„Проповед в руините до статуята на Аполон“ – Джовани Паоло Панини, 1740
Из: Ние сме Рим?, Автор: Боян Златанов
... Висшият урок от римският опит всъщност, не е специфичен само за Рим. Той може би е най-универсалният факт в цялата човешка история:
Никой народ, загубил силния си характер нe е опазил свободите си
Римското общество по времето на основаването на Републиката е общо взето земеделско, съставено от дребни фермери и овчари. До II век пр.н.е, се появяват бизнеси с голям мащаб. Италия се урбанизира. Имиграцията се ускорява, тъй като хора от много места са привлечени от изумителния растеж и възможности, които предлага бумът на римската икономика. Растящият просперитет е възможен от климатът на свободен пазар, ограничено правителство и уважение на частната собственост. Търговците и бизнесмените са адмирирани подражавани.
Никой не трябва да твърди, че римляните са насърчавали едно либертарианско общество. Те извисяват свободата до нови висини в много аспекти чрез ограничаване властта на държавата, но и недостатъците не са малко. Поне това е ясно: Свободите, които постигат са възможни и продължават векове благодарение на качества на силния характер, от които свободата винаги е зависела – кураж, трудолюбие, лична независимост и разчитане на собствените сили.
„Упадъкът на римляните“ – Томас Котюр 1847
Забележителните постижения на Рим в канализацията, образованието, банкирането, архитектурата и търговията са легендарни. Градът дори има фондова борса. Благодарение на ниските си данъци и тарифи, свободна търговия и значителна частна собственост, Рим става център на световното богатство. Всичко това обаче изчезва до V век сл.н.е, когато светът пропада в мрак и отчаяние, робство и мизерия.
Каква е причината за падението на Рим? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар