Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 27 ноември 2017 г.

Граждани, защо нехаете за опасността: путинизирането-бойковизирането на България означава рекомунизацията й!?



Безкрайно интересно интервю! С много тъжен край. Човекът, който направи България европейска държава, който възстанови банкрутиралата икономика, не беше разбран.

Жалко е, че в момента нямаме политици от такава класа. България си иска чалга-политици, прости политици и масово гласува за такива. С малки изключения, но недостатъчно.

Финалът е тъжен, на Костов като че ли му се плаче. И на всеки умен човек би трябвало да му се плаче. След толкова направени добри неща сегашните управляващи (явни и тайни) се опитват да възстановят комунизма в някакъв модерен вариант.

Жалко че малко хора усещат опасността.

Vencislav Georgiev по повод на ето това интервю: Иван Костов: Горд съм от приватизацията

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Финалът на интервюто с Костов ми хареса най-много. Не разбирам защо този човек се подлага, за кой ли път, на опити да обяснява необяснимото на хора, които очевидно няма как да го разберат.
Говорила съм много пъти с участвали в процесите по приватизация, в онези години. Никой няма претенциите, че е бил съвършен. Напротив. Признавали са, че със сигурност са допускали грешки, просто защото на онова управление се е паднало раздържавяването. Нещо, което са започнали да правят за първи път и отначало. Създавали са правилата в движение и са действали. Имало е грешки, заради липсата на опит. Никой не го отричаше. Като се прибави и намирането на хора, които да ръководят процесите, и тяхната неопитност или недобронамереност, грешките са били неизбежни.

Днес, близо 20 години по-късно, да се говори за онова начало и допуснатите грешки е жалко и безидейно. То не беше цар, то не беше генерал, то не беше петолъчка, през този период, в който, вместо да се надгражда, всичко се връщаше в изходно положение.

Аз казвам така - добре, че приватизацията се падна на Костов, а не на Борисов, че сега щяхме да живеем на палатки. И нямам никакво съмнение, като гледам какви айдуци ни управляват от кажи-речи 10 години.

Костов управлява 4 години, Бойко е в държавното управление от 2002-ра. Но дъвката Костов не ни излиза от устата. Завеян народ. И всичко, което ни се случва изглежда закономерно.

Galina Slaveeva