Виновникът за бедствието ни е: училището като фабрика за подчинение!

Кадър от филма "Революция в училище" © "Срещи на младото европейско кино"

Из: Леа Тодоров - дъщеря на философа Цветан Тодоров, идва у нас с нов филм

Леа Тодоров подготвя нов проект около баща си и България

Леа Тодоров - дъщерята на световноизвестния философ от български произход Цветан Тодоров, идва в България, за да открие петото издание на фестивала "Срещи на младото европейско кино" с филма, на който е съсценарист, "Революция в училище". Това ще стане на 19 юни, когато Тодоров заедно с режисьора Йоанна Грудзинска ще се срещнат с публиката в кино "Одеон", съобщиха организаторите.

Филмът, създаден от архивни кадри, изследва алтернативните методи на образование, появили се в периода между двете световни войни. "Променете училището, за да промените света", се казва във филма на Грудзинска. Този апел е валиден не само за онова време, но и днес. След края на Първата световна война педагозите в Европа посочват с пръст виновника за бедствието: училището като фабрика за подчинение. "Революция в училище" е историята на кадифената революция, тази на образованието. Филмът е представен успешно на десетки фестивали, кино- и образователни форуми в Европа, посочват организаторите. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo