Христо Ботев: "Народе, проклет да си ако не въстанеш против своите кръвопийци!"

“Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия - за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!”

Вестник “Знаме”, бр. 4, 5 януари 1875 г.

“Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ… Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.”

Вестник “Независимост”, бр. 34, 8 юни, 1874 г.

“А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислим, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направим. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидила, нито умствено, нито физически, защо следователно да седим на припек и да плачем, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова и аз се покаях. В продължение на осем години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти, тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от славата на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата. Наистина, ний всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тия конкили и потъни в калта на нищожеството, ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър възсяда своя Буцефал… Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.”

Писмо на Христо Ботев до Тодор Пеев (Пейов)

“А ти... О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби" пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?" Кукуригу! Ето петлите! Джав, джав! Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

Христо Ботев, “Политическа зима”

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo