Училището у нас е социопатна среда, която произвежда насилие и тъпота

Из: Да върнем родителите в училище? А защо да не върнем училището на родителите! ЯВОР ГАНЧЕВ·15 АПРИЛ 2018 Г.

Този текст не е любезен. Истината не е любезна. Но е за предпочитане пред любезната лъжа. Поводът за него е инициативата “Да върнем родителите в училище”. Текстът не поставя под въпрос добрите намерения на авторите и участниците в инициативата. Авторът им благодари за възможността да се говори за участието на родителите - твърде много разговори за образованието изобщо не включват родителите.

Аргументът е, че родителите са отчуждени от училищния живот на децата си. Твърдението е, че затова трябва да засилим комуникацията и партньорството между родители и учители в училище. Нека да видим какъв е училищният живот, от който са отчуждени родителите:

1. Никой не избира какво да учи. Различните интереси, възможности и ниво на учениците нямат значение. Разнообразието на детските личности трябва да бъде игнорирано, за да може да бъдат постигнати целите на образованието, поставяни от МОН.

2. Всички учат едно и също по едно и също време. Индивидуалното състояние, стил и темпо на учене на различните деца нямат значение. Класно-урочната система (отхвърлена от училищната практика в страните, на които искаме образованието ни да прилича) е правило, от което на повечето места няма никакви изключения. В центъра на обучението продължава да бъде еднаквото за всички - и по вид, и по обем - учебно съдържание. Ученето продължава да се асоциира главно със запаметяването на информация (претенциозно наричана “знания”), което не води до усвояване на никакви умения, от които да има полза и смисъл за настоящия и бъдещия живот на детето...

... Нека да обобщим. Училището, в което искаме родителите да се върнат, не зачита разнообразието на личностите на децата и техните права, не дава образование, лишава децата от сън и физическа активност, лишава децата от комуникация, отегчава ги до нетърпимост, поставя ги насила във взаимоотношения, които избиват в насилие. Училището, в което искаме родителите да се върнат, е социопатна среда, която произвежда насилие и тъпота...

... Държавата не трябва “да връща” родителите в училище. Но държавата “има да им връща” отнетото - правото да взимат решенията в образованието. И преди да попитате “дали могат всички родители да взимат адекватни решения за образованието на децата си”, запитайте се: а кой ще реши по-добре? Да не би тези, които са наредили, че всички деца в първи клас ще извършват операции с числата само до 20? Да не би тези, които настояват, че има “математика за трети клас” и “история за шести клас”?

Хората, които трябва да се махнат от училището ли ще връщат родителите в училище? ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Кратък мой коментар: Училището Е на родителите. Но те спят и не знаят това. Тия дето ще им го връщат се гаврят с тях...

Поздравления за автора на статията, в която така добре е представена абсурдната сюреалистична и изцяло анахронична (несъвременна) ситуация в (НЕ)образователната и (НЕ)възпитателната система на държавните училища у нас! Аз лично, ей-Богу, не мога да разбера как е възможно родителите у нас да продължават така безотговорно да харизват децата си на една противочовешка по естеството си система, която нанася непоправими вреди на личностното, интелектуалното (умственото), емоционалното, културното, духовното и всяко друго възможно развитие на собствените им деца!

Вашето непростимо безхаберие, драги родители, е престъпление не само срещу бъдещето на собствените ви деца, то също така е престъпление и спрямо бъдещето на цялата ни нация и страна!

Та значи сега бюрократите ще имитират "връщането" ви в система, която вие, стига да разбирахте своята отговорност именно като родители, отдавна трябваше да сте изхвърлили на бунището на историята?!

Съзнавате ли сега поне малко гаврата, на която разпищолилите се всевластни (не)образователни бюрократи ви подлагат?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo