Отговорът на Български хелзинкски комитет по повод моето възражение около регламента на наградите "Човек на годината"

На Моето възражение до организаторите на наградите ЧОВЕК НА ГОДИНАТА на Българския хелзинкски комитет, написано и изпратено на петък, 10 ноември 2017 г., днес получих следния отговор:

Здравейте,

Благодарим Ви за обратната връзка!

По-голяма част от работата ни около наградите „Човек на годината“ се случва „зад кулисите“. Всяка година получаваме десетки номинации. Повечето от тях са непълни или неточни. На екипа ни се налага допълнително да ги проучи и да събере данни за номинираните. Вероятно това е най-важната част от работата ни, тъй като въз основа на събраната информация, която след това предоставяме на журито, се взима решение кои номинации да бъдат отличени. Това отнема огромно количество време и усилия.

Тъй като преди няколко години отпадна гласуването на публиката, с него отпадна и необходимостта да създаваме профили за всеки от номинираните, а не само за отличените. Тогава проучихме и регламентите за връчване на повечето известни правозащитни награди – включително наградата „Сахаров" на Европейския Парламент, наградата за човешки права „Вацлав Хавел“ на Съвета на Европа, връчваната от ООН награда, International Nuremberg Human Rights Award, наградата „Ambassador of Conscience“ на Amnesty International, наградата за човешки права „Елинор Рузвелт“ и др. В нито един от случаите, дори когато номинации се събират от публиката, не се обявяват всички номинирани. Някои от наградите предлагат вместо това списък с 3-6 финалисти, преди да обявят един победител.

За сметка на това наградите „Човек на годината“ връчват една основна, две подгласни отличия, както и призове за журналистика, активизъм и други. С решението си да променим регламента не целим по никакъв начин да омаловажим приноса на всички номинирани, нито да проявяваме пренебрежение към тях. Основното ни съображение е единствено да използваме по-прагматично ресурсите на собствената си организация.

Ще вземем предвид коментарите Ви обаче и ще обсъдим дали е необходимо да променим регламента в бъдеще. Още веднъж Ви благодарим за предоставената информация!

Поздрави,

Екипът на БХК

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo