Моята професия, моята работа като философ е твърде опасна: да задавам тъкмо ония въпроси, които никой не смее да зададе!

По повод публикацията със заглавие Не съдът е мястото, където трябва да се водят непроведените училищни дебати се изказа само един човек: г-н Радомир Парпулов, учител и заместник-директор на училището, от което бях уволнен или по-скоро опраскан, именно ПГЕЕ ("ТЕТ-ЛЕНИН") сега пенсионер. Аз там се опитах да формулирам поредица от важни по моя преценка въпроси към упорито нежелаещата да дебатира сегашна директорка на това някога славно училище, които, разбира се, няма как да й задам в съдебната зала - не само защото въпросите са прекалено много, но и най-вече защото мястото за водене на такива дебати наистина не е съдебната зала.

Но това съвсем не значи, че щом мястото на тези въпроси не е съдебната зала, то тези въпроси трябва да си останат незададени; напротив, щом трябва да бъдат зададени, щом тия въпроси са необходими, аз ще ги задам - пък проблемът изобщо не е мой ако някой се дърпа и не ще да отговаря на вече зададените, на вече отправените му въпроси. Аз да си свърша моята част от работата, да си задам въпросите, да ги оправя публично, пък нека другата страна да продължи да мълчи - ако толкова приятно й е да мълчи. Но мълчанието не е злато, мълчанието е злото - ако ми позволите още веднъж да напомня толкова вярната констатация на уважавания г-н Иво Инджев. Та ето, аз тази сутрин решавам да си попълня започнатия списък с въпроси, напълно съзнавам, че този списък няма как да бъде някога завършен, незададените въпроси до този момент са прекалено много просто защото дебатът от години не се води - или се води в крайно уродлива форма, което именно ни е доведе до съда.

А какво да правя с този списък с въпроси е отделна работа вече. Мога, примерно, да го изпратя по имейла на тъй мълчаливата си опонентка - та да й дам възможност да размишлява по тях. Друго нещо е когато все пак се зададат отдавна назрелите, но незададени въпроси. Аз всъщност в последните няколко години не правя друго освен да опитвам да предизвикам на дебат пребиваваща в тоталитарна летаргия училищна общност на моето училище - а летаргията е страшна тъкмо защото тъй унизителният страх е сковал и парализирал душите и съзнанията на всички (който не го е страх, който пресметливо и своекористно не си мълчи, който проговори, него, знайно е, необичащата дебатите авторитарна директорка просто го опрасква!). И същевременно правя всичко потребно да помогна на въпросната авторитарна директорка да си осъзнае непростимите грешки, да, аз фактически само това правя, помагам, изнасям открити уроци, лекции, правя тестове, казуси, какво ли не направих, ала ето, до този момент не успявам да стопя леденото мълчание, което е сковало не само душата на тази същата тъй мълчалива администраторка, но и душите на "тъй сплотения" от унизителен и подличък страх "колектив". Но в тази крайно показателна ситуация не бива и аз да се умълча, щото тогава всичко ще отиде по дяволите, ето, продължавам да питам, да задавам настойчиво тъй старателно отбягваните въпроси, абе знаете, че си гледам работата най-старателно, не само си върша работата, но и се боря за промяна на отвратителното статукво на блатото, да, на благото на позорящото мълчание! Е, голяма работа, че у нас, където всичко ни е тъкмо наопаки на правилното, тия като мен, дето си гледаме работата най-съвестно и отговорно, вместо да ни благодарят за това, ни... опраскват, гонят ни, репресират ни, превръщат ни в дисиденти, оставят ни без средства за съществуване, гаврят с с нас, в крайна сметка се мъчат не само да ни запушат устата, но и чисто и просто да ни затворят устата завинаги (нали си представяте кога един човек млъква завинаги, нали се сещате кога го сполита този ужасен край: щото какво е човекът ако не смее да говори, ако си мълчи, ами разбира се, че е нещо като мъртвец?!?)

Та аз си продължавам да си изготвям списъка с най-необходимите въпроси, който - това е така близко до ума, че просто не считам за нужно специално да го отбелязвам, сами можете да се досетите за него! - всъщност не е непременно към толкова упорито мълчащата недиалогична директорка, а най-вече е отправен към смразеният от страх "сплотен колектив", към "колектива", пребиваващ в недопустимото състояние на крайна демокрализация - психологическа и нравствена най-вече. Да, мен ме интересува това тия въпроси да стигнат до съзнанията на колкото се може повече "членове на колектива", стане ли това, аз съм си свършил работата вече. Защото тия въпроси са нещо като... гвоздеи, дето са забити право в душите - и в сърцата. Да, нека да боли, нека, и болката е терапевтическо средство в някои нелечими инак тежки случаи. Та ето кои въпроси ми хрумват тази заран, ако някои се повторят с вече зададени, като направя списъка, ще отстраня повторенията, ще отредактирам въпросите и ще подготвя "окончателен" списък, който, разбира се, пак ще може непрекъснато да се допълня. Включете се и вие в подготовката на списъка, знам добре, драги мълчаливци от смразения от страх "сплотен колектив", че всеки ден мнозина от вас идват да четат блога на "проклетника Грънчаров", на "мъчителя Грънчаров", какво ви пречи в един момент и вие да се включите, задайте вашите си въпроси, няма да пропадне мирозданието ако в един момент надмогнете и победите страха и проговорите! :-) Хайде, спирам дотук, почвам с въпросите си:

- Госпожо директор, а хрумва ли Ви какъв атестат за Вас самата (като учителка и като директорка) Ви дава Вашата собствена оценка за "оня там Грънчаров", когото Вие лично дръзнахте да определите като "пълен некадърник", "изцяло лишен от качества да бъде учител" и прочие? Ами ако всички разбират, че не само сте в дълбоко заблуждение спрямо неговите реални качества, но и че сте престъпила някои (включително и морални) норми на общуването, които Ви изобличават за неща, които са Ви съвсем неизгодни?

- Поне на абстрактно ниво не допускате ли, че директор на училище няма право да се произнася по такъв начин за когото и да било от учителите, включително и за ония от тях, които лично не му харесват? Някъде чела ли сте "в дебелите книги" (с правилници и закони), че администраторът има правото да се ръководи в решенията си само от своите лични чувства и капризи?

- Вие сте заявявала даже публично, че имате самочувствието на "непогрешима", напоследък започна ли да се разколебава тази Ваша увереност, че имате, подобно на римския папа, някаква була за непогрешимост?!

- Трябва или не трябва в управлението на едно възпитателно заведение каквото е училището приоритет да имат моралните закони - или тези морални закони, по Вашето убеждение, следва да стоят на значително по-заден план? Кой е водещият Ви приоритет като управленец, кой интерес Ви вдъхновява най-вече - имам ли право да Ви запитам това понеже ми е твърде интересно да узная?

- Вие ръководите една професионална гимназия, ала се оказа, че качественото изучаване на предмета философия за Вас е най-важно, сиреч, изведохте философията на най-почетно място сред приоритетите си, което мен специално много ме ласкае, добре де, но вашите съветнички, заместник-директорките, които са все инженерки, не Ви ли казват понякога, че този Ваш особен интерес към философията в една професионална гимназия е твърде странен и не на място? Не се ли оказа, че заради философията Вие решително подценихте вниманието си към специалните, към техническите предмети? Известно ли Ви е, че според специалисти в тази област в ПГЕЕ в днешно време нивото на обучение по тези именно най-важни предмети е паднало изключително много - в сравнение с близкото минало? Тъй че не си ли давате сметка, че Вашият интерес предимно към нивото на преподаване най-вече на философията е най-малкото странно, да употребя отново тази дума?

- Доволна ли сте от нивото на преподаване на философските предмети от страна на г-н Стефан Кралев (дългогодишен преподавател по френски език, на когото Вие изведнъж възложихте да преподава... философия!) и на новата учителка Стоянка Николова? Бихте ли описала накратко впечатленията си от техния преподавателски стил? И техните часове ли посещавате така често както посещавахте часовете на опраскания от Вас учител по философия Грънчаров? Или на тях имате доверие - и без да ги посещавате знаете, че при тях "всичко е окей"?

- Дали няма да се окаже, че Вашият така изключителен интерес към начина, по който опрасканият учител Грънчаров преподава философия, се дължи най-вече на това, че Вие лично просто "му търсехте цаката" да го уволните, а истинската причина така неистово да искате да го уволните е че този човек Ви дразнеше твърде много - понеже си позволяваше публично да Ви критикува? Ще признаете ли някога, че Вие уволнихте Грънчаров само за лично отмъщение - за да си отмъстите за "неволите", които той Ви причиняваше със своите критики в блога си, по телевизията и пр.? Да, обаче допустимо ли е по този начин да употребявате властта - за да си разчиствате личните сметки с неудобните Ви учители?

- На това основание няма ли да се окаже, че във Вашия управленски стил "добри учители" са само ония, които си мълчат, които не смеят да отправят никаква критика към Вас лично? А най-добри учители са тия, които вместо да Ви критикуват Ви се подмазват, така ли излиза ако мислим логично? Щом "лошите" са тия, които Ви критикуват, "най-добрите" следва да са ония, които Ви се подмазват, нека все пак да мислим най-малкото логично? Моралът обаче включва ли се във Вашата управленска философия?

- Нали знаете, че хора като Вас, които заемат някаква обществена ръководна длъжност са длъжни в условията на демокрация да отговарят на всякакви въпроси? Самият факт, че се налага да Ви задавам подобни неприятни въпроси не се ли дължи, не е ли породен от недостатъци на Вашия собствен управленски подход?

- Дали Вие не опраскахте, дали Вие не уволнихте г-н Калин Христов само защото той като личност и професионалист се ползваше с огромен авторитет и сред учителите, и сред учениците? Вие бихте ли допуснала "на небосвода" на ПГЕЕ да грее "второ слънце" (или "друго слънце") освен слънцето на неговата авторитарна директорка?! Дали пък няма да се окаже, че може би точно тази е причината така системно да опрасквате точно личностите, които по някакъв начин Ви засенчват, хвърлят сянка върху управленския Ви трон?

- Колко мандата според Вас трябва да властва директорът на училище, който не е допуснал такива провали като допуснатите от Вас (а именно всяка тяхна заповед, който е била обжалвана от съда, да бъде винаги отменяна!)? Не е ли правилно нито един директор, дори и най-успешните, да не управляват повече от два мандата? Вие противничка ли сте на мандатността на училищните директори - или сте против? Това че наближава края на втория Ви мандат какви мисли навява у Вас? Не е ли време вече да си починете от директорстването? Или имате още много сили за директорстване? Не Ви ли се иска отново да си бъдете само учителка? Или тази възможност много Ви плаши? Защо ли е така - ако е така?

- В разговор с г-жа Киркова ми беше заявено, че Вас РУО-Пловдив Ви смята за "добра директорка" само защото било нямало втори човек (освен Грънчаров), пожалвал се от Вас пред тях - Вие как си обяснявате това, че други хора (било учители и ученици, било родители, било граждани) до този момент не са са жалвали от Вас? Дали това е израз на обстоятелството, че "всички са доволни" от Вас ("Всички обичат Реймънд"!) или причината е съвсем друга? Може би тази причина е СТРАХЪТ? Вие да сте чула някой севернокореец да е посмял да се пожалва открито от вожда? Не е ли нормално в условията на демокрация да има и доволни, но и недоволни, когато недоволният е само един, това за какво Ви говори, бихте ли се опитала да поразсъждавате публично по този въпрос?

- Как се отнасяте към предложението ми, което ми хрумва в този момент: така дълго осуетявания от Вас лично общоучилищен дебат все пак да започне, но по причина на това, че "задаващият въпросите", именно моя милост, вече отново е опраскан от Вас и е изведен принудително от самата тази общност, то в такъв случай дебатът да почне да се води извън училището, примерно в медиите? Съгласна ли сте да станете гост във воденото от мен телевизионно предаване и там, пред цялата пловдивска общественост, в най-тържествена форма ако трябва, да открием тъй дълго осуетяваният, но за сметка на това още по-жизнено потребен ни дебат? Вие лично защо така старателно отбягвате публично да си изразявате мнението, защо така усърдно си криете мнението - мнения ли нямате или причината е че сте противник на публичността? Ако сте противничка на публичността, тогава, логично погледнато, на какво сте привърженичка?

- Толкова ли Ви е трудно да осъзнавате собствените си грешки? Защо трябва да мразим хората, които ни помагат да осъзнаваме собствените си грешки, не е ли по-умно да сме благодарни на тия хора, защото те ни помагат, защото те може би са искрено заинтересувани ние да престанем да грешим? Тия, дето ни хвалят, от тази гледна точка погледнато, дали пък не са ни врагове - щото по този начин ни тикат към това да продължаваме да затъваме в грешките си?

- Значи Вие мен лично ме оценявате като "крайно лош" и при това "напълно некадърен" човек, добре, но това означава ли, че в училището сте се обкръжили само с "кадърници"? Има ли и други хора, които подобно на Грънчаров не са чак толкова кадърни като останалите? Тях защо не ги опрасквате, та училището да стане нещо като остров на "тоталната кадърност"? Защо някои недотам кадърни хора ги търпите, може би защо си мълчат и не Ви критикуват? Сред Вашите ласкатели само кадърни хора ли има - или се срещат и некадърници? Вашата преценка за "кадърен учител" и за "некадърен учител" на какво основание я възприемате като меродавна - и непогрешима? Ами ако, да допуснем, бъркате, давате ли сметка до какви поражения води това?!

- ...

Въпроси, виждате, бол. Още много подобни въпроси мога да измисля. (И вие можете, пробвайте, виждате, не е толкова трудно човек да измисли хубав и полезен въпрос.) И се налага да бъдат задавани, разбира се, всякакви въпроси. Дори и най-неприятните. Не можем да си позволяваме лукса да си отправяме само приятни въпроси, нали така? А може би тъкмо неприятните въпроси са най-полезни - щото са душеспасителни, така да се рече, а, как мислите по този въпрос примерно? Аз много обичам да задавам всякакви въпроси, такава ми е професията, учител съм, философ съм, такава ми е работата. Да, моята професия, моята работа е твърде опасна: трябва да задавам тъкмо ония въпроси, които никой не смее да зададе! Точно такава е работата на добрия философ, това е неговата мисия даже!

Е, у нас, знайно е, опраскват точно ония, които най-съвестно си вършат работата; тия, които само имитират, че нещо вършат, те пък се възприемат като "най-добрите" и "най-полезните", точно по тази причина сме я докарали докъдето сме я докарали. Спирам дотук, желая ви хубав ден! И приятен уикенд! Бъдете здрави! Не се плашете от никакви въпроси, а бъдете смели - който се страхува от някакви въпроси, който не се интересува от обществени дебати е... идиот, а пък оня, който умишлено бяга от обществени дебати, според древните гърци е... престъпник! За тях, прочее, е било немислимо човек, намиращ се на обществена, на публична длъжност, да бяга от обществените дебати, по тази причина и нямат дума за това нещо. Вие бихте ли могли да измислите такава дума? Желая ви успех в търсенето й!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo