Из: Истината за Светлин Русев между сляпата Ванга и “Сляпата Вайша”, ИВО ИНДЖЕВ
Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други – не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник – единствените критерии са ”харесва ми-не ми харесва” и колко струва на пазара.
Дотук за художника Св. Русев.
Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава богу не ми се е налагало да завися от системата. Искам само да кажа, че не – той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш в “големия човек”, да бъдеш „най-добрия“ му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос. Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си.
Да, той контролираше всичко – от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки „велики“ художници за петцифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта saatchiart.com.
Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки – само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето – кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството и организацията “Хемус”. Системата беше заключена!
Но в момента, когато загуби мощта си – през 1987-89-а, когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил виновен, ами че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер...
... Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им… и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си – кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да изокаш на воля!). Но в изкуството е така – или си художник, или се продаваш… (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар