Аз обаче казвам на момичето:
- Госпожо или госпожице, няма смисъл да ме агитирате, аз съм особен човек и за мен парите изобщо не са интересни!
- Как така, господине, не мога да Ви разбера?! Искате да кажете, че не искате да станете богат ли?
- Да, не искам да стана богат, щото аз и сега съм си много богат, и то не с пари, а с най-истинското богатство.
- Добре де, не искате ли щом сте богат, да станете още по-богат? И кое е това истинско богатство ако смея да запитам?
- Ами как кое: душевното, духовното, госпожице?! Него именно молци не го ядат...
- То и парите молци не ги ядат, господине! Но нима си вярвате на приказките, че парите съвсем не Ви вълнуват?!
- Да, разбрал съм отдавна, че парите не се важни. Има много други значително по-важни неща от парите. Аз на тях наблягам. Затуй не си губете времето да ме агитирате да ми вземете парите и да ми обещавате приказна лихва...
- Ясно, попаднах на луд човек... извинявайте, приятно прекарване в лудницата!
- Мерси, госпожице! И на Вас приятно лъжене и приятно търсене на балъци, които да хванете в мрежите си...
Тресна ми телефона тази ядосана мома... жал ми е, че я ядосах толкова много... Но сигурно аз съм особен случай и по тази причина едва ли някой друг я е ядосвал като мен?! Как мислите, има ли и други хора от моя човешки тип или аз съм наистина рядък случай на ненормалник?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Тя не е виновна. Работи за една заплата и така са я научили. Иначе ще остане без работа.
Така е. И тя душа храни...
Освен това, вероятно така са я възпитали.
Вашите врагове вероятно ви кроят някаква клопка, не се хващайте.
Публикуване на коментар