Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
понеделник, 30 април 2018 г.
И що е свобода?
ПРОФЕСОРСКО КАРЕ: СВОБОДАТА (Текстови запис на дискусията)
Когато говорим за свободата, трябва да разграничаваме свободата от и свободата за. И това е много важно, защото така бихме могли да си отговорим на въпроса кога човек е свободен. Георги Каприев, Владимир Градев, Цочо Бояджиев, Калин Янакиев.
Калин Янакиев: Бих ви предложил днес да поразсъждаваме върху двойка понятия, които винаги са били в сложни отношения помежду си – необходимост и свобода. Мисля, че най-невралгично е тяхното взаимоотношение, когато те биват прилагани по отношение на историята, на голямата човешка история. Известно е например, че в определени философски системи цялата история се привижда като движена от необходимост. Такава е например грандиозната постройка на Хегел, която в много от своите фрагменти е невероятно дълбока, но като цялостна постройка е, бих се осмелил да кажа, митологическа. Защо в нея всичко е движено по необходимост? Защото всъщност, ще си дадем сметка, тъй като се занимаваме и с по-стара философия, всичко се движи там от една финална причина, всичко е задействано от края и всичко се движи към края. Следователно всичко, което се причинява в историята и което е причинявано от този финал, към който се движи историята, се случва, за да се изпълни този финал. Затова и Абсолютният дух, който задвижва всичко от финала на историята, се полага в своето инобитие в неорганичната и органичната природа, в живата природа, в човешките творения, за да достигне до своя финал. Всичко е абсолютно необходимо и човешката свобода не е нищо друго освен някакъв мускул, някаква мишца на тази необходимост.
Ще се съгласите, че когато всичко се движи по необходимост, всяка вина в историята се превръща в щастлива вина, във felix culpa, защото е в края на краищата осъществяваща една божествена предопределеност. Ще си спомним, разбира се, няма как да не си спомним, че въпреки своята претенция да бъде емпирично и научно обосновано учение, точно по същия начин разсъждава за историята и класическият марксизъм, при който всичко се развива по необходимост и базисното противоречие между производителните сили и производствените отношения стига до определени кайроси, до определени точки, в които революционно биват преодолявани противоречията. Така че цялата история се движи по желязна необходимост, както казват марксистите, към финала, към единний светъл комунизъм. По някакъв начин историята се превръща в субект, който човеците обслужват, а не в който живеят. Живее собствено историята, а онези, които осъществяват нейния живот, са хората. Има една дълбоко девиантна традиция в мисълта, която придава на историята абсолютна необходимост и превръща свободата в мускул на тази необходимост, в осъществител на тази необходимост. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар