философия вече се учи в... 8-ми клас! (Задължително и от всички ученици ще се учи, естествено, в нашите училища избор и свобода са напълно забранени; вместо нас избират и решават... министерските чиновници, които всичко знаят - и всичко разбират; в нашето училище няма смисъл да се мисли, щото всичко вече е измислено, от нас се иска само да се... зубри, иска се само да се повтарят "окончателните" и непоклатими министерски истини!) Може или не може да се учи тъкмо философия на такава възраст (когато все пак не е достигнато съответното или подобаващото ниво на самоосъзнаване на личността) - разбира се, всичко може, но въпросът е какъв е ефектът, какъв е смисълът! - как именно трябва да се учи, какво може да се учи на такъв един етап и прочие, тия и още много други необходими въпроси в суматохата не бяха зададени, а вечно бодрите министерски чиновници и прислужващите (срещу щедро заплащане, да се надяваме!) им "академични експерти" набързо скалъпиха и програма, и "задължителни държавни стандарти", и учебници, и всичко; разбира се движещият мотив на тази завидна бързина и експедитивност е... парицата ("Парица е царица - како се вели у нас!", нали така се изразил оня сръбски събеседник на Алеко когато се срещнаха, чини ми се, в Чикаго?!). И ето, сега осмокласниците имат вече завидно лъскави и шарени учебници, има пребогат избор, ех, какви ли възторжени мечти имат издателите, я си направете сметчицата и вие:


"Осмокласниците са, да речем, 80 000 човека в цялата страна, програмата е "съвсем нова", ерго, те нема да могат да ползват стари учебници, слава Богу! Всеки осмокласник, респективно, требе да си купи свидното учебниче, което струва, да речем, некакви си там 9 левчета! Нашият учебник е най-ласкав и фаща окото, да предположим, че поради лъскавината на учебничето ни ще излъжем, примерно, половината осмокласници да си купят учебничето на нашето издателство, ех, какъв кеф, а, какво ке кажете: 40 000 екземпляра по 8 лева прави 320 000 левчета, майчице мила! Ех, мечти, мечти! Да де, проклетите конкуренти също са направиле лъскави учебници, сигур ке ни отмъкнат още половината от половината клиенти, да де, ама и 160 иляди левчета са убава пара, а, какво ке кажете вий, господа и дами съдебни заседатели и заседателки?! Танцувай, сердце майо!"


Опитах се да изразя в думи сърдечните трепети на печалбарите, издатели на учебниците, леле, какъв убав бизнес ке биде направен около тия "промени", около тия "реформи" - ликуват паразитите, които лакомо смучат какви ли не благинки от нашата хептен непрокопсала образователна система. Далаверата си я бива, а, какво ще кажете, не е ли потребно секи ден ако требе да правим по една-две "реформи", леле, какви убави парички ке паднат тогава?! Та мисълта ми е (да резюмирам, та да бъде кратък и читаем този мой текст!), че лешоядите, дето кръжат около разните там мръвки, дето така ухайно миришат около трупното разложение, излъчвано от нашето тъй трудолюбиво Министерство на образованието и нАуката, са, както виждаме, крайно много ентусиазирани от превъзходния келепир, който се очертава да падне около тази реформа в нашето свидно образование. (Аз тук пиша само за философията, но е абсолютно същото положението и около преподаването на всички други предмети и то не само в 8-ми клас, но и постепенно във всички други класове, те също ще бъдат засегнати от "промените" на тъй изобилната на разни тлъсти благинки "реформа"!) Когато нема реформи, горките ученици си препродават проклетите учебници и настъпва ужасна суша за ламтящите за печалби издатели на учебници (и свитата им от готовата да им услужи всякак или както дойде академична напаст, дето именно пише все новите и още по-нови "революционно-реформаторски" и "най-прогресивни" учебници); да, ама ето, отпочнаха се реформи и огромни парични потоци се надеваме да потекат в касите на лакомниците, които ний имахме наглостта да наречем "хиени" (ако искате, можем да ги наречем и "чакали", или каквито си искате там други лешояди, сами си изберете най-подходящата дума).


Тъй де, нека да си говорим истината и само истината, що ще го усукваме. Вий видяхте ли новите програми?! Нещо да има некаква концепция там?! Некой да се е загрижил за горките ученици?! (Нас ни е грижа само за... учебниците и за келепира, нема да се излагаме сега: майната им на учениците, по дяволите да идат проклетата "буржоазна" човечност и дваж по-проклетият "буржоазен" морал!!!) Не, нема такова, важното е бащите и майките на горките ученици да бъдат изнудени да си дадат паричките за въпросните лъскави учебници, ето това е истинско важното, ний нема да се занимаваме с некакви си там глупости за "личностно развитие", за "духовни", моля ви се, "ценности", за нас единствено важни са, естествено, паричните, финансовите ценности, ний да не сме балъци, та да мислим иначе?! Цялата "риформа", ерго, се свежда до това кой и как да вземе парите на нещастните данъкоплатци, тъй стават нещата, знайно е, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, независимо за каква област от живота става дума, всичко, повтарям, в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ се свежда до окрадването на некакви парички, ний поне требе да сме си извадиле веке тоя горчив извод, а, какво ще кажете по тоя въпрос, драги ми патили и препатили, ала още не поумняващи народни балъци?!


Учителките, разбира се, требе да нагазят нещастните ученици за да си купят учебниците, за туй сме се погрижиле, да има и некакъв материален стимул за горките учителки (20-30 процентчета от коричната цена). Целата работа е да накараме колкото се може повече ученици да си купят от нашия именно учебник, ех, мечти, мечти! Палачи дете - башта ти е невинен! Как да не запее човек при вина на тия толкова мили родни картинки?!

Това е. Почва се яко учене на... философия тия дни! Децата ке зубрят хубавите уроци от тъй лъскавите и така приятно миришещи нови учебничета, даскалиците напевно ке рецитират вложената там премъдрост, децата ке се прозяват и най-ефективно ке затъпяват! Да живей риформата в тъй напредничавата и непрекъснато модернизираща се приказна страна МУТРОЛАНДИЯ! Да живей, ако требе, и философията де, и духовността да живей, и културата да живей, и сичко да живей, важното е паричките да дойдат в наште каси и джобове, нали така, нема да се излагаме сега?! Айсиктир, ке ни баламосва той Грънчаров като ни намеква он за некакви си там... "чисти ценностни подбуди", он така мисли и тъй злобно пише само щот успяхме да го изритаме от задаващото се пиршество на все по-обилно отрупаната с какви ли не манджи образователна, така да се рече, трапеза. На която има всекакви благинки за всяка прилежна и послушна мижитурковска душичка! Който слушка у Нашенско, он и папка, а за непослушните - ритник! Да живея Болгария, пардон, Мутроландия!


Хубав ден ви желая, уважаеми зяпачи, дето от нищо не се трогвате! Бъдете здрави! Слушкайте и вий - за да папкате! Приятно папкане!



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Да се върнат мрачните времена, когато имаше само един учебник? Нали Вие също сте писали /а може би и продавали?/учебни помагала?

Ангел Грънчаров каза...

Не, другарко. Аз точно изобщо не съм привърженик на времената, в които имаше само един учебник. (За Вас специално тия времена, убеден съм, изобщо не са били мрачни, напротив!) Аз съм привърженик на концепцията, според която няма никакви учебници. Тогава всеки ще учи откъдето иска, откъдето намери. Това е истинския свободният вариант на учене. Моите учебници, ако ги бяхте разгърнала щяхте да знаете това, са коренно различни, те не натрапват някакви "единствено правилни истини", а се състоят предимно само от въпроси (и от извадки от книгите на великите философи).

Анонимен каза...

Всеки да учи откъдето иска, откъдето намери - и какво пречи наличието на различни учебници, ако всеки е свободен да ги ползва или не, да учи или не, който не иска да учи по учебници какъв му е проблема, че съществуват учебници и какви "истини" пише в тях?
Неразбираща Другарка

Ангел Грънчаров каза...

Правеща се на интересна другарке, проблемът не е че има много учебници, а че тия учебници съвсем откровено се натрапват на учениците по чисто печалбарски подбуди, ето това е нещото, срещу което възразих. Съвсем ясно съм си изразил тезата в текста ала не сте го чела очевидно.

Анонимен каза...

"Гроздето е кисело", а, Грънчарич? Не можеш да се облажиш самият ти, гиди хрантутнико, и сега хленчиш, че някой продавал учебници. Бравос.

Ангел Грънчаров каза...

Другарке, ако бях искал да се облажа, отдавна да се бях облажил. Как пък не разбра, че моя милост и такива като теб живеем в коренно различни, съвсем несъвместими ценностни вселени ма, другарке?!