Крайно тъжни констатации за ситуацията в българското образование

В разговор с мой приятел тази вечер по скайпа стигнахме до следните тъжни констатации за ситуацията в българското образование:

В образованието на България комунизмът все още си царува напълно и изцяло - необезпокояван от нищо. Там е целият проблем. Ако за тия близо 30 години мъчителен преход имахме нормално, съвременно, свободно и демократично образование, в България сега щеше да има милиони свободно, самостоятелно и демократично мислещи млади хора. И страната ни отдавна щеше да е станала истинска просперираща демокрация.

А не, както е сега: да имаме милиони неспособни да мислят със своя ум и податливи на всякакви манипулации простаци, крепители на господството на комуно-мутро-ченгесарската проруска олигархия...

Всичко идва от учителите. Някога най-напредничавите хора са били учители. Да, много е тежко положението с учителите. Нагаждачи, малодушници, треперковци. (Това в моя случай си пролича много ясно.) Дребни душици, за единия хляб готови на всичко.

Да, за единия хляб си продават душите - и влияят крайно лошо на учениците. Те не могат да са добър пример за децата; за жалост, такива учители са много лош пример.

А откъде да намерим свестни, разбиращи и изпълняващи си мисията учители? - ето това е вече най-тежкият, сякаш неразрешим проблем...

Виж и тази публикация, доказваща пълния фалит на държавно-социалистическата ни система на (не)образование: Българските ученици – най-слаби по четене, математика и природни науки

Стряскаща статистика: българските ученици са на последния ред по знания в Европа. Мониторингов доклад на Европейската комисия показва, че българчетата са сред най-слабите ученици в Евросъюза, а все повече деца у нас не завършват училище.

По основни предмети като математиката и четенето българските ученици са най-зле. Новината от Европа сме чували и преди, но сега е обобщено - двойките по математика, природни науки и четене с разбиране са ни повече от средното за Европа - около 40%.

Далеч сме от чуждите езици, които владеят другите европейци, и още не сме свикнали да учим през целия си живот...

... Проблемът, според учителите е, че нашите програми нямат общо с европейските. За нацията е неприятен и още един извод: че не ни се учи през целия живот, както им се учи на Запад. Друг проблем е, че по ранно отпадане от училище ние сме в четвъртата група: на най-лошите резултати и най-голямата липса на прогрес. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo