Фейсбук ме блокира. Написах им следното писмо:
"Имате грешка. Тази публикация от преди три години, заради която ме наказвате, не е моя. Не съм я писал аз. За какво тогава ме наказвате?"
Системата не ми даде възможност даже и да им пратя писмото си. Отговаряше ми че този път изпращането не се е получило, да опитам отново по-късно - и така продължи и през трите дни.
Ако се родят нови възпитатели, носители на свободолюбив манталитет, тираничната система мигновено ще рухне. Откъде обаче да ги вземем тия нови възпитатели? Възпитаване в дух на свободолюбие на самите възпитатели - ето го разковничето за промяната на системата. Как става това ли? Ами като гражданите (родителите, народът) подкрепи в името на своите дългосрочни интереси ония възпитатели, които въпреки тираничната система са съхранили у себе си така потребния за мисията на учителя дух на свободолюбие. Има и такива "странници", не са много, но ги има. Те именно са трън в очите на властващата образователна бюрокрация - и са подложени на терор от нея. Народът спи, как да пробудим народа, че да подкрепи истински съвременните възпитатели и учители на децата и на внуците си? Ами това вече е работа на самите тези свободолюбиви, истински съвременни и непримирими към тиранията възпитатели и учители. Разбирате ли сега колко тежки задачи ни предстоят за решаване в близките години?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Задължително ли е зад красива външност да има вътрешна грозота? Май в повечето случай...
Naiden Dimov
Не е задължително да е непременно грозна, но е много възможно по-скоро да е ПРАЗНА. А празната (откъм мисли, идеи, чувства, ценности...) душа е нещо твърде страшно, пък макар и да е непременно грозно. А в масовия случай душата е не празна, а прилича по-скоро на боклукчийско кошче, пълно с отпадъците, с гнусотиите, с мръсотиите на т.н. масова култура, това са разпространените неверни и изопачени представи за нещата, излъчващи смрад; такива глави, приличащи на боклукчийски кошчета, как се почистват, как се въвежда ред и чистота в тях? Трудна работа е това. А човекът с мизерни (откъм истинност), с неверни представи за живота и живота си прави крайно мизерен. Такъв живот може да стане истинска трагедия, при това човекът даже няма да е в състояние да осъзнае това. И се озлобява такъв човек, способен е да стане злодей, да стане чудовище.
Публикуване на коментар