Начало на изследване върху твърде странен проблем: кога един учител губи качествата си и заслужава незабавно опраскване или уволнение?

Налага ми се да се задълбоча по-сериозно в осмислянето на толкова интересната ситуация, създала се с моето повторно уволнение и то по параграфа "пълна липса на качества да бъде учител": наистина, какво означава един учител да стигне до това положение обективно да няма "абсолютно никакво качество" да бъде учител?! Възможно ли е изобщо това?! Кой ли е начинът за обективно установяване на такава една невъзможност? (Дали точно мен ме е сполетяла тази пагубна невъзможност е отделен въпрос: мен ме вълнува този въпрос принципно!) Абе тази сутрин ми се разсъждава по... правна тема. Ще се пробвам. Няма как, ето, наложи ми се (доживях и това!) да играя ролята на "адвокат", е, адвокат не на... дявола, а на... самия себе си (не е доказано още, че аз самият не съм тъкмо... дяволът!).

Става дума за основанието за уволнение по т. 5 (чл. 328, ал. 1) от Кодекса на труда, което "трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение", този цитат го вземам от един анализ на правист. оттам също така вземам и това "това основание за уволнение е безвиновно, то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения". Това според трайната съдебна практика прави уволнението на това основание незаконно. ("Работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника за изпълнение на трудовите си задължения.") и още нещо: "Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична негова проява." Търси се "липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа". Това следва да се доказва с "обективни факти, а не със субективна преценка или отношение от страна на работодателя"! А въпросната "липса на качества" следва да е обективна (безвиновна), което значи, че "този човек не може ефективно да си изпълнява работата, а не изобщо или въобще". Ето че нагазих вече в правната материя, ако има юристи сред вас, моля, помагайте ми в тълкуването или интерпретацията, щото аз по анализите на чисто правните въпроси съм съвсем неопитен.

Да, трябва да се установи "обективна липса на качества", в случая на чисто учителски качества, на качества, нужни за ефективното изпълнение на учителската длъжност. А това, че дадения човек, в случая моя милост, има някакви качества за учителстването, но те са по-различни, по-оригинални примерно, отразяват една по-особена (нетипова, нестандартна) личност, до какво води?! Може ли учителите да са така типови, че качествата им да са съвсем неразличими, нима учителите следва да са нещо като роботи?! Всеки учител си има някакви личностни особености, нали така?! Значи и техните учителски качества са нещо като проекция на личността им. То това именно е интересното при учителите, които трябва да са във висша степен човеци и личности: оригиналността, раз-личността е интересна не само при учителите, но и при човешките същества изобщо, нали така?! Нима точно на това основание, че някой е по-различен (нетипов) той трябва да бъде опраскан и уволнен?! А аз специално съм такава личност, че очевидно оценката й е силно затруднила опраскващата ме директорка, чиято представа за "добър учител" най-вероятно се различава твърде много, да речем, с моята?! А може ли някой да има представа-еталон за тия толкова важни неща?! Като е на власт тогава ли неговата представа става до такава степен меродавна, че да се превърне в нещо като образец и еталон?!

Ами представата на съдията за това какъв следва да бъде учителят ли е този еталон?! Кои са качествата на учителя че той да може да си изпълнява съвестно и ефективно работата?! Ами убежденията на учителя за това какво е образование и какви са добрите подходи за обучение трябва ли да бъдат взети в предвид?! А възможно ли е всички учители да имат все едни и същи разбирания и убеждения в това отношение?! Нима разнообразие и различие тук не може да се допуска?! Как така учителите по-специално ще имат съвсем еднакви, типови, стандартни, "напълно меродавни" и прочие разбирания?! Ами че то е близо до ума, че само немислещите учители, учителите, дето са се отказали от функцията "мислене" ще се осмелят да твърдят това?! Нима някой учител (и особено директор на училище) има правото да изведе (възведе) своята чисто личностна и субективна представа за това какъв следва да учителят до нивото на образец, еталон и норма?! А какви са "министерските разбирания" по въпроса, някой тях знае ли ги, щото очевидно, в рамките на съществуващата система, който е по-високо в йерархията, той има по-голямо основание да бъде прав?! Виждате ли как се усложниха нещата, а? Дайте да прекратим всички спорове като цитираме министерските разпоредби, какви са тия "размисли" и "умувания" бе, Грънчаров, както си я започнал ти дисертация ли възнамеряваш да напишеш?!

Има ли някъде записани под формата на нормативно изискване, правилник или закон тия въпросните министерски норми за качествата, правещи един учител "добър учител"?! Има длъжностна характеристика, там всичко е посочено, нали така?! А длъжностната характеристика я пише... директорът на училището, нали така?! Е, той спазва ръководните догми на министерството, няма как да е иначе. И по тия въпроси не бива да се разсъждава, нали така? Никой няма право да разсъждава след като се е произнесло началството! Не рассуждать! Не думать! Не надо говорить! Надо только исполнять! Според казармения модел за образование е точно така. Да, ама ний пък сме - о, кошмар! - в период на преход, на промяна, на реформа, на демократизация на образованието, ах, какво да правим в такъв случай, таваришчи?! Виждате ли колко лошо нещо е демокрацията, другари, такива като тоя наглец Грънчаров надигнаха глава и почнаха, моля ви се, да разсъждават!!! И не само да разсъждават, ами и да пишат, да говорят публично!!! Абе кога, таваришчи, ще покончим с тъз толкова непоносима демокрация, че да си отдъхнем най сетне?!

Но да оставя това, да се върна на изследването си. Има учители, които са по-кадърни, има по-некадърни, а кой учител е така некадърен, че не бива повече да е учител?! И кога се установява това?! В началото или към края на кариерата му, а, вий как мислите по тоя любопитен въпрос?! Ами като разните университети дават на Сулю и Пулю дипломи, а това значи и преподавателски права, те успяват ли да пресеят ония, които стават за учители - от ония, които не стават?! Или горките директори на школа са натоварени с тази тежка мисия: да пресейват ставащите от неставащите учители?! Имат ли обаче те точно тез прерогативи и пълномощия?! Ами това не ги ли поставя в инстанционно отношение по-високо от самите университети, възпитаници на които са те самите?! Един директор, възпитаник на... рабфака на... Тутраканския държавен университет, може да лишава от преподавателски права не само всички възпитаници на същия този Тутракански държавен университет, но и на всеки друг университет по света, дори и над възпитаниците на Харвардския университет се разпростират тия негови магическо-мистични пълномощия?! Ами в такъв случай какво пречи да дадем на училищните директори правата сами да си произвеждат... учителите, сами да ги обучават, сами да им дават дипломи и прочие?! А по тази логика тия, които назначават училищните директори на постовете им, а именно... районните комитети на управляващата партия дали те самите не требе да почнат да произвеждат годните и добрите кадри за учителстване?! Давате ли си сметка докъде стигаме по таз логика, а, другари и таваришчи мои миленкие?!

Абе стигаме до... под кривата круша, нали така се оказа?! Абсурдите са страшни, нали така излиза? В образованието имам предвид, засега не засягаме абсурдите в родното ни правораздаване. Щото и то ако си беше на мястото щеше отдавна да е пресекло тия мераци на училищните директори, примерно, да са нещо като богове и като феодални господари в своите училищни владения. Но да не говорим на тази тема, щото и в самата образователна институция бакиите са страшни: примерно ако МОН си гледаше работата, щеше ли тогава да туря за директори одиозни лица, които са способни да си помислят, че са нещо като богове и като бейове, които могат да си правят каквото им скимне в поверените им училища?! Даже и дипломите на учителите им се е приискало да пишат, миличките ми директорки и директори, ох, на баба колко са ми те непослушни?! Ами ако, да допуснем, директорите на училища ги избираха... родителите (гражданите) тогава какво ли щеше да стане, а? Ами ако самите учители почнат да си избират директорите какво ще стане? Ами ако и учениците получат тия права, тогава дали няма нещата да почнат да се оправят?! Рискована работа, а, така ли? Ами тази толкова сигурна работа, която сега имаме, видяхте ли до какви идиотщини и лудости доведе?!

Пак се отвях далеко. Та значи бяхме стигнали дотам: има кадърни, има некадърни учители, нали така? Кой е кадърен и кой не е кадърен решава кой? Директорът? Или учениците? Или... "светлото бъдеще"?! Но кои са качествата, които са нужни един учител да бъде кадърен? Зависи от гледната точка, нали така? Да проследим как разсъждава типичния директор на школо, да допуснем, че той не е некакъв идиот, а е съвестен и дори, представете си, честен човек.

Аз съм имал и добри директори, и лоши, даже тъпи. Добрият директор на училище сам следва да е добър учител най-вече, за да може да се произнася по въпроса кой е добър учител, кой не е. (Това дали може добър учител да възжелае да стане директор също е интересен въпрос; явно не: добрият учител си му стига да си е такъв, той не копнее да става пръв началник на учителите и на учениците, щото началничестването, управлението о доста по-различна, неблагодарна и трудна работа; тогава какви учители са били ония, които копнеят да избягат от учителстването и да станат директори? Калпавите учители обикновено мечтаят да избягат от учителстването и да станат директори, така ли?!) Та изводът е: ако директор е станало лице, което като учител е калпаво, то и като директор това лице ще е много калпаво, нали така излиза?! А пък добрите учители не щат да стават директори, и това така излиза, нали? Леле, колко заплетени станаха работите, ще ви заболи главата, нататък стават още по-заплетени! Как да ги разплетем в такъв случай, а? Ще се помъчим, пък да видим какво ще излезе, аз лично съм любопитен да узная.

Казахме, че ще почнем да изследваме случая когато директорът е свестен: кои за свестния директор са свестни като учители? Щото учителската работа хем е тънка, хем е трудна, хем е нещо като изкуство даже, тук алгоритъм не е открит, щото това е нещо като стихия на свободата, да, духовните неща са сфера на неотнимаемата свобода. Истински добрият учител е свободна личност, да, но това може да го разбере само оня, който сам е свободна личност. Може ли един свестен директор на училище да е до такава степен свястна, а това значи свободомислеща личност, че да успее да оцени във вярната светлина ония учители, които също като него са такива свободомислещи и дори свободно живеещи, свободно работещи личности след като (забележете това особено!) сама образователна система у нас изобщо не търпи свободата?! Може ли в рамките на системата на несвободата, каквато е нашата (не)образователна система, да виреят изобщо свободомислещи директори на училища и свободомислещи учители, а, как мислите вий, поне вас да запитам, тъй любезни мои дами и господа съдебни заседателки и заседатели?!

Да допуснем: може! Това, че има един-двама такива относително и действително свободни (за представите на системата) или поне свободомислещи софийски директори на училища (знаем ги кои са даже поименно, да ги спомена ли?) Има или имаШЕ? Името Юрий Анджекарски известно ли ви е? Едва ли. Той отдавна вече не е директор, а бил директор на едно доста напреднало в свободомислието си училище. Навремето. В началните романтични времена на прехода ни от комунизъм към демокрация. Има ли в днешно време директори на училища от "типа" на този Юрий Анджекарски?! Има или нема? Май нема веке, а, какво ще кажете?! Кой тип директор тогава вирей в рамките на сушчествующата теперь у нас система (нарочно така изчанчено пиша тази дума!)? Малей, мигновено проговорих на руски щом стана дума за това какъв тип директор вирей в рамките на... сушчествующата теперь у нас образовательная система! СИСТЕМА! Повтаряйте таз магическа дума, която, прочее, ако вярваме на философа Мамардашвили (чели ли сте го?) означава следното: там, където има система, там няма живот, а животът без свобода какво е?! Е, сигур в рамките на системата на несвободата има полу-свободомислещи директори, а? А учителите ни какви са в рамките на таз система представяте ли си? Говорим за "свестните", за "добрите" учители, не за некои други.

Е, в рамките на системата - налага се да признаем това! - виреят крайно "добри" (от гледна точка на системата обаче!) директори, а "лоши" са тия, които не се вместват в рамките на системата и в нея изобщо не оцеляват. Става дума и за директори, но и за учители най-вече. Щото е аксиома, че какъвто е директорът, такива са му и учителите. Безличният тип масов директор в рамките на системата на несвободата неумолимо води дотам, че той се обгражда с таман същите наперени даскали и даскалици. Безличният, а това значи робският тип директор (дето трепери пред висшестоящите началства директор на училище) поражда безлични, робски държащи се учители в това училище, нали така следва ако мислим разумно?! Безличието в системата на несвободата поражда безличие, а то се мултиплицира. Системата на несвободата е система на безличността! Добри учители са тъкмо... безличните, в оптиката на тази въпросната система, нали така? Лоши са тъкмо личностите, нали така пак излиза? Ще признаете ли поне това?! Как се държи в реалната училищна обстановка учителят-роб, учителят-безличник, учителят-мухльо ли?! Ами ясно как се държи: държи се като мухльо, естествено, как иначе да се държи?!

Мухльото (има една още по-хубава дума за обозначаване на същото: думата мижитурка, нашият език е пребогат!) учител не знаете как се държи ли? Ох, миличките ми те: те и това дори не знаели! Ами аз ли да ви го обяснявам как се държи мухльото "образцов учител" в рамките на тази наша прогизнала от безличност, от инертност, от бездушие, от безчовечност система на несвободата?! Ще ви кажа как се държи щом толкова не знаете! Отбележете си го точно обаче: мухльото-учител е "добрият учител" в представата на мухльото-директор, това поне недейте да го забравяте. Кой е "лошият учител" в рамките на директора-мухльо се сещайте сами, не е толкова мъчно това след като ви опиша "добрия учител" в представата на директора-мухльо.

Мухльото-учител ("добрият учител" в рамките на ценностната система на мухльовците на несвободата!) се държи ето как: трепери пред началството и му се подмазва всекидневно; нагажда се така, че да стане виден член на вътрешния кръжец от най-злостните подлизурковци на директора-мухльо; мухльото-учител прави мухльовщина след мухльовщина за да се харесва все повече и повече в очите на своя шеф-мухльо. Още искате ли? Не знаете какви мухльовщинки могат да се правят всеки ден в нашенската училищна обстановка ли? Малее, те и това не знаят! Сякаш не сте ходили никога на училище, в това ли искате да ме убедите?! А тия свещени мухльовщинки на мухльовците-учители, дето така хубаво виреят в атмосферата на триумфиращата мухльовщина, избуяваща неудържимо под вещото ръководство на директори-мухльовци, тези въпросните типични мухльовщинки се виждат с просто око във всяко училище, вий какво, слепи ли сте, та нищо не сте видели?!

За да не бъда даден под съд от плеади възмутени мухльовци-учители и мухльовци-директори на училища аз ще престана да пиша по тоз пункт повече. Ще замлъкна. Казах каквото трябваше, защо да прекалявам повече?! Но темата, признавам, е благодатна. Примерно какво прави мухльото-даскал когато някой хулиганстващ ученик се държи крайно предизвикателно пред него?

Ще кажете: да има много здраве тоз хулиганстващ ученик да се държи нагло в часовете на типичен мухльо-учител! Защо така ли? Амче щото мухльото-учител може да е мухльо по отношение на директора, но по отношение на учениците изобщо не е никакъв мухльо, ох, какъв злобен и жесток тиранин е малодушният мухльо-учител по отношение на учениците си! Той тях ги тормози така, че никой, повтарям, абсолютно никой ученик не сме да мръдне в неговите часове. Даже има такава една зависимост, ще я изведа като теорема: колкото по-голям мухльо като личност е един учител, толкова по-тираничен е той спрямо учениците си, ерго, толкова "по-добър" учител е той! В системата на абсурда така стоят нещата, всичко там е хептен наопаки. Сфащате ли сега? Трудничко ли ви е? Леле, да не си повредите акъло от мислене, да зема да спра за днес, а?

Ще спра, не се плашете. Изморих се се вече от писане, капнах даже. А темата ме увлече, сами го забелязвате. Е, отплеснах се малко, нали? Или не съм се отплеснал съвсем, може пък да не е толкова голямо отплесването ми. Ще продължа обаче да пиша по подетата тема непременно. Интересува ме следното, да не забравяме: кога един учител, ако не да е съвсем добър, то поне да не е лош, посредствен да е, примерно, да кажем (Те, посредствените учители, дето не са нито добри, нито лоши, са най-интересните май?! Но са и най-трудните за изследване?!) в един момент съвсем си губи качествата, става "некадърен" дотам, че да се наложи немедленото му опраскване от един добър директор-мухльо?! Виждате, работите доста се усложняват, иска се свежо съзнание, а аз веке съм изморен. Каталясах направо от писане и от мислене. Дими ми над главата веке. Спирам. Да не зема да подпаля лавицата с книги, дето е разположена над главата ми...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И не се морете чак толкова с мислене като мен. Видяхте аз докъде я докарах това пусто мислене. Опраскват ме всяка годинка вече! Значи да си отбележим: добрият учител-мухльо, за да е истински добър, не требе изобщо да мисли, а се замисли, а веднага заслужава немедлено опраскване, щот вече си е загубил тъй ценните качества на мухльо. Тази опорна точка нека да ми бъде отправната за следващото есе. С Богом засега! Прощавай, Боже, ако съм съгрешил нещо в това мое така спонтанно написано есе! Уж гледам да съм все с истината, ама знае ли се?! А тия, дека са ми се обидиле, тех какво да ги правиме?! Простете, ако можете, аз за ваше добро го написах сичкото това! Ама дали ще го разберете много се съмнявам...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo