В своята книга "След Европа", макар да включва за аромат една щипка оптимизъм, Иван Кръстев все пак остава верен на заглавието. Днес има и обективни, и субективни причини европесимизмът да е печеливша позиция, за някои дори и кауза, за трети - убеденост, а за твърде много дори предопределеност.
Мнозина в България стискат палци за края на Европа, макар ако се замислят какво това означава за България, едва ли биха щастливи от този факт. То при донякъде дисциплиниращите усилия на Европа спрямо страната ни, ние си живеем в проолигархичен постсоц, политиката ни е дълбоко пропита от корупция, мениджмънтът на държавата - от некомпетентност, граничеща с некадърност, политическият ни език - от простота, граничеща с простотия, правосъдието - от безнаказаност, обществото ни - от безхаберие към бъдещето.
А след Европа?
В Теорията на системите дали една система е жизнена и целеполагаща, произвеждаща сигурност и перспективи, способна на самооптимизиране и развитие се определя не толкова от върховете, които тя постига, а от това - как преодолява най-тежките кризи.
В този смисъл днес Европа е в състояние, според мен, сходно с това на САЩ в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Тежко поражение във Виетнам, безпътица и безсилие по върховете, катастрофално недоверие към управлението, импийчмънт на Никсън, трикратен скок на цените на петрола, ударило и икономиката, и обикновения живот, жестоко разделение в обществото, анархия и морална депресия сред младите хора - наркотици, разпуснатост на нравите, липса на смисъл и воля за нещо съществено. Но въпреки тази обреченост, системата "САЩ" преодоля спускането към катастрофата, изправи се на крака, върна се към геостратегическото лидерство и победи безпрекословно и без право на обжалване света на социализма. Така че слуховете за края на САЩ се оказаха силно преувеличени и ако го имаше тогава Иван Кръстев, той не би се оказал прав с книгата си "След Америка".
Само ще вметна, че попаднал в сходна ситуация при поражението, което търпеше в Афганистан и под управлението на геронтофилското Политбюро, при всеобщото прозрение, че това не е строят, за който се представя, СССР фалира, изчезна.
В този смисъл аз смятам, че въпреки чудовищните трудности, Европа ще се справи и изправи - няма да погине, ще я бъде. Слуховете за нейния край са силно преувеличени. И може би следващото поколение европейци като намерят из лавиците на музеите на Иванкръстевата книга "След Европа", ще си кажат - гледай какви работи са писали умните хора, избрали да живеят не в България, а в Европа. Живеели са в нея, дишали са свободния й въздух и са правели име на световни анализатори, обсъждайки живота след нейния край...
Nikolay Slatinski
Кратък мой коментар: Споделям позицията на Н.Слатински. Нещо повече, ще отида малко по-нататък: тия, които така усърдно вещаят "края на Европа", според мен го правят понеже са опиянени от тъй приятния им звън на московско злато.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар