У нас на всички ни липсват умения за водене на разумен дебат

Константин Павлов: Удивителен е начинът по който работи българската демокрация (а вероятно и всяка демокрация, не само дефектните, но това е само хипотеза) – на най-високи позиции във властта попадат хора, които на гърба на всички и на всеослушание се излагат, учейки се на А и Б на политическото говорене и действие. Един такъв екземпляр (и далеч не единствен на това управленско ниво) е Валери Симеонов, който изглежда е в политиката, за да докаже на някого (на себе си? на избирателите?) че европейците са „тъпи“, а той е много умен. Нещо, което той очевидно смята за „глезотия“ или примерно за „евролигавщина“ е учтивото и точно политическо говорене. Политическото говорене има своите правила, които са създадени и усъвършенствани не по каприза на някой ексцентричен монарх или благодарение на гласуването на някой брюкселски комитет, а благодарение на политическия опит, събиран векове по трудния начин, с много мъки. Учтивостта е едно от първите постижения на цивилизацията и е съществувала още в древен Египет като метод за съжителство на големи маси хора на малко място, в новосъздаващите се градове. Когато всеки ден се виждаш с хората и няма къде да им избягаш, се стараеш да се изразяваш учтиво, за да не създаваш излишно социално напрежение, което да ти пречи всекидневно и на тебе и на другите. Да, но Симеонов този урок не го знае. Верен на байганювската максима „Дума дупка не прави“, той понатрупа стаж с просташки изцепки – по адрес на активистите за електронно гласуване, по адрес на протестиращите от 2013 година, по адрес на журналисти, по адрес на евродепутати и др. Изказването му по адрес на руския патриарх стои отделно – то, за разлика от другите изказвания е фактически вярно и аз напълно съм съгласен с изложените в него факти, но е направено против правилата на политическото говорене, които Симеонов така или иначе, презира (ползвайки „дърварски хумор“, да си припомним). Тоест, той страда и вероятно ще пострада от „автентичността“ си, така и не успявайки да убеди европейците, че смисъл от учтивост няма. Няма да ми е особено жал когато му спретнат някой номер, с цел пенсиониране.

Кратък мой коментар: Съгласен съм, че В.Симеонов се изложи, но проблемът е значително по-сериозен: у нас масово не само политиците не владеят правилата на нормалния, на смисления, на разумния, на пълноценния дебат, но комай никой не владее тези правила, в това число слагам и журналистите, и юристите (напоследък имам наблюдения върху "дебатиранията" в съда, същинска пародия на дебат са!), и учителите (за тях пък да не говорим, масово им липсва демократичен манталитет, знаят само да командват, да заповядват, пълен кошмар е в училищата, в образованието ни!) и т.н. Няма сфера в живота ни, в която да има демократични отношения, а тези отношения няма как да възникнат ако участващите в тях не умеят да дебатират.

Та тепърва всички ще се учим на правилата на разумния дебат. Не само Симеонов ни е проблемът, само той да беше, с мед да го намажеш и после да го олижеш! Ами Боко нима умее да дебатира?! Пълно е с хора у нас, и то известни, властни, влиятелни, които се излагат постоянно. А си отворят устата, а се изложат.

А пък има и такива, които само умеят да мълчат. Мълчат като че ли са дали обет за мълчание. Ето сега президентът как хубаво мълчи като руснаците го ругаят. Милият! Как да каже нещо като му дърпа ушите тия, които го туриха на поста му?!

Та мисълта ми е, че на всички ни липсват умения за водене на разумен дебат. А тия умения се придобиват в опита, в практикуването. Иска се и време. Докато се учим, много ще се излагаме. Но трябва да дебатираме въпреки всичко. Този е верният начин.

Мълчанието е злото, както казва колегата-блогър Иво Инджев. Аз затова се обаждам, пък като се обадя и всички благочинно млъкват... :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo