Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 27 април 2018 г.

У нас вървят страшни деструктивни, остадяващи и оскотяващи ни, ребиологизиращи и десоциализиращи процеси



Nikolay Slatinski: Днес имах срещи с приятели.

Единият е специалист по човешки ресурси. Когато се опитва да каже на ръководители на фирми и администрации, че констатира проблем с неграмотността сред техния персонал, те го гледат недоумяващо - защо им говори очевидни и общоизвестни, банални неща, та неграмотността вече е до болка ясен и естествен факт, приет от тях като даденост.

Друг приятел е в България за няколко дни. Потресен е от елементарността на отношенията между хората из институциите - бутат се, пререждат се, говорят ти на ти, държат груб и невъзпитан език, никакво взаимно уважение, безпардонна арогантност.

Трети приятел често пътува по проекти и на запад, и на изток. Навсякъде има граждански общества, доброволци, съпричастни активисти, готови да откликнат, да помогнат, да ти съдействат, проявяват искрена благотворителност. У нас, страда той, мислят само за бичене и забърсване на проекти, нахъсени са за ударяне на кьоравото, никаква гражданска активност, нула желание да се свърши някаква общополезна работа - пасивност, користолюбие, сметкаджийство и тотално отсъствие на мислене Кой, ако не аз; кога, ако не сега!

И аз, аз също споделих с приятелите си болезненото усещане, че почти на никого не му пука за настоящето и бъдещето на България - орди от спасяващи се поединично индивиди, блуждаещи в брауново движение асоциални атоми, никаква солидарност, никой никому не помага да се направи нещо съвместно, нежелание да се върши дори това, за което ти плащат, скатаване, халтурене и шикалкаване, през пръсти и по възможно най-безхаберния начин...

Защо пиша това ли? Защото у нас вървят страшни деструктивни, остадяващи и оскотяващи ни, ребиологизиращи и десоциализиращи процеси. Водени от некомпетентни, зле образовани, лошо възпитани и корумпирани еднооки лидери, ние ослепяваме като личности и разумни същества. Отгоре тръгва отровата на некадърността, безотговорността, бездарието и простотията и тази отрова ни разяжда като общество, унищожава с проказата си нашия социум.

Хора, българи! Нека се опомним! Рибата може да се вмирисва от главата, но нима не чувствате какъв зловред дух и почти непоносим дъх се носи от целокупния ни социален организъм!?!?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: