Не ний българите говорим руски, а руснаците говорят чист старобългарски език. Тази е истината. Ний, българите, сме дали на руснаците не само писмеността, но и езика. Затова са ни толкова близки езиците с руснаците: говорим общ език, българския. Точка по въпроса.
Това казах на един разгорещил се нашенски русофил с пилешки мозък, който ми изтърси, че ний, българите, видите ли, сме били говорели... руски език! :-) (Виж коментарите под публикацията в блога ми със заглавие Как живееха философите в ерата на комунизма?)
Когато този същият изтърси, че съм бил мразил Русия, ми се наложи да му кажа следното:
Изобщо не мразя Русия, а презирам масовите руснаци щото са с ненавиждания от мен робски манталитет даже и в 21 век не само продължават да търпят тиранията, но и си я обичат - понеже ги е страх от свободата. Русия е държава-символ на истинската тирания над личността, не зная дали знаеш, но в Русия до края на 19 век думата "личност" е била обидна, обиждали оня, който е различен, на личност! (Отделното човешко същество в масовата руска и имперска представа е нищо, то не означава абсолютно нищо: точно затова Ленин и Сталин са избивали всичко различно сред сънародниците си както се избиват мухи, насекоми, затова и Жуков е жертвал десетки хиляди руснаци без да му мигне окото: "Бабы другие нарождают!" е неговото оправдание на обвинението, че предизвиква огромни и безсмислени човешки жертви. Човекът, сиреч личността за Сталин и за комунистите, а такива са руснаците и в душите си даже, е "проблем", който се решава с физическото му унищожаване, с убиването му!)
Да си безличен, сиреч да си неразличима част от масата (колектива, общината) за руснаците до ден днешен е нещо като идеал: "Бъди като хората!", "Сакън, не се отделяй от стадото!", туй нещо го има и у нас, но този безусловен комуно-"славянски" манталитет тук у нас е примесен с известен европейски респект пред индивидуалността (и в резултат се е получило нещо още по-лошо: нито сме индивидуалисти, нито сме образцови роби като руснаците, нито сме раци, нито сме риби).
При това положение защо да мразя руснаците, щото те са истински роби, а пък аз не съм (говоря за масовите руснаци, за типовите руснаци), затова ли да ги мразя?! Пред руснаците се прекланят ония, които така са привързани към робската психология, че мечтаят да станат някой ден истински роби именно като руснаците. Те това и възприемат като "освобождаване" от своите вечни "освободители", нашите вечни поробители. Иди прочети що пише на паметника на Съветската армия в София и на Альоша в Пловдив: взе ли да ти просветва малко от малко истината?! С мен да спориш за руснаците, с мен, дето им знам и кътните зъбки (мой учител в тази посока е великият Достоевски!) е крайно глупава работа, аз на тъпи и лъжливи представи за тях не робувам - както правиш ти!
Погледни пред кого се прекланя този или онзи за да ти кажа колко струва той самият. Ти като толкова много обичаш Русия и руснаците що не отиде да живееш там, що не отиде при тях, а първом избяга да живееш в "дребната миниатюрна" Германия (твой израз, изразът е твое собствено изобретение), после замина да живееш в тъй неприятната ти (заради крайния си индивидуализъм!) Америка (по тази причина Америка е точната противоположност на Русия: Америка и Русия са страни-антиподи!), а най-накрая се установи в Австралия, където се успокои - за да си ближеш раните в безкрайно обърканата душа?! Кажи де, що не заминеш да живееш в Русия щом е толкова хубаво там, щом Русия е толкова "мощна" и щом руснаците са толкова перфектни в твоята изцяло сбъркана представа?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар