Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 23 юни 2018 г.

Каква революция ни е нужна?



А не произвеждане на кървища или насилие. Не бива да се плашим от такъв тип революция. Точно той ни е и необходим. И докато се плашим от духовната революция никакъв особен напредък няма да имаме.

Защото докато здравите хора стоят и гледат как протестират майките на децата с увреждания, но с нищо не подкрепят протеста им, това означава, че техните собствени увреждания са значително по-тежки, нищо че не се виждат с просто око - техните увреждания са вътре в душите им.



Това в наш разговор по телефона ми каза днес г-н Любен Воденичаров, мой духовен приятел, в този смисъл го възприемам като свят, като Божий човек, той е човек-страдалец, чиято душа обаче точно затова е изключително благородна и мъдра; този човек цял живот, по рождение (поради лекарска грешка), има увреждане в краката, той много е страдал, но не се е озлобил, а е помъдрял с мъдрост, от живота извлечена (а не от книгите). Защото животът е най-добрият учител, не знам дали сте забелязали поне това...



Maria Vassileva: Не, най-любимото му нещо е да се представя за Бог - така че човек да не осъзнава с кого си има работа.



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: